24 Януари, 2009

7 часа сутринта. Полузаспиващо момиче стои пред вратата на гардероба и отчаяно се мъчи да избере най–подходящите дрехи за училище. Минутите текат,тя съблича и облича различни стари дрехи и все още не открива онова, с което хем ще се чувства най–конфортно, хем и другите ще я харесат. Защо ви разказвам всичко това?

Става дума за един огромен проблем за днешните тийнове и по–точно за тези, които не са бъкани с пари и гардеробът им се ограничава до един–два шкафа дрехи. Всъщност във всички училища първото впечатление за човек се създава по дрехите, никой не се интересува какви са ти познанията по органична химия или ядрена физика, още по–малко дали си на ти с ирационалните параметрични неравенства. Това, което най–ярко изпъква, е стилът. Дрехите правят човека според схващанията на младежта и това е безусловното правило за успех сред „по–важните” от теб в даскало.

Неочаквано, след прекрачването на училищната врата, всеки попада в свят, коренно различен от онзи, който мама и тате са изградили. Наоколко се движат изискани, нафукани и напудрени момичета с чанти на Армани, очила на Кавали и обувки на някоя друга невероятно скъпа марка. Като се поогледа човек още повече се оказва, че всъщност не само тези изтокани момичета са облечени невроятно хубаво, а има и други, които, макар и в различен стил, хич не им отстъпват. Разбира се, всички искат да носят модни, маркови дрешки, които повдигат самочуствието и те карат да се чувстваш респектиран от останалите. Някак си е доста кофти за тези, които просто няма как да спестят от стипендия 20 лева, например, и да си купят яке за 1290 лева, каквото всъщност вчера видях, обикаляйки един доста „тежкарски” магазин ( за което разбрах впоследствие) в търсене на хубаво зимно яке. В такъв магазин, оказа се, е абсурдно да ме огрее якето, за което от месеци си мечтая с моите мизерни трудно спастрени 200 лв. Е, търсенето ще продължи, все пак има и места за нормални българи. Трябва обаче да призная, че е дразнещо, дори и недопустимо, че все повече иначе доста посредствени ученици пристигат на даскало и тотално ти потъпкват и капчицата останало самочувствие с раплики: „Хей, виж какво яке си взех за 400 кинта”, или на следващия ден: „Току–що си купих тия ботушки за 190 , не са ли много яки?”...

В София има училища, в които тези категории ученици преобладават. Разбира се, не са малко и децата, които не могат да си позволят всякакви обувки, сандалки, пантофки за лятото, ботушки с ниски, средно–високи или огромни токчета (накуп), всевъзможни найкове, адидаски или пък скейтърски кецове. Доста български татковци са се разбогатели, съответно ужасно разглезили дъщерите и синовете си. Знам, какво ще кажете – истината не е в това! Сигурно, но нали това е средата, в която се движим. Кофти е да изпадаш от нея, нали? Е, факт е, че сега всеки, който не може да си позволи I–POD с тъч скрийн, или пък скиорска грейка на Roxy за 600 кинта, или пък очила на VOGUE за 300 (което е даже твърде малко), тайничко се надява, че някой ден със собствени сили и знания ще се издигне до висока позиция и ще може да задоволява прищевките си. Макар че те тогава сигурно ще се променят.

Особено интересен аспект е, че и в това отношение нашата страна отново се отличава твърде много от европейските. В Германия, например, учениците въобще не залагат до такава степен на дрехите, дори понякога изглеждат доста неглиже, но то не прави впечатление на никого. А и там представите за качество са доста различни от нашите. У нас пък, ако не пазаруваш от МОЛ–а, от CCS–а или от „Витошка”, значи не ставаш! Даже може да ти лепнат прякор и си дотам!

В България май и в това отношение няма средно положение – или имаш много кинти и си сред „хайлайфа”, или изпадаш и завиждаш. Т.е. или си „in”, или си „out”. Други съвременни младежи пък търсят начини да си изграят собствен стил, което също не е евтино начинание, но пък те прави ярко цвете сред масата:

Skater–Style

Това са младежи, увличащи се по каране на на скейт, но не само. Тяхната мода е на смъкнатите дънки, кецовете, широките блузи. Телата им направо се загубват в тези дрехи и няма как да разбереш съответният скейтър дебел ли е, или кльощав, което на свой ред не е недостатък. Такива тийнове си правят расти, татуировки и пиърсинг къде ли не и също много държат на „марковото”. Чували ли сте за Sabotage, Rip Curl или Insomnia? Ако не сте, хвърлете един поглед на цените там, ей така от любопитство. Косите ви ще щръкнат без гел.

Emo–Style

Голям хит понастоящем! Самото название „Емо” идва от английски „emotional” и естествено значи емоционален. Този стил не се свързва само с дрехите, които тийнейджърите носят, но се отнася и до душевните им състояния. Те са потиснати и много тъжни, смятат, че всички ги мразят и, за да избягат от реалността, предпочитат уединение, подходяща музика и този бранд в обличането. За стила са характерни черни и цикламени цветове, бели квадратчета и кръгчета по дрехите, силен, тежък грим и специални за случая прически, закриващи половината им лице. Символите им са черепи, сърца и звезди. И според тях всичко sucks! Тоест не става. Главното им мото е Life sucks and love sucks! Животът е гаден, любовта боли! Повечето тийнове обаче само използват стила, без да са кой знае колко потиснати и огорчени от всичко, защото си падат по детайлите. Друго си е да си различен!

Fashion Style

Ето това са вече споменатите фръцкащи се момичета, облечени от главата до петите само с маркови дрешки и изключително високо мнение за себе си. Впрочем тук има две категории – едните са действително стилните и супер добре облечени фешънки, другите – такива, които се мислят за фешън, а всъщност отстрани изглеждат изключително смешни. Викат им „кифли”. Кифлите са тези, които си изрусяват косите, качват се на токчета, не се разделят с минижупа, слушат най–дивата чалга и си въобразяват, че са на върха на света. Това са турбо кифлите. За тях хич не ми се и пише, но какво да се чудим – в чалга България има подрастващи твърди представители от огромното чалга–общество.

Метъли

Отново стил с две разклонения. Едните са дивите рокери, завинаги фенове на безсмъртни групи, носещи черни кожени панталони, фланелки с надписи на групи, кубинки и очила от 70–те. Другата група е направо болезнена – там са представителите на hard– и dead метъла: младежи с дълги черни пелерини, черни (къде естествени, къде донарисувани) очи, шипове и обеци навсякъде, ужасяващи фланелки с черепи или стичаща се кръв и огромни кубинки на платформи. Те са вдълбочени в своята музика и околен свят за тях не съществува. Част от тях са и пристрастени към някоя дрога. Най–важна им е малката общност от себеподобни монстери (monster – чудовище) и нищо друго. Трудно допускат новаци в сакралния си кръг.

Е, има и съвсем обикновени тийнове, които не спадат към никоя от посочените групи. При това не непременно само зубъри. Кофти е обаче, че те са по–скоро аутсайдери. За такива по–възрастните казват, че щели да станат интересни по–късно, когато премине модата на всички останали.

ju_16