9 Ноември, 2008

Светът също оцени величието на момента.

Обама продължи: „Твърдяха, че този ден никога няма да дойде, че се целим твърде високо, че нашата страна е силно разделена, за да се обедини. Но вие направихте онова, което циниците твърдяха, че не можем да направим."

Към подобен израз може да се добавят единствено белоглавият орел, знамето със звездите и звуците на химна на САЩ.

Голяма държава, велика нация, тежки думи. На американците им отива да получават такива послания и да се чувстват поне с един сантиметър над останалия свят. Дори изглежда някак заслужено.

Дори когато по време на кампанията си Обама говореше за екология и чиста природа той го казваше някак си величествено: „Ние не се отнасяме с грижа към божата земя, когато долната черта постави размера на печалбите пред бъдещето на планетата." Какво точно ще направи новата администрация е друг въпрос, но е казано на място, че може и тръпки да те побият. И още: „Обществото, а не бизнесът, е собственик на небето и ако искаме да спрем да го замърсяваме, ще трябва да сложим цена за това замърсяване. Време е да направим чистия начин за правене на бизнес по-печелившият."

Няма съмнение, американските политици си знаят урока: казват нужните думи когато трябва, където трябва и както трябва. Може на моменти позите и силата на гласа да са малко по-артистични, но моментът го изисква.

Нашите политици побързаха да се изкажат ласкаво за избора на Барак Обама. Сториха го семпло, протоколно, с шаблонните пожелания за успех и добро сътрудничество. Очаквано България не влеза в списъка на държавите, на чиито държавни глави новият господар на Белия дом се е обадил по телефона в първия ден след избирането му. В списъка обаче се оказаха Мексико, Австралия, Корея, Канада... Причините са ясни на всеки средноинтелигентен човек, както и тези, поради които Обама не се е сетил за София. Човек от сръбското лоби в САЩ обаче влезе в екипа на новия президент...

Много българи по време на предизборната кампания имаха своите предпочитания за двамата кандидати. Чувах хора дори да спорят кой е по, но тези препирни приличаха повече на обсъждане на мач между Реал и Барселона - като ни е писнало от родното първенство, поне да си начешем езиците с големите. Нещо подобно стана и около американската политика и избор на държавен глава. Не сме наясно много кои са играчите и каква им е тактиката, но си имаме симпатии. Което е нормално.

Това ме накара да погледна към нашата си, родна действителност през призмата на вълнуващите думи на Обама. Не, не ни прилягат такива величави фрази. Не само защото сме колкото една човешка длан, а повече заради золумите, които сторихме на земята си, наша родина. Е, никой не може да ни отнеме нашите си гордости и радости от историята ни, но пък в наши дни се постарахме да заличим немалко от толкова трудно постигнатите неща. Исках да противопоставя на Обама някой наш полиик, който е изрекъл вълнуващи слова, от които всички сме настръхвали и повтаряли след това. Порових се в архивите и в изказванията на съвременни политици, но изреченото от тях ми звучеше доста фалшиво и сиво. Липсваше дори патос, да не говорим за исторически сюжет и героична линия. Всъщност най-патетични са изказванията на Жорж Ганчев, но в тях доминира абсолютна бутафорност.

Ровейки насам-натам, обаче, попаднах на интервюта с режисьора Теди (Стефан) Москов. Знаем какъв е неговият език, но в този момент посланията му ми се сториха много подходящи за сравнение с тези на Обама. В смисъл, че както думите на Обама прилягат на американците, така и тези на Москов ни отиват на нас. Направо като на мома китка...
"Чалгата, унищожението, въобще елементаризирането на човечеството е навсякъде. Не само у нас, но и на Запад. А убиването на духовността и културата е план за възпроизвеждане на повърхностни гласоподаватели. („Монитор")

След това: "Италия и България си приличат по форма и манталитет. Едната има формата на ботуш, а другата на цървул".

По друг повод Теди Москов заявява: „Ние сме орисани да ни командват. Не раждаме деца, топим се, на кръстопът сме. Това е положението. Все сме били под нечие владичество - руско, турско, немско, византийско. Да си бяхме останали в Афганистан! Щяхме да си продаваме хероина и да сме богати. („Тема"). В същото интервю той казва още: „Група идиоти вече унищожиха Черноморието, построиха най-уродливите крайбрежни хотели и съсипаха едно от най-красивите кътчета в света. Скоро край големите ни курорти поради десеторно повечето сгради, отколкото те могат да понесат, вместо шамандури ще плуват лайна. И шведските дечица ще се замерят с тях. През това време група хора ще гърмят други хора, които са построили хотели на местата, където те самите биха искали да строят. В суматохата, без да искат, ще уцелват германски и английски бабички, дошли за смешни стотинки да се наслаждават на шума на вълните в България, тъй като в други курорти това струва по-скъпо. Но тези бабички няма да искат да умрат разкъсани от бомба, а в легла. Ако може, полюшквани от млад гларус от Поморие. Те ще останат изненадани, че вместо секс бомба ще ги сполети истинска такава, поставена от Митьо Мътилката за Гошо Айряна с цел отмъщение по повод споменатите хотели. Тогава окончателно ще излезем от всички туристически дестинации, а тези хотели ще се срутят, тъй като са строени за 20 дни много икономично от пясък и слюнка. Бързото забогатяване е срам за майстора."

Накрая ще припомня думите му пред в. „Стандарт": „Преди имахме информационно затъмнение. Сега имаме информационно заслепение. Но пък като не знаем езици, не е ясно какво разбираме. Вървим по някакъв наш, странен път. Между нас има страшно свестни хора. И страшно прости хора. Като във всички останали страни. Няма нация, която да е по-добра от друга."

Ще кажете, къде е Обама, къде е Теди Москов, между тях няма нищо общо. Но това е само на пръв поглед. Те двамата са успели да открият онези думи и изрази, които съответстват на техните съграждани в дадения момент. Това, че Москов не е политик не прави думите му по-слаби, напротив. В речите на държавните ни мъже има прекалено много фалш и ПР, а липсва съпричастност. Те не живеят като останалите българи и затова думите им не ни карат да си слагаме ръка на сърцето и да слушаме химна със сълзи на очи. Това все още го постигат чат-пат някои спортисти и артисти. Москов може да не ни просълзява, но пък знаем, че е прав, дори когато не го харесваме заради нещо си.

Затова харесвам Обама, но вярвам на Москов. И както той, така и аз искам нещо да се промени. Може би тогава от Белия дом ще вдигат по-често телефона за разговор със София...

Огнян Стефанов

P.S. Не съм искал специално разрешение от Теди Москов да използвам тези негови мисли, изречни пред различни медии, за което моля да ме извини. И Барак Обама не съм питал.