14 Януари, 2009

За какво всъщност става дума. Много просто: обществото се събужда и заявява своите несъгласия с действия на властта. Това е нормален демократичен акт. Много показателно би било, ако пред тези хора излезеше самият премиер. Насилието не е присъщо на българите и той отлично знае това. Те искат просто нормален диалог с политическата класа и тези, които управляват в момента. Това е тяхно право, защото са избиратели и с техния глас всеки от властта е получил вот на доверие.

Властта е уплашена. От една страна е кризата с газа, която травмира всички българи. От друга са протестите, които събудиха синдрома от януари 1997 г., когато социалистическото правителство сдаде властта след яростни протести. Известна е фразата, че историята не се повтаря, но очевидно паника в тази посока има. Пред журналисти главният секретар на МВР Павлин Димитров призна, че в министерството е обявена повишена бойна готовност - изкарани са всички полицаи от столицата, на улицата са и цивилните служители, докарани са подкрепления от страната. Заповедта е категорична: да не се допуснат ексцесии, каквито имаше преди 12 години. С цената на всичко. Поради тази причина на моменти униформените изглеждаха повече от протестиращите в преките телевизионни репортажи.

Самите протестиращи постоянно повтаряха призивите за ненасилие и неподдаване на провокации. А такива имаше. Въпреки това хилядите участници в бунта, който някои медии днес перверзно описаха и иронизираха като някакво интернет приключение на група неукрепнали млади хора, запазиха самообладание и не дадоха повод за насилие. Властта сбърка и ненужно се скри зад огражденията, защото тези хора не са врагове, не са членове на крайни организации и не търсят сблъсъци. Те просто заявяват своята гражданска позиция. Тъпа бе и идеятта да се обяви, че има телефонна заплаха за поставена бомба, след което железните кордони изблъскаха протестиращите от пространството пред НС. Очевидна е оперативната разработка. Тя обаче успя, тъй като столичният кмет Бойко Борисов бе принуден да издаде заповед за прекратяване на протеста. Така управляващите успяха да прехвърлят отговорността за евентуални безредици. Ето това е провокация и активно мероприятие, което бе приложено по класически начин. Грозно и непочтено.

Въпреки това младите успяха да заявят, че имат своя гледна точка за управлението на страната. Това не са послушковците, които разговаряха чинно с просветния министър и му се усмихваха угоднически. Тези същите наблюдаваха протеста по телевизията. През прозорчетата на НС пък надничаха и уплашени депутатски муцунки, които пресмятаха, какво могат да загубят, ако... Вероятно всички те имат аргументи за поводението си, а е и тяхно право да постъпват по този начин. Но не това е най-важното, а и сме свикнали. Важното е, че един масов и ярък протест бе организиран и реализиран от самите хора, без партийно рамо и намеса, без условия и политически пазарлъци. Да, провокации имаше и сигурно пак ще има, както и обвинения, но те само доказват паниката, обхванала политическата класа. Хиляди българи пред парламента - това е убийствено послание, за всеки, който умее да разчита езика на народа. И който не е забравил откъде е тръгнал...

Огнян Стефанов