Доста често с повод или без повод разни хора важно-важно се изказват за училищата, учениците и образованието у нас. Къде знаят, къде не, за какво говорят. Но винаги го правят така, все едно всичко им е ясно. Аз нямам претенцията да говоря от последна инстанция, но все пак имам поглед към училището по простата причина, че съм вътре в него, затова искам също да се изкажа по една тема, която вълнува доста будни мозъци.

Защо будни ли? Ами, защото става дума за отличниците, за тия, дето се напъват повече от другите, дето не си изкарват шестиците само с преписване или с пищови и подсказване, а си налягат парцалите, както казва моята майка и „зубрят”, както казват пък завистливите преписвачи.

Всъщност моето училище се води елитно и трябва да призная, че май наистина е такова. Особено на фона на останалите в София. Не защото балът му за влизане е много висок, или защото е в първата тройка по резултати от матурите (при това не е трето). Причината е, че повечето от учениците общо-взето си дават зор, интелигентни са, а и голяма част от учителите си ги бива. Така че тук шестиците са си шестици. Е, няма да си кривя душата и ще кажа, че има хора, дето си ги изкарват по-даром от други, но това къде ли го няма. Общ успех над 5,50 обаче не се изкарва лесно и тия, дето го имат, наистина са си направили труд през годината и са пропуснали не една запивка или шляене из МОЛ-а, за да го достигнат. Това е и причината да получават стипендия за отличен успех. За това е думата, всъщност!

Всичко, разбира се, си е надлежно документирано. Ето - „Ученическите стипендии се получават на основание Постановление № 207 на Министерския съвет от 3.10.1994 г. за условията за получаване на стипендии от учениците след завършване на основно образование/ за учениците от профилираните гимназии след 9-ти клас/ Стипендии по успех: Право на тези стипендии имат ученици с успех над 5.50 съответно: - за първия учебен срок - годишния успех от предходната година; - за втория учебен срок - успеха от първия учебен срок.”

От къде обаче идва проблемът, за който искам да разкажа с голяма доза разочарование и недоволство. Чудя се дали да почвам със сравнение на ученическите стипендии за отличен успех в Германия, Испания или Италия, ама мисля да не го правя, защото такова сравнение няма да издържи. В нашата мила родина положението е направо плачевно ... Стипендиите ни НЕ надвишават смешната сума от 21 лева?!?! По закон (!) те трябва да са 35% от минималната работна заплата в страната, което по най-проста сметка излиза 77 лева на месец за отличните ученици...

Ще имаме такива стипендии ... ама друг път. Всъщност бихме били ПРЕдоволни и на по 50 лева на месец, защото просто другото е пълна подигравка и гавра с нашия труд. Повярвайте ми, че трудът и усилието, които полагаме са много по–големи от тези на високопоставените „раздавачи” на стипендии. И още по-скандалното е, че години наред стипендията не е мръднала нагоре и със стотинка дори, докато в същото време нашите министри се возят в лъскави BMW-та, ядат хайвер пият отбрано шампанско и разхождат корумпираните си д–та из Бояна, за да решат коя точно къща- с басейн или на три етажа, да си купят.

А ние? Ние учим по цял ден и чакаме, чакаме някой да се сети, че и ученикът душа носи, че и той е член на това общество.... Чакайки, цените постоянно хвърчат нагоре: храните стават все по–скъпи и по–скъпи, голяма криза настъпва, е, поне учителите ни се вдигнаха на стачка, а после съкратиха половината материал, та всяка седмица правихме по 5-6 контролни най-малко (не, че и в момента не е така), но най-накрая постигнаха някакво там минимално увеличенийце.

Ами ние?! Нима министерството не осъзнава факта, че именно поради липса на достатъчно поощрение всички млади и способни ученици, завършвайки, се изнасят на Запад...? А може би е крайно време да им го кажем – че бавно и полека се загубва интересът към учебния материал (поради ужасно скучните уроци, които ни се издекламирват наведнъж), че все повече ученици гледат да попрепишат малко, колкото да има за 3, пък какво от това, нали и с 3 се минава... И как ще има стимул при положение че въпросните 21 лева абсолютно към нищо не могат да те подтикнат. И с тях, и без тях все тая. Та нали мога да си ги спечеля и на покер...

Да, за какво могат да ти стигнат мизерните 21 лева в днешно време: веднъж на кино, веднъж да хапнеш мазни хамбургери, веднъж да купиш някакво малко подаръче за гаджето, и какво после чакаш до следващия месец или може би два, тъй като в някои училища имат практиката да дават накуп 42 лева за 2 месеца, че да изглеждат повечко. Още повече, че има и някои по– зле финансово семейства, които невинаги могат да осигурят достатъчно джобни. Затова едно такова дете би се радвало много на този допълнителен доход, например, за да направи коледни подаръци. Не си ли заслужава да има повече щастливи деца, да не говорим, че в нашия  материален свят всичко се ръководи от парите и наистина биха могли да бъдат зарадвани положилите усилия деца. Струва си наистина, но в тази наша българска държава няма едно нещо, което да е наред, заради което да кажем: „е, добре много неща ни куцат, но пък това ни е на ниво”.

Да, аз се срамувам от нашето правителство, държава, управници, които само говорят или запълват безбройните предавания по телевизията, гледат ни на четири очи и  правят обширни панорами и парламентарни контроли.

Разбира се, на всеки е ясно, че ако някой си учи редовно и получава съвсем заслужено отлични оценки, едва ли ще спре да го прави, просто защото държавата е безотговорна. На всеки е ясно също, че 21 лева доникъде не стигат при закупуването на безброй учебници, помагала, пособия. Да питам и друго – не трябва ли всъщност тези пари да ни помагат и да се развиваме културно, да посещаваме интересни събития, които да ни обогатяват? Все пак твърде погрешни са представите на хората, смятащи, че нашето поколение е без интереси и перспективи, мързеливо и мудно поколение, което се интересува само от делничните си проблеми и потребности и е сляпо за красота, изкуство и знание. В дълбоко заблуждение са онези, които мислят, че няма деца, които искат и могат. 

Вече ми е ясно, че тук просто не се предоставят възможности - за какво да останеш и работиш в България, след като, ако успееш на Запад, ще ти дадат 3 пъти по висока заплата! Не си струва да деградираш в това вече толкова морално принизено общество. Мързелът и незаинтересоваността е при тези „там горе” на стълбицата. Затова ни омръзна безропотно да си затваряме очите за всичко, омръзна ни да се гаврят с нас, давайки ни великодушно въпросното подаяние за „работата”, която сега вършим.

Чудесен старт в живота, нали? Затова не съм далеч от мисълта да се изпаря оттук в мига, в който завърша. А вие?

---------------------------------

 *”Възпитание на чувствата” е роман на Г. Флобер  

 ju_16

▶Ники Тошев, барабанист: По традиция математиката куца на барабанистите

▶Халюциогени, „гъбки” и попърс качват на черешата

▶Яко бачкане, луд купон и малко фалшименто

▶Sex, наркотици и ... чалга

▶Ezik sve6ten ….na bade6toto bodro pokolenie

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико