19 Декември, 2008

Според вас, дали се е шегувал този нашенец ? Надали. Селянинът обясни, че бил зле и отишъл при джипито. Мъжът обяснил какви са му болежките, а медикът се почесъл и отсякъл: не си за мен, а за попа. На днешния петък властта сякаш влезе в кожата на този хуманен лекар, изпращайки протестиращите студенти и фермери при арменския поп. Какво друго е претупването на дневния ред на парламента за половин час и ограждането му преди това с полиция и железни ограждения. Преди това депутатите прикалъпиха едни пари, след което се изнизаха като мокра връв от „къщата на съединението" в Коледна ваканция. Те твърдят, че само така изглежда отстрани. Прави са, но откъде ли знаят...  

Както обикновено вината се прехвърляше като горещ картоф между различните инстанции. Уморително и унизително е да бродиш между МВР, правителство, Столична община и пр., за да търсиш истината. И безмислено. Именно това целят тези, които се страхуват от протестите - разводняване на темата и отвличане на вниманието от действителността. А тя е доста интересна и навява изводи. Да вземем, например, обяда на премиера Сергей Станишев с председателя на Еврокомисията Жозе Барозу. Нашият министър -  председател бе доста самоуверен преди салатите, но на пресконференцията след работното хапване и двамата с Барозу приличаха на хора, на които са им изяли десерта. Причините за киселите физиономии обаче бяха различни. Барозувата бе изразена по следният начин: „Няма да приемем да бъдат преместени акцентите, както сме ги задали за България и не можем непрекъснато да повтаряме, че трябва още да се направи". И още: „Вярвам, че българският народ е почтен, но по високите етажи на властта има корупция, която пречи на страната. Нужни са конкретни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията." Така преди да е заживял рухна митът на управляващите, че към София се прилага двоен стандарт. Станишев отговори в стил „стараем се, хвърляме всички сили имаме нужда от разбиране", което всеки гастроентереолог веднага би определил като стомашни киселини. А само два дни преди това премиерът се чувстваше много конфортно пред студенти в УНСС, на които се похвали с грандиозен план „Станишев", който трябваше да препрати по - ученолюбивите към онзи „План Маршал". Задължително е обаче уточнението, че тогава, през 50-те ние пропускаме финансовата помощ, което ни личи и досега. Не съм казал нищо за спрени пари по програми...

В парламента управляващите се мобилизираха да помагат на властта да се измъкне от патовата ситуация. Пирински, който е може би най-непоклатимата номенклатура в ново време, провидя в някои телевизионни предавания опити за подстрекателство, антидържавни изказвания и обиди към парламента. Такава припряност от него не бяхме виждали от нощта, когато се ковеше тройната коалиция, а Станишев трябваше да бъде одобрен за премиер... Друг е въпросът, защо Слави Трифонов и сценаристите му чак сега се сетиха какво става зад стените на НС. Очакваме в скоро време да кажат някоя дума и за олигарсите, за корупцията по високите етажи, организираната престъпност и поредния крах на обществото, към който ни тласка политическата класа. Остава авторите на шоуто да си залепят мустаци и да запеят „Стани, стани юнак балкански", както бе преди 11 години. Може пък и да помогне...

Българските беди идват от това, че се борим на парче: за трамваен билет, за 5 лв. към пенсията, срещу едно убийство. Битката ни трябва да е за бъдещето ни на нормални хора с права и ценности. Така каза един аспирант в едно телевизионно студио, да прощава, но не му запомних името. Интелигентно момче, но към това бива да се прибави, че не е достатъчно да го каже. Като в любовта е, освен признание, трябват и доказателства. Всеки ден. Освен това днешният студенстки протест показа, че редиците на несъгласните и храбрите се топят право пропорционално на празничното настроение в парламента.

Другото е стара песен: очакваш помощ от политика, а той те праща при попа... Защото е сигурен, че нелепата шега ще му се размине, както винаги досега.

И понеже стана дума за предателства, за протести и прехвърляне на отговорности, се сетих за „Елате ни вижте" на Дядо Вазов. Малко е риалити, на днешен език, но е много вярно. Освен това показва, че сме трудните деца, и на революцията, и на еволюцията...

Преди да стигнете до стихотворението на Вазов искам да спомена написаното от един мой приятел, Стойко Тонев (не е още класик, но аз го цитирам от време на време, защото нищо не се знае), във в. „Експрес": „Да бях малко по-смел, па да призова на въстание. Па да бяхте и вие малко по-смели, па да се отзовете... Ама не сме такива хора..."

Така че политиците да запразняват без страх: и да става нещо, няма да е сега.

Огнян Стефанов 

"Елате ни вижте!"
Иван Вазов

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи - ума ми размътя.
Отбивам се в селското бедно жилище:
картина плачевна душа ми покъртя!
"Елате ни вижте"

Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух; в полумрак потопени
човеци и дрипи... На също гноише
лежи скот и стопан, духовно сближени.
"Елате ни вижте"

Зла бедност! Неволя! Души затъпели,
набърчени булки, деца застарели;
Къс ръжено тесто в пушливо огнище
загрява се там за гърла изгладнели.
"Елате ни вижте"

Тегло, запустенье!... Дълбока неволя
живота от радост, от всичко оголя!
Тор мръсен смърди сред трънливо дворище.
И болести, смърт тук боравят на воля...
"Елате ни вижте"

И вечно труд тежък и пот непрестанни -
и пак оскудия и дни окаянни.
Зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.
"Елате ни вижте"

И чупи се воля и дух под хомота
на нужди, в дълбока нощ гасне живота:
ни луч от съзнанье под покрива нищи!
Човекът словесни паднал е до скота.
"Елате ни вижте"

"Елате ни вижте!" - той моли и стене, -
вий, мъдри велможи, от нази гоени...
На миг напуснете там вашто тържище
на шум и на фрази, богато платени -
"Елате ни вижте"

Вий, дето в покой и в палати стоите,
към нас приближете - вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
"Елате ни вижте"

Тогаз за народа се бихте смислили
и срам, угризение бихте сетили.
И вашето сърце със болка заби ще.
О, доста на думи сте нази любили -
"Елате ни вижте!"