Васил Филипов е изпълнителен директор на "Булгаргаз" в периода 1997-1998 г. Назначен е от служебния премиер Стефан Софиянски. Тогава време се сключват споразумението за цените на газа с "Газпром" с активното участие на вицепремиера Евгений Бакърджиев. В момента е енергиен експерт и анализатор на енергийни проекти. 

интервю на Ана Кочева

- По времето, когато Вие бяхте шеф на „Булгаргаз”, се сключи онова споразумение, което тогава мнозина обявиха за историческо и особено изгодно за България. Тези споразумения обикновено се оказват забулени, не докрай ясни за обществото. Всичко ли вече знаем за него?

- Вижте, през 1997 г. аз водих много тежки преговори и есента на тази година сключихме споразумение, по силата на което руснаците ни признаха за партньори. Аз успях да ги убедя, че няма да се подадем да ни газят и мародерстват, въпреки че те разчитаха тук на разни номенклатурчици, учени и възпитавани, а вероятно и клели се във вярност на Съветския съюз. Но есента на 97 –ма след парафиране на този договор, в който бяхме предвидили 10-годишна консумация на газ до 2007 г., изведнъж Бакърджиев се намеси, взе да бръщолеви някакви фантасмагории и отново започнахме преговори. Само че на руснаците явно им беше писнало от мен, вероятно платиха и си подбраха състав, с който да преговарят. Започнаха тези преговори, но се налагаше от време на време да отскачам до залата, която беше до моя кабинет, да им напомням, че аз ще подписвам договора, така че променихме доста точки, в които те бяха успели да вкарат техни изгодни показатели. Горе-долу нещата вървяха добре, постигнахме добра формула от базисна цена 83 долара и еднакъв период за деривати на петрола – мазут и газьол – еднакви показатели в числителя и в знаменателя за еднакъв период назад. Множителят на тази базисна цена от 83 долара остана единица. Това беше изгодата в случая. Преди подписването обаче се промъкна една друга таблица и това беше камъкът, който ни сложиха на врата. Според нея у нас трябваше да има ескалация на потреблението до 2010 г., то трябваше да се качва с 400-500 млн годишно и да стига до 6-7 милиарда, т.е. през 2005-6-7-8 година излизаше, че трябва да купуваме по 6 милиарда и половина, т.е. 3 милиарда повече. Да, но в договора руснаците бяха пробутали една клауза „Take or pay”, т.е. „Вземи или плащай”, с други думи - това, което си заявил, ако не го купиш, трябва да депозираш 75 % от стойността му по сметка на „Газпром”. Този камък на шията вероятно ни го бяха сложили не без пари, не без заплащане, защото аз реагирах веднага, то се смята с просто око. Но Бакърджиев го е приел това нещо и го бута в договора. Така че през 2006 г. ние е трябвало да депозираме 10 милиарда долара. Това министърът на енергетиката Петър Димитров го изнесе като информация в НС. Та това е слабото място в договора, иначе другото, иди-дойди, добре вървя.

- Е, какво значи излиза, че не е било лошо да се преформулира договорът?

- „Газпром” винаги капризничат и измислят най-различни схеми, когато не им изнася нещо, та явно са напомнили: „Имате неизпълнение по клаузата „Take or pay”, дължите еди-колко си милиарда. След това обаче онова, което направи Овчаров, е престъпление. Но и това, което направи Бакърджиев, също е престъпление, той сложи този камък, тази засада, дето се казва, този капан, който 10 години да ти напомня, че имаш „Take or pay”. А ние такива пари просто нямаме. При това аз му го обясних тогава, но въпреки това се сложи тази клауза. И въпреки това обаче онзи договор не им изнасяше на руснаците – транзитната такса им била ниска. Ние получавахме близо 1 милиард и 400 милиона кубика газ годишно като транзитна такса, което съответно пък подпомагаше нашата икономика, защото се правеше една средно претеглена цена от евтиния газ като транзитна такса и скъпия газ, който купувахме, който 2006 г. стигна вече 290 долара на 1000 кубика. Но авторите на новия договор са дълбоко корумпирани, във всяко тяхно действие се наблюдава нагласяване на схеми за постигане на големи лични изгоди. Денонсира се транзитният договор от 1998 г. и се подписа нов, в който се прие, че ще плащаме газа по пазарни цени, като освен това днес вместо 1 милиард и 400 милиона кубика газ транзитна такса ние получаваме едва 400 милиард. Единият милион го няма. За хората, които не разбират много от специфичната материя, трябва да се каже точно това: Единият милиард ни го няма!

