Лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски днес отбелязва своя 70-ти рожден ден. В София за юбилея пристигнаха всички негови синове - Кардам, Кирил, Кубрат и Константин-Асен със семействата си. Тук е и княгиня Калина с най-малкия член на фамилията. Цялото царско семейство се събра за първи път в този пълен състав. Също за първи път Симеон Сакскобургготски празнува свой юбилей в р`одината.
На 16 юни, точно преди 70 години, цяла България се оглася от звън на църковни камбани и залпове, които възвестяват раждането на бъдещия цар Симеон Втори. Послучай радостното събитие, царската двойка дава широка амнистия на затворници, а учениците получават повишение на оценките с по една единица. Няколко седмици по-късно престолонаследникът е кръстен с вода, донесена специално от река Йордан. Пренася я български военен пилот. На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис Трети, едва 6-годишен, Симеон Втори се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон Втори остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. Семейството се установява най-напред в Александрия, Египет. Неслучайно избират Египет. Там, също в изгнание, живее бащата на царица Йоанна - италианският крал Виктор Емануил. В Египет Симеон се записва в прочутия "Виктория колидж". През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на прогоненото българско царско семейство. В Мадрид Симеон Втори завършва Френския лицей, следва право и политически науки. През периода 1958-1959 г. той е курсант в авторитетната военна академия "Вали фордж" - САЩ. Там става известен под името "кадет Рилски". През 1962 г. Симеон Втори сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Двамата имат пет деца - четирима синове и една дъщеря. През 1996 г. Симеон Втори се завръща в България след 50-годишно изгнание. През всичките тези години той не спира да се интересува от всичко, което е свързано с България, и работи интензивно с нашата емиграция по света, подпомага много сънародници. Симеон Втори поддържа широки международни контакти в икономическите кръгове, осъществява разнообразна дейност, която налага чести пътувания в различни краища по света. Освен родния си български език, той говори отлично английски, френски, немски, италиански и испански, ползва арабски и португалски.  

 снимки Юлиана Николова
През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне незаконно отнетите имоти на семейството му. На 6 април 2001 г. Симеон Сакскобургготски декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната. След категоричната изборна победа на НДСВ, на 24 юли 2001 г. той положи клетва като министър-председател на Република България. Симеон Сакскобургготски въведе нов, толерантен стил в българския политически и обществен живот. Неговото правителство успешно изведе държавата до двете й стратегически цели - членството в НАТО и Европейския съюз, постигна успешни резултати в икономиката на страната, политиката му стимулира развитието на бизнеса, установена бе трайна тенденция на спад в безработицата, стартиран бе процесът на децентрализация и засилване самостоятелността на общините. На Третия извънреден конгрес на НДСВ на 3 юни 2007г. Симеон Сакскобургготски единодушно бе преизбран от делегатите за лидер на партията. С Указ на президента Първанов от 15 юни 2007 г. Симеон Сакскобургготски бе удостоен с най-висшето държавно отличие орден "Стара планина" - първа степен за изключителни заслуги към Родината. Симеон Втори има още над 30 отличия, между които най-високата степен на испанския орден Карл Трети, френския Велик офицер на почетния легион, белгийския Велик Кръст на Леополд Трети, Ислямския Велик Кръст на независимостта на Йордания, гръцкия Велик кръст на Спасителя, Великия кръст на Божи гроб от Йерусалимския патриарх, Велик Кръст на Малтийския орден, Велик орден на Златното руно, Великия кръст на честта и благочестието, както и най-висшите степени на редица европейски династически ордени. (по БТА)