25 Декември, 2008

Празник е, а не е весело. По улиците забързани, приведени хора, никой никого не поздравява. Украсата в повечето градове е „втора употреба", купена на половин цена отвън. Неосветени и непочистени улици. Препълнени контейнери за боклук, изгладнели кучета танцуват край тях и допълват Дикенсовият интериор.

По бТВ излъчиха репортаж от българско село. В дома на нашенец се е събрала цялата рода. Шум и глъч, суматоха - на двора колят прасето. Деца с блеснали погледи следят как бащите и чичавците обработват шопара с бензинова горелка и мотика. На софрата гости надигат чаши с ракия и чоплят политиката. Жени играят под звуците на ръченица, а край тях се въргалят кашони, някакви шишета, разхвърляна покъщнина. Народен обичай...

Репортаж от врачанско село ни показа коледари, които обикалят от къща на къща. Пеят стара песен, смучат от шишета, пред портите ги черпят с вино и ракия. Водачът казва, че се пие яко, но те са балканджии и носят много. Е, по-лабавите отпадали по пътя. Народен обичай...

От други телевизии ни облъчват с празнични сцени тип „селско читалище", украсени с повяхнали гирлянди и осветени от прожектори, връстници на „Многострадална Геновева". Водещите и артистите също са доста ретро. Редуват се пожелания за здраве и берекет между кадри със самодейни  групи от села и паланки, сякаш взети от кинопрегледите през 60-те години на м.в.  Уж е мило и трогателно, но сякаш нафталинът идва в повечко. Вярно, че няма пари, ама и фантазия няма.

Политиците ни запразниха отрано и нямаше кой едно слово да дръпне за празниците. Остана ни утехата от думите на папа Бенедикт Шестнайсети, който се обърна към всички народи. Отправи и призив към вярващите „да подадат ръка на онези деца, които са лишени от родителска обич и са експлоатирани". Нещо като „Българската Коледа", ама не съвсем. (Всъщност, рекламите по медиите на президентската инициатива дали са безплатни? Защото ако не са - с какви пари са платени? А ако са безплатни, дали и други благотворителни инициативи ще се ползват с подобен бонус?) От българските църкви струеше скука и монотонни служби за един от най-светлите празници. Дядо Максим даде всичко от себе си, но това отдавна не е достатъчно. Ако БПЦ иска освен да отдава имоти под наем и да печели от тях, да привлече и младите в храма, трябва да покаже съвсем друго лице.

В зимните ни курорти глъч, скиори и купони до зори. Строежи и бетоновъзли се редуват с лъскави хотели и скара-бира по тротоарите. Досущ като в Австрия и Швейцария - по цени...

По градове и села ехтят гърмежи, въпреки заканите за глоби. Нощните улици се огласят от пиянски песни. В полицейските управления записват броя на разбитите коли и обраните жилища. В "Пирогов" превързват ранените...

Празник е, а много българи са тъжни. Други се веселят като за последно, част от тях без „като". Няма осветени дворове, украсени фасади на къщи, весели хора по улиците, които се поздравяват като братя. Сякаш освен градската украса и самата Коледа ни е „втора употреба". Шумните варварски тържества на места само засилват усещането за обреченост. Сякаш добротата и фантазията ни са на изчерпване.

Тъжно...

Честита Коледа.

Коледарче