Реклама / Ads
Frognews
10| 10062 |15.10.2013

Каролев: Има положителни сигнали за българската икономика

.
Владимир Каролев Източник: Булфото
Най-важните сигнали за раздвижване на икономиката в България идват от Европейския съюз. За първи път от 4 години насам ще има ръст в икономиката на Европа. Това се посочва в септемврийския доклад на Европейската комисия за 2013 г.

В него бяха включени данни за първото шестмесечие и прогнози за второто, които показват, че ще има ръст около половин процент през 2013 г. В началото на годината дори повечето прогнози бяха, че 2013 г. няма да има въобще растеж и ще бъде поредна година на спад на икономиката в еврозоната.

Тази положителна тенденция коментира пред Фрогнюз финансистът Владимир Каролев. В същото време този доклад ревизира в положителна насока прогнозите за растеж на икономиката през 2014 г. със сравнително висок растеж за еврозоната, а именно – 1,5%. В основни икономики, които са партньори на България като търговски и инвестиционни дестинации като Германия, Англия, Австрия, прогнозата за ръст е над 2 – 2,5%, какъвто растеж не е имало от 7-8 години, коментира Каролев.

Тъй като българската индустрия и икономика зависят освен от вътрешното потребление и от чуждестранни партньори по линия на търговията и на инвестициите, това са много положителни новини. От една страна очакванията на Владимир Каролев са българските производители да увеличат износа си в Западна Европа. От друга страна той очаква да утихнат политическите циркове, на които сме свидетели според него от март месец. Очаквам в резултат да има ръст на чуждестранните инвестиции в България през 2013 и 2014, каза Каролев.

„Положителните сигнали вече се усещат от износителите. Има увеличение на поръчките им от Западна Европа. Усетиха се и в туризма. Тази година имаме най-силния туристически сезон в България въобще. Забелязва се и нещо друго положително като сигнал – зимните ни курорти вече са посещавани от по-големи групи туристи и през лятото.

Важно е дали има обръщане на тенденция, а такава очевидно вече има. Единственият проблем, който можеше да възникне, беше ако социалдемократите бяха спечелили изборите в Германия. Тогава очакванията бяха значително увеличение на социалните разходи и разпускане на „фискалния колан” и там. Въпреки коалицията на Християндемократическия съюз на Ангела Меркел със социалдемократите, очевидно Меркел ще продължи да определя политиката на Германия.

От моя гледна точка тази политика е много положителна, защото позицията на Меркел е, че проблемите в еврозоната са дошли не от стягане на коланите, а от прекаленото им разпускане до 2009 г., от много харчене и увеличаване на публичните дългове на държавите. Ако процесът на финансова консолидация не бъде прекъснат, аз очаквам постепенно да започне период на стабилен икономически растеж в еврозоната като цяло. След 2014 година даже и в Гърция, Кипър и Испания.

В САЩ по-скоро проблемът не е кризата по преговорите за тавана на дълга, а това, че са прекалено много публичните разходи на Щатите. Докато преди 5-6 години можеха да служат за пример в много западноевропейски страни за правителство, което сравнително поддържа фискалната си стабилност, то вече няма такава. Вече над съотношението между публичния дълг и БВП е 100%. За 5 години управление на Обама публичният дълг на САЩ се увеличи с близо 7 трилиона долара. И днес той е по-висок от БВП, а съотношението публичен дълг/БВП е на нивото от Втората световна война.  Ако САЩ продължат с бюджетните си политики от последните 8-10 години, неизбежно е увеличаване на инфлацията в Щатите и обезценяване на долара.”

Прогнозата на Каролев в социално-икономическо отношение за предстоящата зима в България е, че не вижда да се случи нещо нито много добро, нито много лошо. „Не виждам българският бюджет да увеличи сериозно социалните плащания, не виждам и нужда от подобно нещо.” Според експерта в България продължава раздаването на пари на калпак и това не е полезно.

Каролев коментира, че не е редно притежателите на големи жилища и тези на малките да плащат една и съща цена за парно, защото се предполага, че този, който има по-голямо жилище е по-богат. Така излиза, че този, който живее в по-голямо жилище е по-субсидиран от държавата, от този в малкото, защото цената на парното в София е поддържана изкуствено ниска дълги години. Цената на парното трябва да поскъпне, за да отговаря на реалните разходи за производството й, а тези, които е доказано, че са социално слаби, да бъдат подпомагани с ваучери, с които да плащат част от сметките си.

Каролев даде пример и с хилядите фалшиви инвалидни пенсии. През последните 8 години, по доклада на Световната банка за България, който излезе септември, има данни, че разходите за инвалидни пенсии като процент от БВП са се удвоили, а инвалидните пенсионери са почти 850 хиляди. Това е абсурдно, смята Каролев, тъй като например в съседна Гърция те са повече от два пъти по-малко.