- Вие прогнозирахте, че скоро няма да има газ нито от Русия, нито от Украйна. Откъде имате тая увереност?

- Вие пък искате сега и конкретни цитати.

- Е, това едва ли е само интуиция.

- Приемете, че правя добър анализ, имам добра информация и просто нещата си ги слагам на място. Запомнете, ние няма да излезем лесно от тая криза. Аз искам да обвиня в бездействие много хора още от времето на Иван Костов, а и лично него самия. Защото още тогава ние оставихме държавата разкрачена и с вързани ръце.

- А защо става така, че независимо от истинността на вашите прогнози (досега, каквото казахте, стана), управляващите като че ли нямат уши за това, което казвате, подминават с мълчание репликите ви, съществуването ви, ако щете. Това е доста подозрително, да не би нещо да ги притеснява?

- Ама мен това въобще не ме интересува. Аз не искам да ми отговарят, аз говоря, за да осведомявам хората. Но и да искат, какво ще ми отговорят. Аз съм безпределно точен и конкретен. Аз не съм свикнал да шикалкавя, когато върша нещо, го върша докрай. Когато почна нещо, то има резултат. Не съм човек, който будалка, който манкира, откровен и почтен съм. И нямам никакви властови амбиции. Нека да се оправят с народа, който живее все по-зле и по-зле. Аз лично не държа да ме уважават, ако имах някакви амбиции, щях да стана член на някоя партия, да ходя да гласувам безпринципно, да се бия в гърдите и т.н. Така че, коментирам въпрос, който ме засяга и мен, и аз съм гражданин на тая държава, плащам си данъците.

- Имаме ли достатъчно мазут, за да устискаме на газовата криза докрай?

- Ние не крепим положението с мазут от Държавния резерв. Но, тъй като газовата криза ще продължи, има опасност да останем даже без газ да подгряваме мазута, за който разчитаме на доставките от Нефтохим. Но това държавно ръководство трябва да помисли за доставки отвън, за да не закъснее отново. Спешно трябва да се търсят доставки на достатъчно количества мазут, тъй като зимата още не сме я преполовили. А за окрадения Държавен резерв, трябва да се пита защо няма обвинени. Там престъпността е най-висока, явно се дели с крадците и затова няма обвинени, няма осъдени. Държавният резерв е изпразнен, преди нямаше жито, а миналата година пък с пари от излишъка купуваха някакви петролни деривати, за да попълват нещо. Но това, което се продаде преди 3-4 години, не се възстанови. Така че народът има право да потърси отговорност за пропиляните си ползи.

- Ще излезе ли правителството сухо от газовата криза?

- Не вярвам. Защото, ако продължат да се уфлянкват, казано на тротоарен език, ще останат и без достатъчно мазут.

- И все пак какъв ще е изходът от кризата?

- Онзи сатрап Йосиф Висарионович Сталин е казал: Кадрите решават всичко. Кадрите! Къде са кадрите? Явно трябва дълбоки промени – и законодателни, и конституционни. Ние трябва да заживеем като европейци, не с болшевишка конституция и с мафиоти от български тип. Промяна трябва. Тия, които са били в управлението и са оцапани – такива като Иван Костов, тия от БСП – всичко това трябва да бъде изметено.

- Т.е. да чакаме пролетта да пукне, че да излезем от газовата криза?

- Дано ние не пукнем преди това!  

▶Ради Найденов: Много е лесно българинът да заживее като австриец

▶Р. Агайн: Финансовата криза намали три пъти печалбата на застрахователите

▶Георги Ангелов: Ако се пипа плоския данък, ще се върнем много назад

▶Иван Бойков: Българинът няма много добра инвестиционна култура

▶Л.Дацов: Финансовата криза няма да доведе до нищо "трагично" у нас

▶Стоян Геров: Хубавото вино не винаги е много скъпо

▶В. Димитров: При Ананиев и Свинаров има най-много апорти и замени

▶М. Карбовски: Във властта има много секс, журналистките чукат властта

▶М. Стратиева: Много е важно да запазим традиционните си туристически пазари

▶Ивайло Гюров от "Пей с мен": Много коментари по мой адрес бяха негативни

• Рене Магрит

• Хуан Миро

• Джорджо де Кирико