1 Януари, 2009

През октомври миналата година международната организация „Репортери без граници” публикува твърде обезпокоителна класация. След като се оказа, че България е най – бедната страна в Евросъюза и най- корумпираната, то милото ни Отечество се закотви и на дъното когато става дума за свобода на словото. В планетарен мащаб „окупирахме” 59- тото място. Докладът на „Репортери без граници” даде 4 примера за България, които обаче обхващат периода за 2007 година – заплашената със сярна киселина журналистка Мария Николаева и битият нейн колега Асен Йорданов за публикувана статия във в. „Политика”, нахлуването в офисите на в. „24 часа” на лидера на Атака Волен Сидеров и негови симпатизанти, арестуването и побоя над фотографа Емил Иванов от в. „Експрес” по време на посещението на бизнесмена Младен Михалев в Съдебната палата и оказваната полицейска принуда и натиск над Данка Василева – главен редактор на „Експрес” за публикувани във вестника имена на сътрудници на комунистическата ДС, участващи в изобрите за местна власт. Безспорно е, че страната ни ще се срути още надолу в класацията на „Репортери без граници”, когато бъде публикуван доклад за изминалата година. Тогава вече няма да ни се струва екзотично, как така Намибия е с цели 36 места пред нас по този показател – свободата на словото. Вероятно за съжаление ще се наредим в компанията на такива страни като Северна Корея, Куба и Зимбабве. За това ще бъде достатъчно да споменем само два примера от 2008 година. Първият е убийството на Георги Стоев. Колкото и противоречива да бе неговата личност и това, което пишеше, той бе убит посред бял ден през април показно и именно за това, което пишеше. Вторият потресаващ пример е с главния редактор и съсобственик на Frognews.bg Огнян Стефанов, който бе зверски пребит от маскирани мъже с чукове и метални пръти вечерта на 22 септември пред столичния ресторант „Кипарис”. Изминалата година всъщност бе знаменателна в един аспект – най- накрая разбрахме имената на доносниците на ДС от БНТ и БНР. Сред тях имаше емблематични имена на хора, които все още минават за корифеи и учители на няколко поколения журналисти. Разбрахме, как Кеворк Кеворкян е писал за Дмитрий Иванов, как Гарелов е вербувал Асен Агов и колко старателно Нина Спасова е изпълнявала своите задължения към Държавна сигурност по линия на икономическото направление. Оказа се обаче, че списъците, които са дадени на Комисията по досиетата от БНТ са непълни. Което означава, че през настоящата година ще научим имената на още една порция по- възрастни колеги, които са били обгрижвани от ДС и са обгрижвали ДС. За нравите на силните на деня по отношение на журналистите ще дам един пример, който лично ме потресе. Пишещият на страниците на „Труд” Кеворк Кеворкян приказки за телевизията, издаде свои автобиографични бележки или нещо като спомени. В една от тях, публикувана от седмичника „Уикенд”, той описва как вечерял в някакъв ресторант, а на съседната маса бил Гриша Ганчев. Двамата се заговорили и Ганчев му казал как някакви журналисти били писали, че той имал вземане – даване с фолкпевицата Глория. Ловешкият бизнесмен привикал журналистите в свой офис и им заявил, че ако още веднъж напишат нещо подобно ще ги натовари в багажника и ще нахрани с тях кучетата си. Удивителна любезност от страна на човек, който твърди, че е Рокфелер на Балканите. Още си спомням настървението, с което той се интересуваше дали Тошко Кирков от Би Ти Ви е построил къщичка през живота си. Друга тема е, че на Кирков не му е работа да строи къщички, а да задава въпроси, как хора като Ганчев строят палати, макар гневното поведение на собственика на „Литекс” да бе свързано именно с футболния му отбор. Но да оставим тези разсъждения, защото все пак Ганчев вече си е взел за треньор „крокодил, който хапе”, както сам веднъж се определи Станимир Стоилов. След този щрих от родния пейзаж, свързан с медиите, не може да бъде отмината и епичната битка на Кеворк Кеворкян с Красимир Гергов. Водещият на „Всяка неделя”, на чийто думи, ако вярваме, тя е била прозорец към света по времето на Живков ( за мен лично бяха книгите и радиопредаванията на Би Би Си и „Свободна Европа”), даже публикува платени съобщения в централните ежедневници, че срещу Гергов е повдигнато обвинение от прокуратурата. Този вид „осветляване” чрез платена публикация често се използва в Обединеното кралство и Германия например, когато едно събитие остава скрито, умишлено или не, за широката публика. Паметен ще остане и онзи словесен двубой между Кеворкян, определящ се за „лихвар на собствената си слава” и Георги Коритаров, който се разрази от екрана на СКАТ в предаването на Велизар Енчев. Обръщението между двамата с агентурните им имена бе сладка и захаросана картинка, след която двамата наистина сложиха нещо като начало на дебат за българските медии. От къде тръгват и на какво са основани моралните и етични норми в журналистиката, обслужването на силни във властово и финансово отношение господари, та докъде стига личната съвест и едва ли не, кога се употребява. Спомням си и една знаменита реплика на Никола Рударов от филма „Адио Рио” – „Имам съвест, но не я употребявам често”. Малко преди словесната схватка между двамата, Коритаров бе освободен от Нова телевизия. В крайна сметка единствен, който има право да бъде морален съдник, в една или друга ситуация, е публиката и нейното отношение към известните лица от екрана. 