24 Ноември, 2008

А не би трябвало да е така в 2008 година.

Бизнесменът Валентин Златев твърди едно и няма как да не му се вярва. Той е име, което се ползва с уважение в различни среди, както и в най-високите етажи на властта. Предполага се, че когато се дава такова доверие, то е базирано на сериозни постижения и резултати, така че обществото без да търси допълнителна информация си казва: този човек е успял, признат и може да му се вярва. Разбира се, около личността му витаят всякакви слухове, които хората може и да приемат с интерес, но едва ли им вярват, тъй като знаят, че около известните люде винаги витаят някакви легенди, които са плод на фантазията - болнава или пък добре изчислена. Публикувано бе писмо, подписано от Валентин Златев, шеф на ЛУКойл - България, което макар и кратко, показва някакъв сблъсък, или поне огромно недоразумение, което се е случило между него и журналиста Коритаров. Самият Коритаров отрича да е изнудвал Златев, като заявява, че личност от такъв ранг може да бъте рекетирана единствено от Бен Ладен. Не, не, това не е шега. Да си помислиш, че можеш да притискаш хора като Златев е нужно да отговаряш на две задължителни условия: да си напълно луд или зад гърба ти да стои друг от нивото на Златев. Трети вариант няма. Всъщност може би ако си се взел толкова на сериозно, та да си мислиш, че всичко ти е позволено, това препраща към вариант №1 - напълно луд... Това е фактологическата среда, в която се разигра освобождаването на водещия в сутрешния блок на Нова телевизия Георги Коритаров. Коментарите са различни, от крайни, с опити за назидателен тон та чак до откровени признания, че това е трябвало да се случи отдавна. Неизвестни досега „плувки" от някои медии изплуваха на повърхността и заобясняваха как винаги са знаели, че Коритаров бил такъв, бил онакъв, в смисъл пълен мръсник. Не е ясно само, защо са мълчали като риби толкова време. „Плувките" забравят нещо важно: да се упражняваш върху известните, не те прави един от тях.

Изводи от ситуацията обаче се налагат сами.

Какви доказателства притежава Валентин Златев, които уличават Коритаров в деянието, за което се говори в писмото до "НТ" и някои институции. Как са придобити тези доказателства - чрез видеозапис, аудиозапис, снимки? Или има и свидетели? Какви доказателства в такива случаи допуска законовата уредба, кой има право да ги събира, предоставя или разпространява. Това са важни неща, не заради „случаят Коритаров", а по принцип. Защото веднага се набива друг пример на очи, който също е свързан с "НТ". В предаването си „Отечествен фронт" журналистът Мартин Карбовски и екипът му черно на бяло показаха наличие на дрога в елитни столични заведения. Тези клубове или дискотеки обаче не са затворени от властите, макар дори и на тях да им е ясно, че „бял прах" се смърка в повечето нощни заведения в София, а и не само там.  Разбира се, вероятно ще се случи най-очакваното: Карбовски ще бъде обявен за луд, за търсещ под вола теле, за поръчков (в смисъл, че е подкупен от някоя фондация, която се бори срещу дрогата да накисне почтени собственици на клубове), а може да се окаже, че Мартин рекетира тези същите собственици за по 500 000 евро и нагоре... Кадрите в случая не са нищо повече освен материал за чоплене на носа и може би мозъка на зрителите. Службите и прокуратурата едва ли ще тръгнат по следите на Карбовски, за да установяват истината.

В случая с Коритаров обаче са предприети бързи и крути мерки. Може те да са обосновани за група посветени, но за обществото са повече от мъгливи. Нещата трябва да се уточнят, за да стане ясно на всеки има ли доказателства за незаконни действия от страна на Коритаров, кои са годни доказателства и как се събират.  Важно е също така да се знае, ако Коритаров наистина е постъпил по този начин, че в българската журналистика няма място за подобни похвати.

Странни са обстоятелствата и около появата на информацията за „конфликта" Златев - Коритаров. В. „Уикенд" пръв съобщи сензацията в чело на 1-а страница. Доста неочаквано, след него, считащи себе си за сериозни издания, цитираха публикацията, което по правило не правят.  За да „оправдаят" изключението, през следващите дни те публикуваха и писмото до "НТ", подписано от г-н Златев. Дали са думата и на Коритаров, разбира се. Всичко това обаче е някак си „след дъжд качулка". При това се задава един единствен въпрос: защо те уволниха. Никой не търси отговор какво всъщност се случва, организирана акция ли е това срещу един известен журналист, или става дума за самозабравил се колега, който си е позволил да върти бизнес с името си и медията, в която работи. До момента не е ясно кое от двете се е случило. Ако е второто, това означава, че освен традиционните методи за влияние на медиите, в действие влиза още един - сами му сложете име. Слуховете няма да стихнат скоро. В публичното пространство вече циркулират всякакви тези. ДПС е бясно на Коритаров, че се рови като трактор „Беларус" в драмата около самоубийството на Ахмед Емин и етническия мир у нас. Други препращат към старата вражда на журналиста с бившите шефове в МВР Румен Петков и Камен Пенков. Трети подсещат за госта му Евелин Банев - Брендо и колко Коритаров бил благосклонен към него, като в същото време „изяждал с парцалите" други поканени в студиото. Трети стигат дотам да твърдят, че много хвалби в последно време към Коритаров, изречени от Кеворк Кеворкян са му изиграли лоша шега. Има и любовни драматургични сюжети. Повечето от всички тези градски легенди са плод на българското традиционно поведение „лаф да става". Факт е обаче, че доста журналисти са стреснати от бързата развръзка и крайните действия, за които няма нормални обяснения въпреки огромното количество изписани страници и изречени в ефир думи. Може би внимание заслужава хипотезата на Сашо Диков, която той понечи да развие в „На четири очи" при Цвети Ризова, но за съжаление не стигна времето. 
Именно за да се пресекат тези волни словоблудства е редно от Нова телевизия да прецизират мотивите си за уволнението на Коритаров. В това отношение от "Лукойл " и екипа на Валентин Златев могат да окажат ценна помощ като също внесат повече яснота около случая. Първата крачка е направена, но липсват втората, третата... Неяснотите развинтват фантазията, а медийните фабрики за клюки само това и чакат. Да не забравяме и другите центрове за фабрикуване на „информации", които понякога успяват да разклатят цялата държава... Засега оставаме с усещането за висящо в пространството послание: „Внимавайте срещу кого какво говорите и пишете!" Репертоарът за налагане на мнението на силните е повече от богат. Всеки от гилдията, а и извън нея, знае за какво става дума.

Джон льо Каре казва: „Когато в мъглата се движат фигури, виждаш техните силуети, но лицата - не. Действията и намеренията им са пълна тайна. Не можеш обаче да разчиташ, че те не те виждат". 

Огнян Стефанов