Реклама / Ads

11| 4930 |13.12.2008

Непредсказуеми наредби пречат на инвестиционния климат у нас

.
Докладът на Световната банка за инвестиционния климат в България показва пречките, пред които са изправени фирмите в своето оцеляване.

Устойчивото подобряване на жизнения стандарт зависи от растежа на цялата икономика, поставен на широки основи. Такъв растеж може да бъде постигнат само когато фирмите инвестират в машини и съоръжения, в развитието на уменията на работниците, и в разработването и усвояването на нови технологии. Те обаче ще правят това само, когато инвестиционният климат е благоприятен. Това обяви консултантът на Световната банка д-р Евгени Евгениев, по време на организиран от Висшето училище по застраховане и финанси дискусионен форум „Инвестиционният климат в България, системите за фирмено управление, счетоводство и контрол”. Д-р Евгениев посочи, че нова инвестиционна оценка след настоящата ще бъде направена след 4 години.
Според настоящия доклад оценката на инвестиционния климат (ОИК) има за цел да насърчи разработването и прилагането на политики за ускоряване на икономическия растеж, подобряване на производителността и повишаване на заетостта. Оценката до голяма степен се основава на резултати от проучването на Световната банка „Наблюдение на предприятията” с анкетиране на 1000 фирми, проведено в края на 2007 г. За допълване на данните са използвани и други източници на информация, включително данни на фирмено ниво от Националния статистически институт и доклади на българското правителство, Световната банка, Международния валутен фонд, Европейския съюз, научни работници и други източници.
Основните резултати сочат, че инвестиционният климат в България е благоприятен от различни гледни точки, имайки предвид успеха, постигнат от страната в привличането на чуждестранни и вътрешни инвестиции. Макроикономическата обстановка е благоприятна, корпоративните данъци са на ниско ниво, бремето на трудовото законодателство е приемливо, а достъпът до финансиране се подобри значително. Въпреки силното представяне в някои области на инвестиционния климат обаче, производителността в България остава на ниско ниво. Фирмите са по-малко производителни, отколкото тези в другите нови страни-членки на ЕС. Подобряването на тези области от инвестиционния климат, които не са толкова благоприятни, ще доведе до подобряване на производителността на фирмите.
Основна област за загриженост според проучването на Световната банка е високото и често непредсказуемо регулаторно бреме. Почти седем от всеки десет мениджъри посочват, че разпоредбите се прилагат непредсказуемо и хаотично. Средният старши мениджър на фирма в България посочва, че изразходва 17% от своето време за  справяне с изисквания, наложени от правителственото регулиране - далеч над нивото в повечето други страни със средни доходи. Тежката и непредсказуема регулаторна среда намалява производителността на фирмите и може да насърчи неформалността и корупцията в процеса на борбата на фирмите за оцеляване. В съответствие с това, над 45% от мениджърите на фирми посочват корупцията и близо 40 процента посочват конкуренцията с неформалните фирми като сериозни проблеми за своята фирма.

za_bankite_kriza_1.jpg
снимки Вяра Йовева

Инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са на ниско ниво и спадат, като се финансират и изпълняват най-вече в публичния сектор. Това е обезпокояващо, вземайки предвид силната връзка между производителността на фирмите, технологиите и тяхното усвояване. Освен че водят пряко до ниски нива на иновациите, малките инвестиции в НИРД могат също така да затруднят още повече фирмите при усвояването и прилагането на технологии от чужбина, констатира докладът на СБ. В допълнение към ниските нива на НИРД, България има проблеми и в други области, свързани с усвояването на технологиите. Макар че голяма част от вноса идва от технологически напреднали страни, технологичното й съдържание в повечето случаи е на ниско ниво. По подобен начин, макар че е насочен към технологически напредналите страни, износът от България се осъществява най-вече в нискотехнологичните сектори. Макар че притокът от преки чуждестранни инвестиции се увеличи рязко, към производствения сектор е насочена малка и намаляваща част от целия приток. При подходящи условия подобряването на качествените стандарти може да ускори технологичния напредък, да повиши производителността и да разшири търговията. Въпреки това, фирмите могат да оползотворят напълно преимуществата на стандартите само когато съществува съответната благоприятна национална инфраструктура по качеството. Националната система за качеството беше преструктурирана съществено, а институциите, участващи в стандартизацията, акредитацията, надзора на пазара, сертифицирането и научната и законова метрология бяха отделени като независими органи. Политиките и програмите в областта на качеството биха могли да се усъвършенстват.
Много мениджъри и особено мениджърите на иновативните фирми и на фирмите в сектора на информационните технологии са загрижени за квалификацията и уменията на служителите си. При силната връзка, която както иновациите, така и уменията на заетите имат с повишаването на производителността, това е очевиден повод за безпокойство.
Въпреки високото ниво на загриженост за уменията на заетите, малко фирми обучават служителите си. Едва около 37 процента от фирмите в България казват, че имат официална програма за обучения за служителите си през 2007 г. От жизнено значение е да се установят причините защо фирмите инвестират толкова малко в обучение.
Според Джон Хегарти, ръководител на Център за реформа на финансовия отчет – Виена, България бележи огромен прогрес през последните години, но е изправено пред предизвикателството да направи стабилни всички устои на финансово-икономическата си система. България има огромен прогрес и в законово, и в институционално отношение. Но страната ви не може да спре дотук. „Не е достатъчно само да бъдат написани правилни закони. Те трябва да се прилагат правилно и стриктно. Трябва да има нов подход по отношение на регулацията. Не става дума за създаване на нова регулация, а за подобряване на съществуващата”, посочи той. Кризата показа колко важна е финансовата стабилност, доброто корпоративно управление и правилната финансова отчетност, посочи още Хегарти.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Световна банка представи доклад за инвестиционния климат у нас във ВУЗФ 2| 5490 |12.12.2008 . Цените у нас спадали, били сме втори по бизнес-климат в ЕС 0| 4377 |15.05.2008 . Цените у нас спадали, били сме втори по бизнес-климат в ЕС 9| 4568 |15.05.2008 . В Балчик: 25 лв. стая с климатик + 2000 екзотични растения 3| 6520 |23.07.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