„В здравеопазването също не е вярно, че няма пари, защото са удвоени през последните 8 години. Обаче всички знаят, че в България има лекарства, които са по-скъпи от Швейцария. Знаем, че понякога хората вместо да стоят 2-3 дена в болницата, стоят по 10, за да може болницата да получи пари от Здравната каса. Затова преди да се говори за увеличение на социални разходи, би трябвало да се говори за спиране на пробойните в социалните системи. За да може парите, които бъдат спестени да отиват при наистина нуждаещите се.”

Каролев е учуден и от реакциите в публичното пространство, след като правителството обяви, че ще предприеме уволнения в администрацията. „Странно ми е, когато се обяви, че правителството ще прави наистина нужна реформа в администрацията, която от политическа гледна точка е дясна реформа, политици в дясно да наричат това червена метла. Според мен това би била много полезна реформа, но имам съмнения, че въобще ще успеят да я направят, защото и профсъюзите скочиха, но това е друга тема. Непрекъсно хората се оплакват от раздута администрация, и когато най-после някой се захваща, започнаха атаки и от ляво и от дясно.”

Как гледа на теглене на нов заем, Каролев отговори, че Бюджет 2014 г. още не е приет, тоест не се знае какъв точно ще бъде бюджетният дефицит. „За съжаление ще имаме 6-та поредна година с дефицит. Наистина нашите дефицити, сравнени с повечето дефицити на европейски страни, са ниски, но въпреки всичко, когато нещо се случва шеста поредна година, започва да бъде хроничен фактор.

Така че догодина няма как да не се вземе нов заем, защото дефицитът трябва да се финансира от някъде. Не виждам нищо притеснително в това. Освен това на 15 януари 2015 г. трябва да се плати една облигация, която беше издадена 2004 г. и това ще се наложи вземане на заем също и то доста голям. Обаче този заем няма да доведе до увеличаване на дълга на България, защото ще бъде рефинансиран стар дълг.

С две думи не виждам някаква трагедия, освен ако бюджетният дефицит догодина не е много голям, или ако планират малък бюджетен дефицит, а  не успеем да съберем приходите и така да стигнем до по-голям дефицит от планирания.”

Дали се демонизира едрият бизнес в България, финансистът смята, че действително това се случва и то по две направления. Едното е едрият бизнес, другото е чуждестранният. „Чуждестранният бизнес се демонизира предимно от „Атака”, които дори го нарекоха в предизборната си програма колонизация. Според тях всичките чуждестранни инвеститори като се започне от бензиностанциите, премине се през хранителните вериги и се стигне до енергоразпределителните дружества, са колонизатори. Това е много страшен абсурд. И в свободния свят се питат как може да наричаш компании като Метро, Веолия, Кауфланд, Шел, ЧЕЗ, ОМВ колонизатори.

Втората демонизация е към големите фирми. Няма фирма, която да се е създала голяма. Обикновено фирма се стартира както се казва  от един гараж или офис, от спестяванията на тези, които стартират фирмата, и евентуално с малък заем за който предприемачите обикновено залагат апартамента си или колата си. Постепенно, тези които са успешни, се развиват и стават средни и големи. Или фалират. Само, че това може да стане по два начина.

Начинът, който аз подкрепям е свободната конкуренция да отсее кой може да предлага стоки или услуги, които потребителите биха купили. Другият начин, който аз не приемам, е т. нар. държавен или приятелски капитализъм, който се развива например в Русия и в Турция. В известна степен в Щатите, Франция, Испания, Гърция, а и в България. Това е, когато се правят услуги на политически приятели, дават им се държавни поръчки, създават се закони, които да създадат някакъв монопол в определена област, ограничава се конкуренцията – това, което се нарича олигархия всъщност.

За мен олигархът е този, който с помощта на държавата или общината е създал фирма, която расте без или с ограничена конкуренция. За съжаление масово не се прави разграничение между тези два случая. Когато фирма е станала голяма, защото предлага предпочитана стока или услуга, няма никакъв проблем да е голяма. Когато фирма стане голяма, защото държавата й е създала условия, това вече е проблем според мен.

В България публично и медийно, много често се говори ангро против олигархията. А борбата против олигархията е много ясна. Създай свободна и честна конкуренция, и олигархията ще изчезне.”
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Каролев: Икономиката ни се обръща 32| 7651 |08.10.2013 . Каролев: 1 млрд. заем е малка сума за страна със стабилни финанси 13| 6029 |02.08.2013 . Каролев: Учене и труд - това е тайната на добрия живот! 49| 6659 |06.05.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