Отслабването и обезкървавяването на СДС започна от войната на „кинжалите” срещу „пеликаните” и брожението на „сините мравки”. Много качествени хора си отидоха завинаги – охулени, разочаровани и омерзени. А около Командира се събра хищна клиентела.


Елизабет Дафинова

 
Царските лобита, дето са се хванали за гушите от неделя вечер, вече официално се разделиха на „койоти” и „мишоци”. Дори само тези две определения от животинския свят са достатъчни да убедят всеки, че лютата битка, която се води, не е за идеи, не е за вид политика, не е за държавно управление, а е за партийни постове, властови лостове, бизнес интереси и възможности за влияние по места с феодални прийоми. Сиреч, не е за европейското бъдеще на България (сакралната мантра, която всички повтарят), а за тлъстата мръвка – и то тук, и сега.

Картинка – грозна, откъдето и да я погледнеш! Особено на фона на предстоящите промени в кабинета, на необходимостта от актуализация на управленската програма, на преформулиране на приоритетите й и на очаквания неласкав доклад на Еврокомисията в края на този месец.

В разгара на крамолата, лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски типично в свой аристократичен стил, отиде да се види с братовчеди в Германия. Преди това обаче, той привика главните действащи лица, каза на всеки от тях на четири очи каквото имаше да казва и им остави няколко дни да обмислят чутото, да поохладят страстите и да предприемат разумни действия. Очевидно, царят смята да остави лобитата да се омаломощят, докато него го няма. И когато се върне, да получи от тях приемливо компромисно решение, което евентуално да одобри. Или пък сам да го вземе, ако нещата не са се развили в правилната посока. През тези няколко дни тъкмо ще проличи вече в пълна степен кои са бойците и кои мушмороците.

С други думи, Симеон изправи пред труден избор и водачите на лобитата, и техните обкръжения, тъй като остави в техни ръце отговорността за бъдещето на партията, за стабилността на правителството и парламентарното мнозинство, за целостта на коалицията и изкарването на пълния четиригодишен мандат. Всъщност Пламен Панайотов, Даниел Вълчев, Анелия Мингова, Огнян Герджиков, Владимир Дончев, Борислав Великов и други представители на юридическото лоби, от една страна, и Милен Велчев, Владимир Каролев, Антон Станков и гравитиращите към тях от друга страна, Николай Василев и хората му, от трета страна, и Соломон Паси, от четвърта - трябва ясно да си отговорят искат ли разцепление на НДСВ, искат ли оставане извън властта (което може да се окаже, че е завинаги), искат ли предсрочни избори, готови ли са за тях и с какви послания точно ще излязат пред избирателите, каква алтернатива ще предложат и с кого. Фактът, че жълтите успяха да вкарат само един депутат в Европарламента, би трябвало да ги отрезви. Ако това не стане, то поне инстинктът им за политическо съхранение би трябвало да се събуди.

Във всеки случай има нещо много познато в действията и поведението на жълтите лобита, което препраща към началото на 90-те години на миналия век. Месеци преди да падне правителството на Филип Димитров, депутатите от ПГ на СДС се бяха изпокарали жестоко. И взаимно се обиждаха на „кинжали” и „пеликани”!  Демек, на радикално настроени демократи-екстремисти и нагушили се демократи-конформисти. Заседанията на парламентарната група продължаваха с часове до късна доба в станалата емблематична тогава зала „Изток” на Народното събрание. От вътре се чуваха неистови крясъци и обиди. Започна прословутият процес на безкрайни „отлюспвания” и замразени във „фризера” членства. Пак имаше ремонт на кабинета. И върнали се в парламента министри, които оглавиха „мравешки” движения. Падна синият председател на Народното събрание. А накрая – и правителството се самосрути. И така, тези, които бяха взели властта „с малко, но завинаги”, само след малко повече от година се озоваха извън властта. За дълго. А след управлението на „Костов” може и да е завинаги. Защото отслабването и обезкървавяването на СДС започна от войната на „кинжалите” срещу „пеликаните” и брожението на „сините мравки”. Много качествени хора си отидоха завинаги – охулени, разочаровани и омерзени. А около Командира се събра хищна клиентела. Която също създаде свои лобита. И те също воюваха помежду си. Най-накрая разпарчетосаха СДС на много малки сини отломки. В момента СДС е тъжна гледка - едно печално синьо Самарско знаме.

И докато десните лидери се избиваха помежду си и съсипваха демократичния съюз, всички те се кълняха, че го правят в името на синята идея и само заради синята идея. По същия начин, както сега предводителите на царските лобита и жълтите депутати се кълнат във вярност на лидера си Симеон Сакскобургготски. Но са на път именно с тази клетва на уста да съсипят партията му и да навредят много на държавата (както СДС поднесе властта на тепсия на Жан Виденов). Защото популистките хиени следят със затаен дъх несекващите жълти скандали и вече предвкусват победа на предсрочни парламентарни избори.

Всъщност, поведението на част от жълтите партийци не изненадва, защото повечето от тях дойдоха под знамената на царя през 2001 г., напускайки погнусени сините редици именно заради интригите, клиентелизма и грубия авторитаризъм. Т.е. под жълтото лустро те са си бивши седесари. Лошото е, че не са си взели поука от случилото се със СДС. А с всички средства – позволени и непозволени, машинации и инсинуации, се опитват да направят същото и с НДСВ. Наистина е жалко, че за 6-те години, прекарани под крилото на царя и най-вече беседите с него, нищо ново не са научили и нищо седесарско не са забравили. А годината е 2007-а...България е член на НАТО и ЕС...