16 Януари, 2009

Русана Михайлова е студентка и член на природозащитен клуб. Тя участва в протестите пред парламента и вчера е била в първите редици при паметника на Цар Освободител срещу парламента. Събитията са се разиграли пред очите й, но независимо от възмущението, което е изпитала при вида на полицаи, биещи и невинни граждани, тя не изпитва озлобление и продължава да вярва, че способните млади хора могат да променят нравите в държавата. Засега все още има желание да остане да учи, работи и живее в България.

интервю на Ана Кочева

– Защо излязохте на протест? Плати ли ви някой, за да отидете пред парламента?

- Излязохме, за да защитим правата си като студенти, граждани и природозащитници и за да покажем недоволството си от сегашното управление на държавата. Никой не ни е плащал за това. Не е нужно да ти плащат, за да изразиш мнението си.

– Познавате ли свои колеги, на които е било платено?

- Не.Сред моите колеги и приятели такива няма, всички излязохме по свое желание и вътрешно убеждение.

– Каква беше картината в центъра на София преди да прекратят протеста?

- Положението в началото беше значително по-спокойно преди кулминацията на протеста, когато пристигна заповедта за прекратяването му. Усещаше се засилващото се напрежение преди края. Тогава полицаите настъпиха и разпръснаха протестиращите, разделяйки ги на няколко групи.

– Как се държаха полицаите, бяха ли изнервени?

- На мен лично не ми се сториха чак толкова изнервени. Но определено очакваха накрая да се случи нещо, като това, което наистина стана.

– Влязохте ли в съприкосновение с тях по някакъв начин? Имаше ли невинни пострадали?

- Самата аз не влязох в някакво сериозно пряко съприкосновение. Единствено бях бутната от паметника пред Парламента заедно с останалите, протестиращи там. За съжаление имаше множество хора, които пострадаха. Имаше и невинни жертви, които бяха излъчени и по телевизията. Те бяха тези, които не се опълчиха и не избягаха, затова бяха застигнати по-лесно от полицаите. Бях изумена, че полицаите се нахвърляха да бият и невинни граждани, които протестираха в рамките на закона и по никакъв начин не провокираха протестните действия.

– Бихте ли продължили протестите?

- Да, бихме ги продължили. Макар да осъзнавам, че добър резултат ще се постигне трудно, все пак мнението и участието на всеки един човек е важно. Нали съединението прави силата...

– Вярвате ли ще дойде ден, когато студентите в България ще се чувстват като европейските си „колеги”?

- Да, вярвам в това все повече, тъй като познавам много способни млади хора, а и днес голяма част от тях доказаха, че искат да се чувстват по-спокойни и сигурни за бъдещето си. Смятам, че ще успеят да извоюват тази сигурност, макар и не толкова лесно и на висока цена.

– Имате ли колеги, които при възможност биха заминали да си „доучат” навън?

- Да, разбира се, познавам много колеги, които са убедени, че ако продължат образованието си навън, ще имат по-добри възможности за професионална реализация. Затова и голяма част от тях нямат желание да се връщат обратно в България.

– А вие лично?

- Лично аз имам желание да остана да уча, работя и живея тук. Има голяма разлика между желанието и реалната ситуация и когато на човек му е наистина трудно и непосилно да остане тук и да живее нормално, дори и да има голямо желание да остане, той все пак напуска в името на по-доброто си бъдеще. Животът е един и всеки би желал да го изживее спокойно, без проблемите, които в момента съществуват у нас.