25 Януари, 2009

  Аз не обичам изхода фатален
  и няма да ми писне да съм жив.
  И мразя се, когато съм печален,
  когато пея, а не съм щастлив.

  Аз хладния цинизъм не обичам
  /Не вярвам във възторга въобще!/,
  през рамото ми някой да наднича,
  писмата ми друг да ги чете.

  Аз мразя разговори полусмели,
  полунеща да шепнат с полуглас.
  Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
  когато в упор стрелят - мразя аз.

  Аз не обичам с клюки да се калям,
  а също и съмнението зло.
  Аз не обичам змийски да ме галят,
  с желязо да ми стържат по стъкло.

  Аз мразя ситите душички, свити,
  аз предпочитам истинския риск.
  Да бъдеш честен вече е събитие
  и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

  Аз мразя счупени крила да виждам,
  изпитвам жал, но само към Христа.
  Насилието както ненавиждам,
  така и ненавиждам слабостта.

  И мразя се, когато се страхувам.
  Когато бият някой без вина.
  Когато във душата ми нахлуват
  и в нея храчат своята злина.

  Аз мразя - и манежи, и арени -
  там сменят милиона за петак.
  Дори след най-големите промени
  аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов