5 Ноември, 2008

Доц. д-р Божидар Финков е водещ специалист е по вътрешни болести, кардиология и ревматология. Специализирал е във водещи университетски клиники в Прага, Цюрих, Женева, Хамбург, Берлин, Кливланд, Индианаполис. Той е национален консултант по инвазивна кардиология, председател на Научното дружество по интервенционна кардиология в България. Беше министър на здравеопазването от 2001 до 2003 г., а понастоящем завежда Клиниката по кардиология в столичната университетска болница "Св. Анна".

Клиниката прави впечатление моментално, всичко блести от чистота, а дисциплината навсякъде осигурява ред и спокойствие. Замислям се, че ако всичките ни клиники приличат на тази, по здравеопазването едва ли ще се хвърлят толкова камъни колкото сега. Тук напливът от пациенти е голям, хората разказват, че методите за лечение са най-модерните, а възстановяването е бързо. С доцента разговаряме в просторна, приветлива учебна зала, непосредствено след като е излязъл от операционната. В залата на монитор върви следващата интервенция, която се извършва в този момент, шегуваме се, че в клиниката също си имат Биг Брадър.

интервю на Ана Кочева

- Доц. Финков, страховити неща ни поднася статистиката за това, че страната ни е водеща сред европейските държави по смъртност от инфаркти.  

- Всъщност това е и вярно, и не е вярно. Възможно е дори да има и известен спекулативен елемент. В България нарасна разкриваемостта, но иначе ние тук имаме инфаркти колкото и в другите държави от средиземноморския регион, но не повече от Швеция или Норвегия, например.

- С други думи по-благоприятното географско положение има своето значение?

- Да, географското положение влияе, защото то е обвързано с начина на хранене, с климата, с гена... Въпреки че начинът на хранене се променя, и то не към добро, все пак традиционно в средиземноморския район на Европа инфарктите са по-малко, отколкото в северните страни.

- Същевременно обаче ваши пациенти разказват, че, когато са тук, при вас докарват толкова много хора, та човек придобива усещане, че все едно от фронта ги карат.

- Това, че у нас вероятно инфарктите са в известна степен по-малко отколкото в Северна Европа, е добре. По-важно е обаче как ги лекуваме. Важно е как излизат от болницата, след като сме се занимавали с тях. Точно в това отношение сме доста изостанали в сравнение с колегите и с гражданите на западно- и северноевропейските държави.

- Доколкото разбирам, обаче, след определени интервенции хората оттук си излизат доста бързо, буквално за ден.

- Може, да! Все пак след инфаркт са необходими два-три дни вповече, понякога и при коронарна интервенция. Ако пациентът е имал инфаркт и му се сложи стент, той трябва да лежи два-три дни още, но когато му се поставя стент, без да е правил инфаркт, действително лежи една нощ, преспива и на другия ден си отива.

- Колко кардиологични клиники са специализирани у нас за провеждане на такова лечение?

- Нашата е една от седемте, а те са вече 14 в България, където това се прави. Нашата клиника обаче е солидна, защото има много опит. Когато колегите дойдоха тук, те пристигнаха със своя опит и знания; освен това имаме добро оборудване, достатъчно, модерно. Прави се абсолютно всичко, което може да се направи другаде, че и някои неща вповече. Затова оборотът е много голям – около 3 000 души минават годишно през клиниката, на над 2 500 от тях се прави коронарография, или интервенция. Това е много солидно натоварване, което поддържа тонуса на хората, както и много високо ниво на работа.

- На това място със сигурност мнозина ще попитат как биха могли при нужда да попаднат именно в тази клиника?

- Има два официални пътя. Неофициални няма! Единият е чрез записване за планова хоспитализация, това са пациенти, които не са спешни. Имаме амбулаторен кабинет, или амбулаторен тракт, това е такава част от клиниката, в която се гледат амбулаторно болни и се преценява кога има дати. А другият начин е по спешност чрез Бърза помощ. Ние покриваме голям район – Младост, Студентски град, Панчарево – това са ни райони за спешност и оттам също постъпват болни.

