16 Октомври, 2008

Усещането, че върху ми се стовари някакъв ад, продължава да е в мен. Колко ще продължи това, никой не знае. Причинената ужасна болка, дори когато си тръгва, оставя кошмарни следи. Все още свиквам и с мисълта, че съм успял да преживея ужаса от вечерта на 22 септември – Деня на независимостта. Каква ирония само.

Но ето, че вече пиша тези редове. Те са доказателството на живота. Както и лекарите, които буквално са ме извадили от лапите на смъртта. Защото екипите от ВМА, които се заеха с онова, което беше останало от мен, направиха точно това. Благодаря им! Вече се възстановявам. Не е лесно, повярвайте ми. Но до мен са професионалистите от ВМА, семейството ми, приятелите, колегите, както и вие, читателите на Фрог нюз. Без всички вас нещата биха били съвсем различни. Човек не може да оцелее сам в такава мръсна българска история.

Китайците казват: В живота има добро и зло. Търси доброто – злото само ще те намери. Кой българин не е изпитал това на гърба си? А и защо точно у нас тази китайска мъдрост бива доказвана непрекъснато? Защо не ни подминаха войни, грабежи, пожари, световни неправди, докато другите народи се забавляваха на рицарски турнири, слушаха трубадури, а децата им заспиваха с приказки за принцове и принцеси?

Изглежда ми несправедливо. Но такъв е животът. Помня, баба казваше: „Само война да няма”. Поколения са повтаряли тази фраза, защото са знаели нейното значение.

Войната е свирепо нещо. Но дали се опазихме, дали живеем в мир?

Чувам, че пребили доктор в Ботевград. Пребили и активист на „Атака” в Петрич, адвокат в Монтана. Какво става бе, хора?! Защо ни пребиват така свободно? Толкова ли поевтиня животът на българина или е следствие от кризата на Уолстрийт? Ами войната с Топлофикация? Цените и те полудели. Четирима загинали в катастрофа за един миг. Български тираджия излязъл от пътя в Белгия – шофирал над 30 часа без почивка заради надницата. И за капак – скандал след скандала.

Ще ви призная нещо: през тези седмици, докато се лутах между болката, страха и оцеляването, забравих за новините, за „горещите теми”, за пулса на политическия живот, за куклите и кукловодите. Научих обаче нови уроци, които се овладяват само в болничната стая. Първият от тях е: животът е много скъп, а радостите понякога са скрити в мънички жестове и знаци. Велико е да чуеш лекуващия лекар да казва, че днес нещата са по-добри от вчера. Прекрасна е усмивката на медицинската сестра преди да ти бие поредната инжекция. Научих и други неща, но за тях друг път.

Читатели на Фрог нюз, и всички вие, които по някакъв начин попаднете на тези редове, прекрасно е усещането, че отново сме заедно! Все още не знам колко време ще се възстановявам, както не знам и какво ме чака в бъдеще. Връхлитат ме много въпроси, а отговорите никакви ги няма... Трудно ми е. Знам обаче, че искам да съм с вас.

Трудно ми е да говоря за това, което се случи. Дадох единствено интервю за в. „24 часа”, където съм работил близо 10 години. Ще го прочетете и във Фрог нюз. Не съм в състояние да анализирам и умнича в този момент по това какво се е изговорило, какви неща са се изрекли или коментирали през изминалите седмици. Бях „зает” с оцеляването си...

Надявам се диалогът между нас да продължи. Тези редове са знак, че не съм ви забравил, че ви обичам и не мога без вас.

Иска ми се цялата тази история да бе по-европейска, да имаше замесени в нея рицари и приказни герои, но не е. Това е мръсна българска история, която ще отшуми, затрупана от други мръсни български истории. А толкова много ми се иска да не е така, иска ми се да греша.

Засега толкова. Дайте ми време да си стъпя на краката – в буквалния смисъл.

Обичам ви.

Огнян Стефанов

Главната заслуга да напиша тези редове е на: ген. Стоян Тонев, шеф на ВМА, екипите на доц. Николай Петров, доц. Евгени Белоконски, доц. Андрей Йотов, лекарите д-р Бобев, д-р Балтов, д-р Димова, д-р Богданова, невероятните медицински сестри от реанимацията, коремна хирургия и травматологията.

Също на колегите и на приятелите.

На екипа на Фрог нюз.

На всички наши читатели.

На семейството ми.