1 Януари, 2009

Току-що пролетното слънце

изпрати първичка целувка

на полето –

и ти прибърза, минзухарче,

да вирнеш хубава главица

към небето.

 

На младата пролет първа рожбо,

кому е твоята усмивка

росна, блага?

О, нивга младенец невинен

така благат не е поглеждал

майка драга!

 

А никаква ли черна мисъл

под грейнало чело не криеш,

цвете мило?

Че може утре замразено

да клюмнеш мъртво, щом си толкоз

подранило?

 

Напразно питам. Ти спокойно

и радостно лице подлагаш

на лъчите,

тъй щедро днеска що разлива

засмяно блесналото слънце

в синевите.

 

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,

когато щастието грейне

и го стопли,

не ще да знай бедите бъдни,

че в него място не намират

горки вопли.

---------------------------------- 

Зловещо мръщи се небето.

лудува хала над морето,

сърдито кипнали вълни

огласят нощни тъмнини.

 

Живот прекършен от бедата,

скръбта немирствува в душата,

безсилен яд кипи в гърди,

език проклятия реди...

 

Ще грейне слънце от небето,

ще млъкне хала - и в морето,

надлъж и шир по далнини,

ще дремнат яростни вълни.

 

Кога ще грейне и в душата

на примирение лучата?

Съдбата ще ли отреди

покой за болните гърди?

------------------------------

Надолу, все надолу. Но коя си ти

невидима ръка? В ноктете ти жестоки

душата ми преброди звездни висоти -

и ето ме залутан в пропасти дълбоки.

Надолу, все надолу! Но коя си ти?

 

Бездънни тъмнини. Стенания и смрад.

Душата ми те следва жадно любопитна.

Душата ми е в ада и сама е ад.

Душата ми се вслушва страстно ненаситна.

Но де ме водиш ти, в стенания и смрад?

 

Надолу, все надолу, - горко изранен

в паденията, в скоковете главоломни.

Душата ми пияна, хищник настървен,

за ужаса копней. Но де ще се опомни?

Надолу, все надолу! - Горко изранен.

-----------------------------------------------

Душата ми е пуста: буря кратка

помете всичко там. Напразно вече

следа бих дирил от мечтата сладка

по тебе, образ потъмнял! Далече,

цял век далече са от мен

миражите на вчерашния ден.

 

Все пак аз помня: ти дойде желана,

дойде с душа лист още неизписан,

лист бяла книга. В своя вехта рана

перо намокрих: в спомени улисан,

посегнах аз и писах без покой,

от болка се превивах -

и писах с кръв и гной.

 

Че ти не бе живяла - а живота

бе мене пък задавил. И той свари

с проклети писмена на богоскота

душата ти чрез мене да нашари.

Перо послушно - копие на цар...

Раних аз твоя дух и своя чар.

 

В очакване, боязън непонятна

владееше предчувствията мои;

изгубих те - пустиня необятна...

Чух змийски съсък в спомените свои.

 

Перо послушно, копие на цар! -

Раних аз твоя дух, убих и своя чар.

-----------------------------------------

Две хубави очи. Душата на дете
  в две хубави очи; - музика - лъчи
  Не искат и не обещават те...
  Душата ми се моли,
  дете,
  душата ми се моли!
Страсти и неволи
  ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
  не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
  Душата ми се моли,
  дете,
  душата ми се моли...
  Не искат и не обещават те! -
  Две хубави очи. Музика, лъчи
  в две хубави очи. Душата на дете...