9 Декември, 2008

Медиите издирват свидетели и косвени виновници за убийството му в столичния Студентски град. Полицията обявява масирано присъствие около кръчмите в страната заради 8 декември. От Спешна помощ мълчат за закъснението на линейката в онази фатална нощ на 5 декември към 2,30, когато 20-годишното момче умираше пребито от връстници на улицата. До сега не сме чули мотива на убийците, освен, че били изгонени от едно заведение, защото се напили и се държали като животни... Някакви загрижени за съдбата на младото поколение пенсионери звъннаха в 2-3 телевизии и питаха "Какво става!?".

Настина, какво става?

Ето какво. В Гърция полицаи застреляха в Атина 15-годишно момче. Две телевизии съобщиха новината след около 20 минути. След 40 започнаха сблъсъци между млади гърци и формирования на полицията. Два часа по-късно сгради в центъра на гръцката столица горяха, издигаха се барикади. По улиците се стекоха хиляди гърци, които се изправиха срещу полицейските редици, готови да воюват, за да стане ясно, че има недоволство от управлението на страната. Последваха бунтове в Солун и другаде.

Четвърти ден продължава гражданската война в южната ни съседка. Младите са на барикадите, по-възрастните им пускат храна и вода от терасите, оттам замерят и полицаите с подръчни средства. От вчера се издигат политически искания, отправят се обвинения в корупция на елита, която е довела страната до незавидно положение в ЕС, а обществото до положение да се чувства ограбено и морално омърсено.

Да, от пламъците на бунта избуя думата КОРУПЦИЯ, срещу която гърците тръгнаха на нож, на абордаж, ва банк. Чисто съвпадение е, че уличните сражения съвпаднаха с международния ден за борба с корупцията.

У нас е мирно и тихо, макар канонадата от сблъсъците в Солун да се чуваха и на Кулата с невъоръжено ухо...

Все пак и ние си имаме топ новини. Такава е изречената от председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, че можело да има протести на български полицаи.  Колко напечено, нали. Униформени недоволстват от властта, която разчита те да я защитават от недоволни от властта. Получава се затворен кръг. Обяснението било, че българският полицай никога не е бил така унижаван, както сега. Истината е, че на хората от МВР им писна да ги правят на маймуни. Те получават заплати в пъти по-ниски от колегите си от елитната ДАНС. Вършат същата работа, а лаврите отиват другаде. Това ги демотивира. Министър Миков обаче си стиска езика зад зъбите, за да не му се карат от "Позитано" 20, пък и моментът не е подходящ - точно когато ни дърпат ушите от Брюксел, неприлично е някак си...

Осми декември, празника на българското студентство, мина.  Днес е Ден за борба с корупцията. В медиите дефилират вицепремиери и министри, които ни обливат с шербет, колко голяма е нетърпимостта и решителността им да гътнат уродливото явление по гръб. Ние сме по ПР-а, а не по барикадите. Макар, че не е точно така. Наши момци и моми се бяха барикадирали в кръчмите още от миналия петък, за да посрещнат подобаващо празника. 

Осми декември отдавна не е това, което беше. Това е истината. Днес Осми декември е микс от алкохол, дрога и секс. Празнуващите кой знае защо, се възприемат като свещени крави и очакват от обществото единствено сълзи на умиление.

По света подобни празници са подчинени на правила и закони.

В Гърция връстниците им излязоха на война, потърсиха отговорност от правителството за допуснатите слабости, много от тях са ранени и арестувани. Тук ранени също имаше, но те попадаха главно в изтрезвителя и проблем и бе махмурлукът, а не корупцията. Откривате ли разликата? Къде са будните ни студенти да се изправят срещу незаконните строежи в Студентски град, срещу продажбата на дрога, срещу нощните заведения, превърнали се в офиси на мафиотски структури, срещу нехайството на държавата за състоянието на общежитията, срещу далаверите на отговорните за тези същите общежития? На будните ни студенти това положение им изнася, те го харесват, в него те се чувстват в свои води. Защото имат доста оскъдни понятия за морални ценности и поведение. То и няма как да е другояче, като се има предвид състоянието на българското семейство и българското училище. Пробвайте да наложите затваряне на кръчмите и нощните клубове в Студентски град в 23,00 часа, например и ще видите какъв демократичен вой ще се надигне. Възмутени родители ще се хвърлят да бранят свободите на своите отрочета. Част от тези родители после горко ще плачат, когато наперените им дечица станат на кайма в алкохолни катастрофи, или се оплачат, че са изнасилени, а трети са станали наркодилъри, за да си връщат дълговете или са пребити в някоя дискотека, защото са защитили приятелката си. Проблемът у нас е не как да се реформира висшето образование, как се дават дипломи във ВУЗ, а къде да изкараме купона, колко ще се надрусаме и как да стананем приказно богати и медийни звезди.

Няма ги и "червените" младежи с грейнали погледи, които с такъв плам подскачаха около Сергей Станишев в Пловдив и повтаряха в захлас някакви лозунги. Къде са сега да защитят своите връстници, които падат жертва на пияни животни в Студентски град? Не става дума единствено за Стоян Балтов.

Но такава е действителността: в Гърция барикади, а у нас надпивания; там убит и ранени, както и в България. Там Ден на борба с корупцията, тук - също. Защото сме в едно семейство, европейското. Животът продължава, макар и по доста различен начин в нашите две съседни страни. Всъщност и у нас може да има протести, но на гръцки студенти пред тяхното посолство. Българската бодра поколенческа смяна е заета с много по-важни дела, например в кой чалга клуб ще е тази вечер. Но тя такава е и удобна - аморфна, безпаметна и с мъгла в главите, вместо проекти за бъдещето. Има и изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото.

Миналата седмица убиха момче от Сливен. Утре може да е някой ваш приятел, а в други ден... кой знае. Както е казал Хераклит: Панта рей /Παντα ρει και ουδεν μενει/ - Всичко тече, всичко се мени. Не и тук, ако питате мен.

Огнян Стефанов