Богатството на българите = 140 млрд. лева

Това са отбелязали анализаторите от "Industry Watch" в своя редовен доклад "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища”.

Експертите обясвяват този факт със забавянето на темпа, с който се обезценяват жилищните имоти в областните градове - до 2% към края на 2009 г. спрямо предходното (трето) тримесечие.

Въпреки, че жилищните цени все още се понижават, отрицателните темпове на растеж се забавят за четвърто поредно тримесечие.

Според официалната статистика отново Варна, със средни цени от 860 евро на кв. м., е градът с най-скъпи жилища, следван непосредствено от София и Бургас.

Домакинствата с по-високи доходи и сигурна заетост разполагат с по-добри възможности за закупуване на нов дом. Покупателната способност на средната работна заплата, измерена в кв.м жилищна площ, се увеличава с 50% през 2009 г.

България все още е сред страните с най-малка жилищна площ на глава от населението в Европа – около 18 кв. м. на човек в градовете, което е близо два пъти по-малко от средното за ЕС. Ето защо българският пазар на жилища разполага със значителен потенциал за растеж в средносрочен план.

Финансовото богатство на домакинствата към края на 2009 г. възлиза на 36 млрд. лв., като годишният темп на растеж се ускорява до 7%.

В условията на повишена несигурност по отношение на заетост и доходи и в контекста на все още високите реални лихви по депозитите нормата на спестяване в България достигна 20% от БВП към края на 2009 г. в сравнение с 16% през 2008 г.

В банките българите държат 59 хиляди депозити в размер над 50 000 лв., като общата им сума възлиза на 6.9 млрд. лв. (или 28% от всички влогове на физически лица). Процесът на натрупване на спестявания бе съчетан с понижаване на общата задлъжнялост на домакинствата.

Показателите за устойчивост на валутния борд отчетоха подобрение през 2009 г., а доверието на домакинствата в стабилността на банковата система допълнително се повиши.