Последната книга на германския разследващ журналист Юрген Рот се нарича "Новите демони". В нея Рот проследява обвързаностите между организираната престъпност и властта в България. Рот е автор на няколко книги за организираната престъпност и руската мафия в Германия и Европа. За 8 години той издава 8 бестселъра, сред които "Червените босове", "Мрежите на терора", "Олигархът", "Гангстерите от Изтока", "Кланът Германия". Книгата „Новите демони”, чието действие се развива преди всичко в България, стана известна още преди премиерата си и с факта, че поради „неверни квалификации и твърдения” за него като вътрешен министър, бившият шеф на МВР Румен Петков подаде жалба в Софийския градски съд срещу Юрген Рот. Искът, на стойност 10 хил. лв., е за нанесени нематериални щети и е с формулировка – за "клевета и уронване на доброто име". За книгата, за България и за нейните „демони” разговаряме с германския журналист и писател.

- Колко далеч стигнаха „новите демони”, г-н Рот, в пряк и в преносен смисъл?

- На този въпрос ще отговоря с извадка от книгата ми: Някога българските граждани щурмуваха главната квартира на комунистическата партия и я подпалиха. А какво стана след това? Летаргия при нормалните българи, докато се овладяваха политико-криминалните феодални владения. „Защото трансформацията на комунизма в демокрация сполучи само частично”, установява с право бившият германски посланик и анализатор д-р Клаус Шрамайер. „Тя (трансформацията – б.р.) костваше много жертви по отношение на времето и човешкото страдание. По трасето останаха онези, които не принадлежаха нито към старата номенклатура и ДС, нито към новите печеливши от прехода, към олигарсите, мафиотите и криминалните. Богатството, както и парвенющината се разпространиха много нашироко сред един малък елит.”

- Защо мястото на действието в редица Ваши книги е тъкмо България; откога познавате страната и какво точно събуди интересът Ви към този регион?

- България е важна трансформираща се страна, която може да послужи като пример за екстремно колебливо развитие към демократичните структури и правовата държава. Всъщност даже трансформация въобще не се е състояла! Познавам България от началото на 80-те години, когато за пръв път дойдох в София и още тогава опознах сърдечността на осведомителните служби. Освен това от 25 години насам се занимавам с темата за организираната престъпност и мафията, където винаги се появяваше и България, независимо дали става дума за търговия на оръжие, трафик на наркотици или стопански престъпления.

- Как събрахте материала за последната си книга и беше ли трудно да го проверите? Натъкнахте ли се на някакви проблеми с определени лица, имали ли сте заплахи?

- Материал имам от полицейски източници и от различни западни и източни осведомителни служби, от политици, дипломати, прокурори, полицейски служители, съдии, предприемачи и дори от страна на някои гангстери. Разбира се, че беше трудно да проверя твърденията, защото беше необичайно проблематично, и все още е, да се направи разликата между инструментализирането и истинския интерес за разкриване. А и много източници изпитват страх открито да застанат зад показанията си. Такова нещо не ми се е случвало даже в Сицилия. Във всеки случай аз не съм представял допускания за факти без сериозни източници, а когато е имало обвинения, съм обръщал внимание на това, че става дума за предположения или слухове и съм се опитвал да разговарям със засегнатия и респективно да го цитирам. Разбира се, че съм чувал и много очевидни лъжи. Всички тези противоречия се проблематизират в книгата.

- Занимавате се и с личността на бившия вътрешен министър Румен Петков. Случайно ли е това или има някаква причина? Всъщност познавате ли го лично?

- Не познавам г-н Петков лично, но от много интервюта с представители на Европол, ОЛАФ, от западни дипломати и български източници от полицейския апарат успях да си създам представа за него. Той е важна фигура, защото отговаряше за Вътрешното министерство и поради това беше отговорен за борбата с организираната престъпност и корупцията. В тази област той показа по-скоро неумение, което като цяло беше известно на западните дипломати и служби за сигурност и което се експлицира по съответния начин в докладите на ЕС за напредъка на страната. Той обаче не го признава и вероятно ще представи като потвърждение за своята почтеност едно официално писмо от някогашния германски министър на вътрешните работи Ото Шили. От друга страна западните дипломати като цяло приеха с поздравление факта, че той най-накрая е подал оставка.

- Вие запознахте ли се с коментарите на г-н Петков за Вас самия, знаете ли, че той подаде жалба срещу Вас в Софийския районен съд за неимуществени вреди?

