3 Декември, 2008

Омертата около своеволията на президента Георги Първанов се пропука на много неочаквано място: Узбекистан, страната, в която дори държавният бюджет е държавна тайна, а диктатурата на Ислам Каримов е явна и еднолична, довела до масови бунтове в долината Фергана през пролетта на 2004-та и до кървавото смазване на въстанието в Адинджан година по-късно.
Информационният сайт Fergаna.ru, цитиран от базирания в Лондон български сайт Kafene.net, ни информира, че по време на официалното си посещение в Узбекистан ( 5-8 ноември 2008-ма) президентът на България Георги Първанов е извършил криминално престъпление по законите на страната домакин. На територията на Нуринския държавен резерват Г.Първанов е отстрелял защитен от закона рядък вид козел-архар. За това престъпление по наказателния закон на Узбекистан се полагат 2 години поправителен труд и глоба от 50 местни минимални работни заплати ( в Узбекистан, впрочем, те са най-ниски в региона, независимо от богатите залежи от природен газ).
Ловният подвиг на Г.Първанов не беше оповестен. На сайта на президента се твърди, че същият този ден, 7 ноември, президентът Първанов е присъствал в Самарканд на подписването на протокол за установяване на партньорски отношения между град Самарканд и град Пловдив.
Сайтът Fergana.ru описва подробно как дни наред е проправяна пътека за високия български гост, за да го улесни в очевидно планираното, но запазено в тайна намерение, да ловува в самия резерват ( забраната за отстрелването на тези животни важи и извън него). На около 100 души се оценява, според сайта, свитата, която е придружавала в това престъпно съзаклятие българския държавен глава.
Това са фактите, според опозиционното електронно издание. Те пораждат въпроси по аналогия. Например: колко голяма е била свитата на Г.Първанов при неговата аналогична разходка в гората край Симитли в ранната утрин на 1 март, когато трябваше да покаже загриженост и да обяви траур във връзка с трагедията с изгорелите български граждани в държавната железница на път към Кардам. Вместо това, на другия край на България Г.Първанов беше засечен от в. „Струма” да ходи на лов. Столичният в. „Експрес” ( който тези дни преминава в ръцете на растящата медийна империйка на г-жа Ирен Кръстева, известна с близостта си до властта и конкретно до Ахмед Доган-дали пък това не е отмъщението на дългата президентска ръка?), извади скандала на показ на централно ниво.
Президентът мълча 5 дни и накрая прибягна до присъщия му метод да увърта и да не отговаря конкретно ( например защо изобщо е бил там и не е обявил траур), твърдейки, че , да , бил е край Симитли, но не бил ловувал. Така отговори той и на въпроса дали е получил подарък от оръжейния търговец Петър Манджуков под формата на апартамент в столицата, казвайки, без да отрича конкретно, че всичко около имотното му състояние било видно от официалната информация на съответния президентски сайт. Всичко, което пише там е видно, ами ако има и неща, които не са видни?
На официалния сайт на президента пише следното за неговото посещение в Узбекистан на конкретната дата 7 ноември 2008-ма:
„ През втория ден от визитата президентът Първанов и водената от него делегация посетиха град Самарканд.
На церемонията в резиденцията на губернатора на Самаркандската област в присъствието на президента Георги Първанов и на узбекския министър-председател Шавкат Мирзоев кметовете на двата града Славчо Атанасов и Зоир Мирзаев подписаха протокол за установяване на партньорски взаимоотношения между Пловдив и Самарканд”. И нито дума за някакъв лов. Очакванията от посещението на Първанов, създадени от самия него, бяха, че ще лобира за българския и западния интерес по линия на газопровода „Набуко”. „България разполага с политиката и личните контакти, които биха помогнали на ЕС в областта на енергетиката”, казва Г.Първанов на същият този 7 ноември, цитиран от агенция „Фокус”.
А ето до какви резултати довеждат политиката и личните му контакти, използвани, както разбираме, за бракониерски цели. Агенция Франс прес цитира домакина Ислам Каримов най-безцеремонно да зашлевява българския президент със следното категорично заявление: „ Ние експортираме природния си газ единствено в Русия, а след това Русия го изнася за където пожелае, тъй като ние имаме само един газопровод”. И за да няма съмнение за провала на официално обявената мисия на Г.Първанов като едва ли не европейски пратеник, каквито внушения имаше в навечерието на неговото престъпно сафари в Узбекистан, Ислам Каримов добави с типичния за гравитиращите в орбитата на Кремъл самодоволни диктатори тон: „ Що се отнася до енергийната сигурност на Европа и износа на газ от централна Азия за Европа, този въпрос не фигурира в плановете на Узбекистан”.
В превод от руски на чист български език, този е „вървете на …”. Което обаче, оказва се, също не е повод да бъдем информирани от българска страна по темата. Защото по въпроса също не се казва нищо на официалния сайт на българския президент. Там дори отсъства думичката „Набуко”. Говорител е диктатора Каримов. А демократът Първанов е мълчател. Което той прави винаги, когато не му изнася да говори.
Най-тъжното в цялата история е фактът, че в демократична европейска България не се намери нито един свидетел на ловните подвизи на Първанов, който да потвърди публикациите на тази тема-а придружителите му край Симитли ще да са били , ако не стотина, то десетки. Както не се намери нито един съсед, нито един строител, охранител, шофьор от многобройните очевидци на факта, че г-жа Зорка Първанова многократно е посещавала адреса, с цел да напътства довършителните работи, на който според анонимно твърдение в интернет президентското семейство има подарен от оръжеен търговец апартамент.
У нас, оказва се, свидетелите са по-изплашени от дългата ръка на демократичния ни президент, отколкото опозиционерите в Узбекистан, които иначе диктаторът Ислам Каримов мачка с железен юмрук.

