15 Декември, 2008

Истинската перверзия у нас е начинът, по който политици и богаташи упражняват лова. Дълбоко неискрени са твърденията, че стрелбата по диви животни им идвала отвътре, че е някакъв рефлекс, предаден от дедите им, които хранели децата си с убития динозавър, потребност да са сред природата. Нищо подобно. Ловът днес е начин за избиване на комплекси, изразяващ се най-вече в демонстрация на организирани разстрели, незачитане на правилата и фукане с екипировка и скъпи оръжия.

Поводът за тези редове не е последният скандален ловен подвиг на Георги Първанов в Узбекистан, където, според руски сайт, е отстрелял козел, защитен от „Червената книга". Казаха се доста смислени и остри неща по този повод, а трийсетина неправителствени организации написаха открито писмо, което пратиха и до шефовете в ЕС. Това вече заприличва на адекватно поведение на посъбудило се общество. Неадекватна е реакцията на самия президент и екипа му, което пък доведе до изтрелването на видеоклип, в който образът на държавния ни глава е отъждествен с този на Хитлер.  

Поводът да се сетя за особеностите на българския лов са протестите на студенти по повод убийството на техния колега Стоян Балтов. Тази сутрин те бяха в т.нар. „Студентски град" и заявиха, че ги избиват безпрепятствено, пред погледа на държавата и тези, които я управляват. Младите настояват за две-три неща: мутрите-ловци на студенти да напуснат някогашния кампус, да се спре строителството в района и да се въведат строги правила за алкохола, хазарта и дрогата там. Един от младежите заяви буквално: „Уж живеем в демократична държава, член на евросъюза, а ни избиват като животни". Ето това е пряката връзка с българския лов.

У нас няма традиции в създаването и съществуването на елит. Липсват дори заченки на аристокрация. Тези, които по стечение на различни обстоятелства, някои от които съвсем неясни, са се оказали на определен връх в ерархията, бързат да покажат, че заслужено са там и веднага се накичват с атрибутите на елита, за които са чели или са видели във филми. Доскорошни семпли откъм образование, кариера и възпитание партийни активисти и чиновници изведнъж се оказват на голф игрища със стик в ръка, снимат се с разстреляни карпатски и бели мечки, антилопи, планински козли, малки вълчета, димят с пури, пъчат се с благотворителни акции, качват се на яхти, твърдейки, че морска болест не ги лови по наследство, задължително стават масони... Заети с елитарна дейност, те забравят най-важното: че са пред очите ни. Забравят също, че още имат слама в джобовете и че има разлика между репродукция и оригинал. И започва едно лъскане, мацане с гримове, телевизионни изяви, „срещи с народа", произнасяне на „исторически слова", ограждане с ласкатели, женене за манекенки, подмяна на биографиите и прочие тънкости за придобиване на лиценз за висшето общество. С една дума - заети хора. Какви закони, какви правила, какви пет лева. Те са в друга обрита, за която пропуск има само избрани. На който не му харесва да хваща пътя и да се маха. Който обаче остане, трябва да знае, че е на ловното поле и на него се гледа като на дивеч. Това очевидно не е проумял студентът Стоян Балтов от Сливен и е тръгнал безгрижно от дискотека „Амнезия" по пътеката край блок 19 в ловния резерват „Студентски град". Там обаче го чакаше Смъртта. Приятелят му, който се отървал само с травми, днес отказва да подаде оплакване в РПУ, защото убийците са на свобода и не вярва, че държавата може да го защити. Ако пита мен, не е лошо да изчезне от София поне за известно време.

Така изглежда днес страната ни - ловен резерват за изчезващи животни, незащитени дори от „Червена книга". Тези, които стрелят на месо и са въоръжени до зъби, твърдят че тя е демократична. Дивечът, сиреч ние, сме на друго мнение.Спасението поединично от скъпите оръжия с оптика става все по-трудно. Някога бизоните в Америка не успяха... Остава ни възможността да се защитим.  

Огнян Стефанов