15 Юни, 2007

Библейският въпрос „кой надзирава надзирателите” е особено основателен по отношение на българския Конституционен съд. От пиедестала на своята независимост, той без съмнение трябва да бъде пазител на конституцията. И го прави! Но, оказва се, не винаги. Има пет големи дела, натоварени със сериозно обществено напрежение, по които КС по недопустим начин напусна пределите на конституционната уредба. Това са делата за обявяване на противоконституционност на ДПС, на Славянския университет, на текстове от Закона за чужденците и от Закона за вероизповеданията. А последното - по искането на омбудсмана срещу привилегията на „Топлофикация” да изважда изпълнителен лист срещу гражданите само с извлечение от неплатени сметки, които не са доказани в състезателен съдебен процес.

Ето как гласува КС по тези конкретни дела:

По к.дело № 1 от 1991 г. за обявяване на ДПС за противоконституционна партия, гласовете са изравнени 6:6. Това е и единственият казус, при който част от конституционните съдии с особено мнение аргументират, че при липсата на 7 гласа КС не може да се произнесе с решение по съществото на делото като отхвърли или уважи искането. Тези аргументи обаче остават нечути по онова време. По-късно същата порочна практика се повтаря през 1999 г. по делото за Славянския университет, когато 6 съдии гласуват „за” отхвърляне на искането , а 5 в негова полза. Но искането е отхвърлено. По делото срещу Закона за вероизповеданията пък, 5 съдии подкрепят закона, а 6 гласуват против него. Но въпреки това искането е отклонено. Обратното беше съотношението по делото за изпълнителните листа на „Топлофикация” - 6 на 5 в полза на искането на омбудсмана. Но и то беше отхвърлено.

Какъв е проблемът? Конституцията повелява, че КС постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. Това изискване, разбира се, е възпроизведено и на законово ниво. С решение конституционните съдии се произнасят по съществото на делото – т.е. отхвърлят или уважават направеното пред тях искане. С други думи, съгласно тази изрична уредба, за да бъде постановен акт с юридическата стойност на решение на КС, е необходимо квалифицирано мнозинство от 7 съдии.

Във всички тези случаи това не е така! В последния (за „Топлофикация), например „за” уважаването на искането на омбудсмана са гласували 6 съдии, т.е. няма предвиденото в Конституцията мнозинство за постановяване на решение в този смисъл. Но в същото време „против” искането на омбудсмана са се произнесли само 5 съдии, т.е. също няма необходимото квалифицирано мнозинство за постановяване на решение, с което искането да бъде отхвърлено.

Което означава, че няма законно решение на КС и е възможно да се направи искане със същия предмет повторно. И така, докато КС не се произнесе с акт, съобразен с предвидения в Конституцията ред, с който да уважи или отхвърли искането с минимум 7 гласа, дадени в полза на едната или другата позиция.

Както се казва, господа съдии, не противоконституционствувателствувайте!