Иво Инджев 

снимки: Фергана.ру 

Frognews.bg предлага на своите читатели част от статията във Фергана.ру посветена на чуждестранните ловни подвизи на президента на България г - н Георги Първанов:

В кишлака* Горен Хаят високият гост пристига в ранното утро на 7 ноември 2008 година. Над сто човека свита – обслужващ персонал и охрана заради няколко изстрела по козлите нарушават спокойствието на обитателите на Нуратинския държавен резерват. Следва да се отбележи, че в официалните съобщения за визитата на държавния глава на България този факт не е споменат. До идването на г-н Първанов работниците от резервата щателно са разчиствали клонки от дървета и камъни за да не пречат гостите. Ловът е продължил около половин ден. За лова на президента на България вероятно е издадено разрешение от правителството на Узбекистан, така че, на представителите на Госкомприрода и Госбиоконтрол е оставало само да помогнат на г-н Първанов лова да бъде успешен. Изстрелът на г-н Първанов е произведен не в териториите за ловуване, а на територията на самия резерват, където ловът е забранен. В едно свое интервю президента Първанов казва: „Българските политици и държавници са отговорни за повишаването на жизненото равнище на населението, защита на националната българска идентичност и култура, съхранението на екологичния баланс в страната и региона.” Хубава страна е България, но вероятно на бившия комунист Първанов му се е приискала повече екзотика, спомняйки си за ловните забавления от живково – брежневите времена. По- нататък изданието пише, че подобна „държавна визита” в резерват в Узбекистан засега е първа и единствена. „Разбира се, няма особена доблест в това да бъде уличен един далечен български президент в неблаговидно деяние. Над главата на г – н Първанов във всеки момент може да висне секирата на европейските "зелени". И това ще бъде справедливо. Но козлите, макар и диви, все пак са наши. Те са част от животинския свят на Узбекистен, който все още не е справедлив.” – заключава авторът Сергей Наумов.

кишлак - селище в Средна Азия и Афганистан