- Доц. Финков, преди доста време бяхте казали, че ще спрете да пушите, ако още 100 000 българи последват вашия пример. Твърди се, че тютюнопушенето в голяма степен „съдейства” за инфарктите, за запушванията, стесненията на съдове.

- Това е така! Тютюнопушенето е рисков фактор. Има фактори с по-голямо тегло като риск. Пушенето също е доказан рисков фактор за исхемична болест, за атеросклероза въобще, особено, ако се съчетае с останали рискови фактори. Но самостоятелно като фактор, който оказва въздействие, то не е проучвано достатъчно добре. Не е доказано, ако липсват останалите рискови фактори, а е налице само тютюнопушене, дали има по-голяма вероятност за инфаркт.

- А каква е степента на риск при интервенциите, които извършвате тук, в сравнение с традиционните?

- Има едно правило – че, ако ползата е по-голяма от риска, действието се извършва. Това е общо правило за живота, защото всичко, което правим в ежедневието, винаги е свързано с някакъв риск, нали? Но пък има и ползи. Значи ползата трябва да е отчетливо по-голяма! Така стои въпросът и с инвазивните процедури, където рискът е минимизиран; до нула. Някога, когато тези процедури започнаха преди 25-30 години, рискът беше малко по-висок: опитът беше по-малко, материалите бяха по-различни. Днешните консумативи, с които работим, са изключително прецизни, безопасни, а и ние натрупахме огромен опит. Така че рискът наистина е минимизиран до нулата. Това се отнася и до съвременната техника. На днешните рентгенови апарати образът се вижда много по-добре, разполагаме и с много помощна апаратура, която позволява да се предприемат мероприятия, които да минимизират риска в спешни ситуации. Така че всичко, което днес се случва, води до абсолютна безопасност при провеждане на процедурите.

- Трябва да призная, че клиниката веднага прави впечатление с абсолютна чистота и безупречен ред. В този смисъл изглежда като някакъв оазис в сравнение с други здравни заведения.

- В кардиологичната клиника действително има ред, но и отношенията са много либерални, защото всеки от служителите – лекар, сестра, санитар - си знае параметрите, в които носи отговорност и това се спазва много стриктно от всички. Действително ред има, но спокойствие – също. Чистотата е поставена на пиедестал. Но всичко е въпрос на стандарт и отношение, а ние се отнасяме сериозно. А на въпроса - дали е оазис? Това би трябвало да значи, че наоколо е пустиня и само тук е различно. Не бих казал, че е точно така, но се стремим да сме по-добри от другите – това не мога да го скрия. А ако сме успели да го постигнем, действително може би отвън изглежда като оазис.

- А как се появяват тук следващите попълнения на екипа, следващите кардиолози?

- Има система за следдипломно обучение по кардиология; ние сме такава база за обучение, даже следващия месец очакваме трима лекари, които ще работят при нас четири години, след което ще положат изпити, за да станат кардиолози. Това е пътят, не с четене, а с работа!

- Пак преди години бяхте направили една оценка на здравеопазването, поставяйки му 3,5 по десетобалната система. Променила ли се е тя през годините?

- Здравеопазването става по-добро, независимо от отношението на гражданството към него. Непрекъснато се въвеждат нови методики, медикаменти, лечебни схеми. Така че медицината, по-точно казано, върви напред. А здравеопазването е сложна система с много играчи, която в България все още действа незадоволително поради редица причини. В този смисъл общата му оценка и днес едва ли ще е по-висока. Но медицината определено прави сериозни крачки напред, включително и в България. Тя също е елемент от здравеопазването и в този смисъл би прозвучало безотговорно, ако кажем, че здравеопазването ни запада. Въпреки малкото пари, въпреки всички неудачи, все пак малко по малко нещата се променят към добро и безпристрастният наблюдател от последните поне 25 години може да види признаците.