31 Октомври, 2008

Търпението на българина е пословично от векове. През последните 20 години то се трансформира в умение нищо да не учудва нашенеца, което по-скоро прилича на поредната защитна реакция, водеща само до едно – до абсолютен непукизъм, незаинтересованост и неангажираност към проблемите около него. Те на Балканите винаги са огромни, неразрешими и само юнаци като Крали Марко могат да се справят. Но това е в историите от едно време. Сега се появиха нови герои, трима братя, които напук на народопсихологията режат главите на ламята не поединично, а заедно. Това е сюжет от приказката за страната на Батко и Братко.

В нея всичко е възможно, дори и онова, което не е по силите даже на най-могъщите магьосници. Без да има вълшебна пръчка, с един подпис Батко раздава някакви си 120 милиона лева на Братко за ремонт на пътища. Вълшебство, достойно за най-прочут маг, за което Дейвид Копърфилд само може да мечтае. Не заради парите, а за това, че крайният резултат е невидим. Царските пътища (магистралите) ги няма, а там, където ги има, са недовършени, на места в твърде лошо и неподдържано състояние.

Да вземем за пример „Хемус”, колкото и претенциозно да звучи наменованието магистрала за две отсечки – едната от 70, а другата от 40 километра. А между тях разстояние от стотици километри, за което дори и най-големият гадател не може да предскаже кога ще съедини двете уж европейски части. Постоянните ремонти на участъци и тунели стават предпоставка за невиждани задръствания и катастрофи. А през зимата снежните преспи и навявания са по-подходящи за ски, отколкото за шофиране. Липса на средства е най-често употребяваното оправдание за всичко, което се случва или не на северната ни пътна артерия. 20 години от началото на прехода са достатъчно дълъг срок, за да не повярваме, че само това е единствената причина за състоянието й в момента. Ако имаше ясни приоритети и политическа воля, сега нямаше да се чудим как да излезем от София или да се върнем в града, без да попаднем в 10-километрова опашка от автомобили.

В доста по-напреднал стадий е другата ни „гордост” – „Тракия”. Довършването й се превърна в такаво епично произведение, пред което „Война и мир” изглежда като ученическо съчинение. В концесията за нейното доизграждане бе заложена дори царска дума, която струваше кажи-речи половин царство. Може би заради това изборът, кой да спечели „кокошката, която снася златни яйца”, не беше прозрачен. Заложени бяха много очаквания, че най-после ще имаме една завършена магистрала и разстоянието между София и Бургас ще се взима за приказните три часа (!). Но имаше и много интереси, които бяха свързани преди всичко с т.нар. ТОЛ такса и приходите, които ще започнат да се вливат в нечии май български, а не португалски джобове. Да оставим настрана, че консорциумът, който се бе наел да направи липсващия 100 км участък, искаше държавни гаранции за слаб трафик, т.е. всеки един от нас щеше да плаща чрез бюджета, ако „Тракия” не е натоварена достатъчно.

Тримата братя в новата приказка не искали, а и не могли да вършат геройства. Те оправяли каквото могли, най-вече себе си. Това не дразнило останалите в държавата, които явно свикнали с всичко случаващо се у нас, приели защитната поза „не ми пука, това не ме засяга”.

В Европа нещата обаче не стоят така. Чиновниците в Брюксел, каквито и кусури да имат, все пак не са достигнали степента на безхаберие на българските си събратя. Затова направиха единствено възможното: извикаха „Стига! Трябва да има и морал!”, спирайки лелеяните пари от еврофондовете. В момента всячески напъни и екшън планове едва ли ще успеят да върнат доверието, дадено ни назаем. Сега ще ни гледат под микроскоп за всяка запетайка и ще търсят грешки дори и там, където никога не ги е имало. Ще се анулират проекти не по ФАР и ИСПА, а вече и по оперативните програми.

Доказателствата - всичките 21 търга по оперативна програма "Регионално развитие" за пътища втори и трети клас на стойност близо 320 млн. лв. са анулирани от Националната агенция "Пътна инфраструктура" и са върнати за провеждане на нови процедури. Разбрахме го на 22 октомври от новия и.д. директор на агенцията Иван Атанасов. Причината са съществeни пропуски в проведените общeствени поръчки, както и съмнения за някои от фирмите. Едва ли тези съмнения са с български адрес, след като половината от всички търгове са спечелени от фирми от пътния холдинг на Васил Божков. Те са на обща стойност 120 млн. лв. Вторият голям печеливш са фирмите на "Трейс груп" на Николай Михайлов с близо 25 млн. лв. Сред останалите победители са "Инфрастрой", в която 51% са на Васил Божков, а останалите държат братя Галеви, Христофорос Аманатидис - Таки, и Феодор Феодоров, както и компанията на съпругата на бившия шеф на пътния фонд Велико Желев, който сега е съветник на строителния министър Асен Гагаузов. (! ) Според вестник „Дневник” някои от ремонтните дейности по анулираните търгове вече са направени, като най-фрапиращият случай е с 80% ремонтиран път. Компании са работили авансово още преди да са сключени договорите, разчитайки на честната дума на предишните шефове на фонда, че след това ще им бъде платено. Това е била обичайна практика в работата на пътния фонд с определени фирми. Да се опитаме ли да се познаем кои фирми ще получат пари от бюджетния излишък, който управляващите гласуваха да харчат за инфраструктура?

В началото на октомври, в деня на отворените врати във ведомството му, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов се похвали, че са договорени всички средства за пътища по оперативната програма за 7-годишния й период. Това за пред микрофоните и камерите. По-късно пресцентърът на МРРБ уточни, че е имал предвид само схемата за общинските пътища, а за конфликтните търгове с републиканските въобще не е ставало въпрос. Малко по-късно заместникът на Батко Димитър Иванов подаде оставка. Според вицепремиера Меглена Плугчиева, отговаряща за еврофондовете, поради „здравословни причини”. Самият той пред „Нова телевизия” обаче заяви, че Пътният фонд е подписвал договори и е извършвал разплащания, без да има финансов ресурс, което косвено доказва практиката с пътните фирми. Иванов призна и нещо друго – наличието на конфликт в надзорния съвет на агенцията, който в негово отсъствие надзорниците управлявали. По закон съветът трябва да разпределя и одобрява парите за пътища, да контролира изразходването им и да прави одити на проектите. Според Иванов заради размиването на отговорностите и липсата на яснота кой е шефът работата не може да се организира, както и да има борба с корупцията. Иванов намекна още, че в предишната форма на управление на пътния фонд отговорността за решенията на скандалния му директор е била колкото негова, толкова и на управителния съвет. За протокола: в него участваха министрите Пламен Орешарски, Асен Гагаузов и Петър Мутафчиев. На този фон на 22 октомври Софийската градска прокуратура повдигна обвинение срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев за престъпление по служба. Батко е заплашен от осем години затвор, а остана на свобода след като плати парична гаранция от 10 хил. лв.

Тук може би трябва да се сложи точка на приказката, но в тази хаосът и безхаберието са главните герои. Обикновено в хубавите истории краят е един и същ – „яли, пили и се веселили” - докато при тази никой не се смее. Мнозинството останали в тази държава е крайно време да си дадат сметка, че гражданската пасивност води не само до измами, далавери, престъпления в крупни размери, а до лоши пътища, които заплашват и отнемат човешки живот всекидневно. Няма спасение поединично, поне това трябва да е станало ясно в изминалите почти 20 години, когато от страната на Бай Тошо се превърнахме в страната на Батко и Братко. Които и да са те!  

Николай Лефеджиев