2008 година също така ще се запомни и с настъпателното влизане в медийното пространство на Ирен Кръстева – бившата шефка на тотото. Под нейното крило се заформи мощна медийна групировка, която вече освен „Телеграф”, „Монитор” и „Политика” придоби „Меридиан Мач”, „Експрес” и телевизия ТВ7. След последните предколедни „покупки” на Кръстева, депутат от Атака сезира ДАНС и други държавни органи, да проучат с какви капитали и от какъв произход са станали сделките, съзирайки зад всичко това дългата ръка на ДПС. Друго интересно събитие бе „отсъствието” на голямо футболно първенство от екрана на БНТ. Европейското бе излъчено по Диема и коментаторите направиха добро впечатление, както с дикция, така и познания по футбол, за разлика от „старите пушки” от държавната телевизия, които пилеха нервите на запалянковците с клишета. Но де факто, липсата на Евро 2008 по БНТ остави много зрители далеч от емоциите по стадионите. За сметка на това Олимпиадата в Пекин бе предавана щедро и обилно, но след като на Камен Алипиев вместо Георги Първанов му се привидя Петър Стоянов, екипът на БНТ бе глобен от Уляна Пръмова. Димитър Цонев показа пък колко трудно е да се прави неделно тв шоу. Техническите гафове на замисленото като мастодонт предаване дойдоха в повече на зрителите, а опитите за пълна „швейцарска” неутралност на темите отблъснаха голяма част от публиката. Все пак БНТ постигна и един забележителен успех с един епизод от „Животът на другите”. Истинско, неподправено риалити, което прикова вниманието – Мария Силвестър живя няколко дни в една стая, която се оказа и къща на едно циганско семейство. Красавицата бе учудващо толерантна, а си личеше, че няма нищо подправено или нагласено в предаването, което показа, че бръщолевенията на някои политици за етническо напрежение са абсолютно неуместни. Може да сме най- бедната и най- корумпираната държава в Европа, но Господ е отредил да си живеем българи, цигани, турци, евреи и арменци заедно. Макар при едно от последните преброявания на населението един да се беше самоопределил като ескимос. Приятно впечатление през отишлата си 2008 година направи появата на ReTV. Телевизия по модерен, западен образец, изчистена от ненужни и досадни предавания, насочена към активната част от населението. Освен професионалните новини, най- открояващо е студиото с Иван Бедров, където се чуват по- различни гласове, които не пеят в медийния хор на тройната коалиция и президента Първанов. По отношение на държавния глава, родната журналистика записа черна точка, тъй като благодарение на един руски сайт - Fergana.ru, разбрахме за ловните подвизи в нарушение на закона, извършени от г-н Първанов. Независимо от факта, че той бе придружаван от група журналисти по време на посещението си в Узбекистан, където отстреля рядък защитен вид козел- архар, който после се оказа овен, а накрая някои го определиха за заблуден пръч, никой от тях не информира за събитието, а информацията от руския сайт бе подмината от централните електронни и печатни медии. Съвсем логично и големите пари се намесиха в медийното пространство през 2008 година – американската компания Central European Media закупи 80% от акциите на ТВ2 за 110 милиона евро. Бе продадена и Нова телевизия. От „Модърн таймс груп” броиха на гръцката „Антена” 620 милиона евро за 100% от акциите на електронната медия. Доцент Маргарита Пешева стана шеф на СЕМ и смени Мария Стефанова на 26 ноември миналата година. Съветът за електронни медии напусна големият български филмов режисьор Людмил Стайков заради връзки с ДС. Както бе писал Филип Рот в „Американски пасторал” – „Хората са безпогрешни, само да усетят какво ти е потребно, ще направят и невъзможното да не го получиш.” Благодарение на медиите оглавихме и една друга класация, тази на "Франс прес" - за най - смахнати истории. Бдителни колеги забелязаха стръкове канабис пред сградата на Министерския съвет в столицата, което накара французите да се пошегуват, че борбата с употребата на марихуана у нас буквално е стигнала до прага на властта.

Александър Иванов