11 Ноември, 2008

След като разбрахме, че Георги Първанов не може да устои на ловните изкушения, сега виждаме как той честичко се разхожда до далечни туристически дестинации и се запознава с културата на екзотични страни от още по- далечни континенти. Социалният президент си прилича със социалния министър, с който пък обича да цака белот в свободното време. Госпожа Масларова се поразходи тук – там и обмени опит в социалната сфера, като може би най- забележително бе посещението и в Швейцария, където запозна местните дами и господа колко напреднала е България и колко добре осигурени са българските пенсионери. Но ако можем да привидим известна суета, присъща на нежния пол, във воаяжите на социалната министърка, каква ли суета тогава е обзела г-н президента? През втория си мандат той пътува неуморно, но все на места, които нямат много общо с родната действителност. И как да бъде другояче, след като вроденото човешко любопитство на фона на цялата българска мизерия, не може да не те заведе на десния бряг на река Ла Плата или по стъпките на Ернан Кортес. Изглежда Първанов не е особено добре приет в Лондон, Брюксел, Париж, Берлин, Рим или Вашингтон. Посоката на президентските посещения е  показателна. Откакто страната ни бе критикувана напълно основателно за корупция, г-н Първанов трудно би намерил аргументи да обясни на своите западноевропейски колеги защо това се случва и най- вече какво се прави за да не се случва. На фона на ежедневните протести в центъра на София на работниците от „Кремиковци”, на млекопроизводители, на онези инвалиди, които се събраха вчера пред Министерски съвет, визитите в Мексико и Аржентина са леко цинични.

Но вероятно Първанов лобира както Ивайло Калфин, за г- жа Ирина Бокова, която сега е включена в състава на неговата делегация. Напълно необяснимо е постоянството в усилията на изпълнителната власт, а вече и на президента, г- жа Бокова да бъде издигната за Генерален директор на ЮНЕСКО.  Бокова има опит като старши аташе и трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване” на МнВР през периода 1977 – 1982 година, през 1982 – 1984 е трети секретар в постоянното представителство на България в ООН, а от 1984 до 1990 е втори и първи секретар пак в отдел „ООН и разоръжаване” на МвНР. Но ако е трупала някакъв чиновнически опит през това време, нека да си припомним, че тя бе и външен министър през 1996 – 1997 година – период, през който България бе една от най- изолираните страни в света и тогавашната власт пътуваше само до „братски”, бивши и настоящи социалистически държави. Външен министър в правителството на Жан Виденов. Само този факт прави нейната кандидатура нелепа и абсурдна. През 2006 година имаше опити Ирина Бокова да бъде лансирана за еврокомисар, но Кунева все пак се оказа далеч по- печеливш вариант и при това с основание. Тогава социолози представиха изследване, според което самите избиратели на БСП оцениха три пъти по- високо качествата на Кунева от тези на Бокова.  Цялата дандания, нека не забравяме, че правителството гласува сума от 100 000 лева за издигане на кандидатурата на Бокова, прилича на търсене на подходящо и уютно местенце за работа на подходящия наш човек.  Може би мнозина си спомнят, че Първанов вече летя за Мексико, но стана авария и той се върна. Тогава придворната журналистика с риск за живота си, смело прати sms, за да уведоми българското общество какво опасно приключение всички вкупом са преживяли. Дано този път няма подобни премеждия, защото вероятно на Първанов може да му се наложи отново да бръкне в торбата с ордени и да закичи със „Стара планина” някои от придружаващите го смелчаци. Съвсем уместно колегата Иван Бедров цитира дописка от вестник „Стандарт”, която така мило и угодно описваше поредното туристическо похождение на държавния глава в далечните страни. Прав е Бедров, нали Батков си получи своя орден „Стара планина” и сега връща жеста. Защото в противен случай може да се получи както с ЦСКА. Все още не се е намерил един журналист, който директно да попита Първанов, дали Батков му е звънял и му е казал думите „Георги да не вземете да им дадете лиценз на тия, че ще вдигна голяма олелия!” Но сега г- н Първанов е зает с други дела. Партийната другарка Бокова трябва да бъде уредена с подходящ пост, колкото по- висок и по- престижен, толкова по- добре. И затова е впрегната държавната машина с парите на българския данъкоплатец. Пък и с отсъствието си от България Първанов няма как да се срещне с шефа на ОЛАФ, който идва у нас. С което ще избегне поредната конфузна ситуация. Какво да говори за Людмил Стойков и неговото спонсорство на предизборната му кампания. Всичко е ясно. Ще цитирам едни думи на г-н Първанов – „ Смятам, че сега е дошло времето не просто да се разменят квотите, а да се вкарат силни експерти, добри управленци. Хора, които могат да олицетворяват България много по- добре, отколкото да се намерят места на партийни активисти.” Ако сега Първанов лобира за Бокова, в което никак не се съмнявам, че ще се случи в Мексико и Аржентина, той отново ще се самоопровергае, както е правил много пъти досега. Тъй като Бокова не е нищо друго освен един партиен активист на дипломатическия фронт. Ще цитирам още едни думи на г- н президента, изречени в негово обръщение към българския народ преди близо 3 години – „България върви към по- добро, на нашата нация се гледа като на успяваща, стабилна и сигурна в един традиционно труден регион.” Първанов би могъл да се самоцитира и сигурно ще каже подобни думи на своите колеги от Мексико и Аржентина. Те може и да му повярват. Но пък има и един друг безспорен факт, ако ги повтори тук, почти никой няма да му повярва. Но какво го интересува г- н Първанов. На тази планета има толкова прекрасни и екзотични места, които още не е посетил, а време до края на втория мандат има достатъчно, пък се задава и карнавала в Рио. Както е известно отношенията ни с най- голямата южноамериканска държава са крайъгълен камък на българската външна политика и не случайно толкова много бразилски футболисти се подвизават в родното първенство.

Александър Иванов