22 Октомври, 2008

Залата на софийската улица „Вашингтон” 22 трудно побра поканените от омбутсмана на Република България на пресконференция с тема „Не може да се принуждават, макар и със законодателни средства, гражданите да продават душите си на етажната собственост”. Присъстваха не само журналисти, защото въпросът с парното пари с особена сила, въпреки циганското лято, което все още  сгрява. И защото добре познаваме балканския си нрав когато стане дума за делби или за чужди дългове. А подготвяните Закон за етажната собственост и Закон за енергийната ефективност се готвят да сложат пръст именно в това болно място и настроят всеки срещу всеки в името на това чиновниците от Топлофикация да улеснят живота си чрез принципа „Разделяй и владей!”.

Уж става дума точно за обратното – да бъдат обединени собствениците на жилища в блокове и кооперации да се сдружават като юридически лица при определени условия. Тези юридически лица се предвижда да бъдат превърнати в колективни потребители на топлинната енергия, която идва в блока или кооперацията и по този начин Топлофикация да има отношение само с едно юридическо лице. Да има една колективна сметка общо за разходваната енергия и хората сами да разпределят кой колко да плати. Тук е и първата уловка – известно е, че като потребители, законът защитава отделния човек, а не някакво юридическо лице! Това обаче не е всичко – предвижда се ако две трети от хората, които живеят в един жилищен блок не са платили, топлофикационното дружество да може да прекъсне подаването на топлоенергия за целия блок.

„Боже мой! – възкликна Гиньо Ганев – А тази една трета, която е платила? Аз казвам – един-единствен човек да е платил, нямаш право да го приравняваш на тези – недобросъвестните, които не са платили.” Омбутсманът на Република България, г-н Гиньо Ганев заяви, че това, което той лично ще направи веднага е да се обърне писмено до Председателя на Народното Събрание с всички аргументи представени обективно и ще поиска от него той да представи общественото мнение на тези, които се занимават със законопроектите.

Според г-н Ганев това ще даде резултат, защото „ръководството на Народното Събрание няколко пъти е давало доказателство за това, че се вслушва в този глас, който днес ще бъде високо извикан от всички нас!” Главният секретар на омбутсмана Борислав Цеков добави,че е много порочна законодателната практика, ако въобще е законодателна – между двете четения на законопроект да се внасят предложения от този или онзи народен представител, които нямат нищо общо, като предложения, с философията на първоначално възприетия проект. Нещо, което се прави с идеята тези предложения да се промушат в преходните разпоредби, да се изменя друг закон, за да се реши някакъв проблем.

В случая проблем не на гражданите, а обслужващ изцяло монопола на топлофикационните дружества. Всички потребителски права и по нашето законодателство и по европейските норми и политики и според чл. 19, ал. 2 от българската Конституция, който повелява Законът да защитава потребителя имат предвид потребителя като отделен гражданин, като „физическо лице”, а не като юридическо. Позовавания от рода на „В Европа и другаде по света е така!”са необосновани, защото нямат общ характер, не са общоприложими, не са общовалидни и освен това се премълчава факта, че в повечето от тези държави имат съвсем различна структура на собствеността. Там повечето сгради са на един собственик, а гражданите са наематели и тогава е нормално собственика да има договор с компания, която извършва дадена комунална услуга. Нещо неприложимо у нас, където над 90℅ от жилищата са индивидуална частна собственост. В духа на Закона за нормативните актове е залегнало законите да се подготвят прозрачно, стабилно, предвидимо и т. н. Как така един закон, който ще породи очевадно социално напрежение, може да мине без да бъде подложен на едно по-широко обществено обсъждане. Просто така – този казал, онзи потвърдил и хоп – готово! Казват, че Топлофикация нямала друг изход.

Това не е вярно - в Гражданския процесуален кодекс има една значително по-справедлива процедура за събиране на неплатените задължения към топлофикационните дружества по принудителен ред – заменено е старото положение, че само по извлечение от неплатени сметки може да се извади изпълнителен лист, с едно заповедно производство и това е нормалният, законен ред, по който Топлофикация да си търси несъбраните вземания. Това не се прави, а се търсят други пътища на законодателна принуда само, за да се облекчава живота на топлофикационните чиновници. Гражданите протестират срещу неяснотите в сметките си за отопление, които повече наподобяват енигматична задача, отколкото ясна картина на изразходваната енергия. Може би „творците” на измененията в тези законопроекти мислят, че по-малкото потребители /след окрупняването им/ ще означава по-малко жалби или, че заети в препирни помежду си ще забравят за тях! Или не са предвидили, че тези поръчкови противоконституционни промени ще предизвикат нови гласове на протест срещу Топлофикация. Или просто смятат за отживелицата максимата „Глас народен – Глас Божи!”.

Стоян Колев