17 Ноември, 2008

Но да се придържаме към фактите, както учи историята, тази любима на държавния ни глава наука.

Президентът се разбрал с аржентинската си колежка г-жа Кристина Фернандес гаучосите да ни помагат в ядрената и енергийната област. Даже можело от Аржентина да купуваме уран. И защо не - товари се уранчето на кораб и след 3-4 месеца пристига в пристанище Бургас. Ако не го свият по пътя свирепите сомалийски пирати, разбира се, които по алчност надминаха и карибските си предшественици, пресъздадени така правдиво от Джони Деп... Представете си само: АЕЦ „Белене", този очаквано голям плод на българо-руската атомна дружба, се извисява на брега на Дунав, а към нея плавно и величествено се приближават съдове с уран от братска Аржентина. На брега възторженото население хвърля шапките си във въздуха и крещи „буенос диас". Вечерта в Дома на енергетика се провежда конкурс за аржентинско танго, руски казачок и нашенска ръченица. Всички са щастливи, а най-вече целокупния български народ, който ще трябва да забрави проблемите със светлото и топлото. Ето така се прави история.

Но има и още. Както си говорели г-н Първанов и г-жа Кристина Фернандес за българо-аржентинската ядрена програма, някак неусетно станало дума и за ЮНЕСКО. По-точно за Ирина Бокова, която е кандидат за генерален секретар на световната организация. И о чудо! Г-жа Фернандес заявила, че страната й ще застане зад нашата Бокова. Колко мило! Хем ядрена програма, хем шеф на ЮНЕСКО - направо триумф на българската дипломация. И нали си е кавалер, нашият човек върнал жеста моменталически, като заявил, че България подкрепя Аржентина в спора с Англия за Фолклендските острови. Така той произведе световна новина, която в Лондон има да анализират още дълго време, докато открият мотивите за това. Ще ги улесним. Англия нали си има остров, на който си живеят всички британци, защо са им още? Знам, че някои противници на президента, ще нарекат това гаф, но няма да са прави. Нека кажат в какво са ни подкрепили нас англичаните. Да не би да бяха за Санстефанския мирен договор, а? В Първата световна се биха срещу нашите при Дойранското езеро, а по време на Втората премиерът Чърчил ни нарече „онова племе на Балканите, което си честити банята", след като София обявява война на Лондон. А гаучосите са готини - дадоха на света тангото, а сега допълнително ще ни дадат и уран, за да си светим...

Има и още. Онзи ден в комюникетата от Буенос Айрес долетя и новината, че президентът Първанов особено се интересувал, чии са пингвините на Антарктида. Първоначално помислих, че репортерите са препили с текила или друга някаква местна напитка, но после загрях: точно това е решението на общественото развитие у нас. Докато дойде аржентинският уран, докато братушките построят АЕЦ-а в Белене, ще мине известно време. Дотогава се очертава да ни тракат зъбите от студ и да стоим на тъмно. Как ще оцелеем се пита в тази трудна задача. Отговорът ни озари чрез питането на Първанов за пингвините: внасяме тези мили птици и се превръщаме в "Островът на пингвините", нали си спомняте книгата на Анатол Франс. Само че в разказаната от него история късогледият абат Маел взема по грешка пингвините за хора и ги кръщава с имена, с което предизвиква куп усложнения на небето и земята. В нашият случай нещата са истински и прости.

Добрите новини, произвеждани от президента и неговия екип продължиха и в Мексико. Президентът Фелипе Калдерон също бе подготвен да гласува за Ирина Бокова. Първанов пък стана почетен гражданин на Мексико, което му дава право да ползва безплатно градския транспорт и някакви други превилегии, не е ясно какви. На свой ред Първанов предложи на бизнеса в Мексико България да му стане врата към ЕС. Предполаа се, че щедрата идея е била оценена по достойнство от домакините с вежливо кимване и усмивка. Може пък съветниците на нашия държавен глава да имат поверителна информация, че Испания се е уморила да лобира за Латиноамериканските държави и е ред някой да я смени. Кой, ако не ние, нали. Има и логика: най-много българи работят в Испания, Симеон Втори намери там подслон преди години, а Христо Стоичков спечели Златната топка като играч в испански отбор, макар и каталунски.

Иначе няма лошо да сме в добри отношения с Мексико, Аржентина, защо не и с всички останали страни по света. Дето се вика, обещанията за сериозна дружба са безплатни, а и от подобни визити доста рядко произтича нещо реално.

Важното е в ситуацията на започнала компроматна война преди парламентарните избори, вътрешно-партийните битки, финансова и икономическа криза, престъпност, растящи цени, лошо здравеопазване, постоянни протести, злоупотреби с фондове на ЕС и социално напрежение, някой в държавата да произвежда добри новини. Президентската администрация и съветници вероятно смятат, че именно Първанов е този производител. Въпросът е дали тяхната убеденост е равна на тази на българското общество. И ако не е, колко е разликата.

Д-р Цветан Попов