- Разбира се, че съм наясно с коментарите му по мой адрес и те говорят сами за себе си. В Германия той едва ли би се осмелил да изрече подобни фрази. Ако не знаех, че такова нещо е казал бившият вътрешен министър, бих допуснал, че изговорилият подобни неща е психиатричен случай. Що се отнася до обвинението срещу мен: преди да ме обвинява, той би трябвало първо да прочете книгата, защото в нея няма нищо от онова, което той предполага. Все пак той би трябвало да си позволи един добър преводач или преводачка. В случаите, в които хвърлям вина върху него, респ. цитирам източници по негов адрес, към това е отпечатано неговото становище. Показателно е все пак интервюто на известно българско радио с държавния секретар Аугуст Хенинг на 18 октомври. Тогава попитаха Аугуст Хенинг за г-н Петков и той отговори: „При сътрудничеството с българските служби за сигурност имаше малки оплаквания. Трябва обаче да призная, че понякога бяхме притеснени от факта, че информации, които ние предавахме поверително нататък, внезапно изтичаха в други канали.” На български това беше преведено със следните думи: „Съвместната ни работа с Румен Петков беше на много добро ниво, ние работехме добре, както с него, така и със службите за сигурност”. Това от една страна показва какво мисли Аугуст Хенинг за работата на Петков, а от друга, как тук - поради някакви причини - едно интервю се превежда напълно погрешно..

- Какви връзки установихте между криминалния сектор и политическата власт?

- Въпросът не стои така. Всъщност въпросът е къде ги няма тези връзки. По моя преценка на почти всички политически равнища има взаимоотношения между криминалния сектор и политическите властимащи в България, но също и в полицията и правосъдието. Кметът на София напразно се опитва да се бори срещу това. Поради старите обвързаности, обръчите на някогашни ДС-служители, които днес още имат политическо влияние. Има опити това да се промени, но дали тези личности наистина притежават силата да го направят – имам своите съмнения по този въпрос. Българският народ обаче във всеки случай би го адмирирал.

- Съществува становище, според което положението в България, вместо да се подобри след встъпването ни в ЕС, всъщност е тръгнало надолу. Споделяте ли го и защо?

- Споделям такова мнение. България не беше и принципно не е узряла за ЕС. От друга страна обаче ЕС предлага на демократичната българска общественост единствения инструмент за предизвикване на промените. Това, че нищо не се е променило и респ. ситуацията е станала още по-лоша, се дължи на факта, че преди приемането ви в Съюза се създадоха един куп илюзии, за да се заблуждава и собствената ви, и европейската общественост. За съжаление това се получи. Има желание за участие във финансите на ЕС, но без да се променят обществените и политическите структури в страната. Има закони, но те не се преустройват, следователно отново са миражи. Вероятно ще са нужни още десетилетия, докато европейските стандарти наистина се наложат в България...

- Как завършва книгата Ви, г-н Рот. Все пак няма ли в нея късче оптимизъм?

- Не, няма никакъв оптимизъм. Дори се опасявам, че Западна Европа е заплашена от балканизиране заради страни като България. Признаци за това има цял куп. Достатъчно е да се вгледаме в една Италия.

- А запознат ли сте със случилото се с главния редактор на Фрог нюз, Огнян Стефанов? Имате ли своя хипотетична версия кои биха могли да се окажат извършителите и поръчителите на това престъпление?

- Разбира се, че съм запознат със случилото се, респ. с коварното нападение над Огнян Стефанов. Той беше критичен, а в България това обичайно се наказва или със смърт, или с пребиване, така че журналистът да не упражнява критика никога повече. Това фатално напомня за ситуацията в Русия. Що се отнася до поръчителите, за тях мога само да правя догадки. Но не бих се учудил, ако конците са били дърпани от някои среди на апарата за сигурност.

- Самият Вие изпитвате ли страх да дойдете отново в България?

- Не, не се страхувам да дойда в България. Страната изобщо не може да си позволи в нея да пострада един чуждестранен журналист. В противен случай и без това лошият й имидж ще пострада екстремно, а и вярвам, че познавам достатъчно хора в българските служби за сигурност, които биха ме предупредили. Да кажа още веднъж. Не мога да си позволя да изпитвам страх от това, че упражнявам критиката си публично. Такъв трябва да имат – и точно в това се състои трагедията – колежките и колегите в България. Трябва впрочем да кажа, че по време на проучванията си никога досега не бях виждал толкова много страх у моите събеседници от средите на медиите, както в България.

- Кога ще се появи книгата Ви? Ще има ли тя премиера в България?

- Книгата ще се появи в началото на ноември в България. Тя представлява гледната точка на един външен наблюдател, по всяка вероятност много субективна. Но напук на положението в България трябва да се чуе един глас и това може да бъде гласът на книгата.

интервю на Frognews.bg  

▶Щефан Апелиус: България има нужда от мъже като Огнян Стефанов

▶Андре Токев:В България има благоприятни условия за хранене

▶Мария Стефанова:Медийният пазар в България е твърде интересен

▶Атанас Панайотов: На България й трябва нова революция!

▶Янко Бреков, фронтмен на „АРТЕРИЯ”: В България няма да се върнем!

▶Кр. Карталов: Кайтсърфингът е мания, но трябва разум

▶Ел. Николова: В България престъпните схеми само сменят ползвателите си

▶А. Агов: Изкараха България на изхода на ЕС, след като тя беше на входа

▶Мария Капон: Олигархията продуцира властта в България

▶Мартин Кьониг: Най-голямото богатство на България са хората

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико