3 Ноември, 2008

текст и снимки: Стоян Колев 

От векове и навсякъде ловът за удоволствие е бил привилегия на властимащите или богаташите. Да дръзнеш да убиеш животно във владенията на господаря е можело да струва собствения ти живот – и то не отнет от звяра, а от самия него. Сега поне последното не е така. Но по-лесно ли е да се сдобиеш с разкошни еленови рога, главата на невинна сърничка или на зловещ глиган за стената си или да речем - мечешка кожа за пред камината? И гордост ли е да ги имаш!

Подобни въпроси ми идваха на ум докато разглеждах петата национална изложба на ловни трофеи в панаирната палата № 7 в Пловдив. Мислех си и за специалните пусии на Тато, Пенчо Кубадински и други отговорни другари и тъй като не видях техни трофеи, попитах за тях ректора на Лесотехническия университет, проф. Нино Нинов, който беше там в качеството си на президент на международната организация за изложби и трофеи, без чиято оценка нито един от тях не може да добие световна слава.

Оказа се, според професор Нинов, че трофеите на вождовете от онова време са полезни, защото така можем да разберем какви видове са се срещали тогава из нашите гори и поля, а инж. Михаил Бояджиев, автор на изложбата и завеждащ отдел „Лов” на Националния ловно-рибарски съюз уточни, че част от ловното наследство на Тодор Живков и Пенчо Кубадински се съхранява в музея на съюза.

“Тези трофеи, влезли в каталога с информацията за тяхното качество, ще съхранят във времето състоянието на дивечовите запаси в момента и качеството на отделните популации, защото силата на трофея е свързана със силата на животното, което го носи. Когато имаме много трофеи от определен район, значи имаме много силна популация. Това е смисъла на тези изложби и затова по този начин имаме възможност да правим съответни сравнения.

По времето на Тодор Живков се изнасяха много малко трофеи и можехме да покажем, включително и тук в Пловдив през 81-ва година, почти всичко, което е добито в страната, а сега много голяма част от най-добрите трофеи се отстрелват от чужденци, заминават в чужбина и остават скрити за обществеността и специалистите, което е голям проблем за нашата ловно-стопанска дейност през последното десетилетие, когато предлагайки услугата лов и добивайки един елитен трофей, реализираме определена инвестиция в този ловен район, но пък и доста губим ако не ангажираме ловеца да го покаже на някоя от изложбите в Европа или да го върне сега тук – на това изложение. Тогава вече трофеят влиза в каталога, този каталог се изпраща в централата на международната организация и той вече остава във времето. Ние имаме например каталога от Берлин 37-ма година и отчитаме какво е било българското участие тогава и какви са резултатите сега... ” – каза проф. Нинов.

За да стане един ловен трофей такъв, той трябва да бъде узаконен, уточни Михаил Бояджиев. Редът за това е да се вземе индивидуално разрешително за подборен лов, което струва 30 лева, след добиването на трофея да се заплати трофейна такса и той да бъде окачествен от специалисти и записан в съответните регистри на дивечовъдното стопанство. След това, ако пожелае, собственикът му може да го подари или продаде, но новият собственик трябва в 14-дневен срок да го пререгистрира на свое име, за да не се губят следите му.

А иначе показателното в тазгодишната изложба е, че повечето от трофеите са от последните години, всички са на български ловци и са отстреляни у нас. 52 са от благороден елен повечето от тях със златни медали има и световен рекорд, национален рекорд на сръндак повече от 25 год. след предишния. Тук са и националните рекорди за елен-лопатар, муфлон, дива свиня, новият национален рекорд от европейска сърна както и вълчи кожи и черепи, глиги и др.

Като че ли всичко е наред, ако не броим четирицифрените суми за отстрела на хубав екземпляр, това ще ти бъде ли предоставен от дивечовъдната станция и останалите административни такси и разходки. И като че ли отново макар и инстутиционализиран и демократизиран ловът остава повече за властимащите и богаташите, отколкото за редовия ловец, който строи хранилки и солища, плаща редовно таксата си и участва в обявяваните мероприятия за залесяване, таксация или каквото излезе на дневен ред. Но поне не отговаря с главата си ако вземе, че уцели някое от животните на суверена.