В окото на Фрог: Бягството на чужди инвеститори обвито в мистерия

Министерство на икономиката предостави на Фрог нюз данни за чуждите инвестиции за периода януари – декември 2013 година и януари – декември 2014 година. Дали обаче това е тенденциозно с цел да се подчертае, че по време на управлението на ГЕРБ България е била по-апетитна за чужденците, в сравнение с кабинета на Пламен Орешарски?

Министерството дава справка за преките инвестиции в страната за януари – декември 2014 г. Според нея те възлизат на 1181.6  млн. евро (2.8% от БВП), като са по-ниски с 93.5 млн. евро (7.3%) спрямо януари –декември 2013 г. (1275.1 млн. евро, 3.1% от БВП). През декември 2014 г. те нарастват със 119.6 млн. евро при понижение в размер на 270 млн. евро за декември 2013 г.

Преките инвестиции в страната за първото тримесечие на 2013 година са били – 405, 5 млн. евро, за второто – 441, 5 млн. евро, за третото – 471,7, млн. евро, за ноември – 234, 7 млн. евро, през декември се наблюдава нарастване на активите на български предприятия в чужбина – 270.0 млн. евро.

Преките инвестиции за първото тримесечие за 2014 година са били 508, 9 млн. евро, за второто – 52, 2 млн. евро, за третото - 26, 6 млн. евро, за ноември – 254 млн. евро, за декември – 119, 6 млн. евро, за януари-декември – 1186,6 млн. евро, за януари и декември – активите на българските предприятия в чужбина са 93, 5 млн. евро.

Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти възлизат на 118.3 млн.  евро,  при 151.8 млн. евро за януари – декември 2013 г.

За януари – декември 2014 г. нетният друг капитал (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен в размер на 514.3 млн. евро, при положителен в размер на 92.8  млн. евро за януари–декември 2013 г.

По държави, най-големите преки инвестиции в страната за януари –  декември 2014 г. са от Нидерландия (746.6 млн. евро). Най-големите нетни отрицателни потоци за периода са към Германия (338.4 млн. евро ).

Преките инвестиции в чужбина за януари – декември 2014 г. възлизат на 185.3 млн. евро, при 180.8 млн. евро за януари – декември 2013 г. През декември 2014 г. те нарастват с 31.9 млн. евро, при нарастване в размер на 32.5 млн. евро през декември 2013 г.

Вместо реалните инвестиции за периода 2009-2014 година икономическото министерство показва сертифицирани проекти, което не гарантира реализация. Общият им брой е 37 за времето 2009 -2014 г. На фона на тях се открояват фирмите, които се занимават с производство на енергия. Числеността им е 12, като техният реален бум бе през 2010 година. Планираната стойност за зелена енергия е била  2422.6. лв.

От 12 000 се реализираха само 200, това прави процент и половина. През 2009 година имаше много заявени проекти. 98% от проектите не се осъществиха. Законът, приет през 2008 година, беше изключително атрактивен за ВЕИ-та. Той е направен за Тройната коалиция, а не за чужди инвеститори. С него се вдигна срокът от 20 на 25 години и се решиа, че ДКЕВР може да им намалява цените само с 5% годишно. Законът даваше гарантирано изкупуване на енергия на много висока цена, което означава гарантирана възвръщаемост на инвестицията и то за 25 години. Затова беше огромният интерес и имаше толкова подготвени проекти! В момента ВЕИ-тата са 10 хиляди мегавата, а тогава се бяха подготвили 12 000. Бях забранил на моите сътрудници да ми уреждат срещи с инвеститори в тази област. След като променихме закона от 12 000, се осъществиха  200 до началото на 2011 година. После в средата на 2012 г. се появиха още. Така общо станаха 1000. Ако не бяхме променили закона, щяха да отидат много милиарди във ВЕИ. Пак са повече, отколкото ни трябват, обясни изобилието от алтернативни източници на енергия бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Сертифицираните проекти, за които няма информация, че са станали факт, са за: лечебно-диагностичен, балнеологичен и образователен център, въвеждане в експлоатация на леярска линия, разширяване на фабрика за ски; реконструкция на база за обслужване и ремонт на самолети, завод за гипсови мазилки, модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент, производство на фиброоптични и медни компоненти за телекомуникационни мрежи, изграждане на нов цех за фолио, изграждане на детски оздравителен лагер, лаборатория за производство на радиофармацевтични изделия, за производство на стъкло и стъклени артикули, завод за производство на механични части за автомобилната индустрия, производство на електронни и електрически части и устройства за автомобили, завод за производство на промишлени газове, предприятие за производство на шоколадови и какаови изделия, център за комплексна рехабилитация и хидротерапевтично лечение, откриване на втора фабрика за производство на тапицерии за Мини Купър, разкриване на център за споделени услуги за счетоводство и финанси, създаване на център за развитие на софтуер.

По статистика най-голям интерес към България има Нидерландия. Той е от 1996 г., като не е ясно през последните години колко голям е. На второ място се нарежда, Австрия, след нея са Гърция, Великобритания, Германия, Кипър, Русия, Швейцария, САЩ и на последна позиция е Италия.

След 2007 година, когато е пикът на влагане на чужди пари у нас, започва рязък спад. Тенденцията се очаква да се запази. Ето как обяснява причината за нея  Божидар Данев, от Българска стопанска камера. 

166 закона и изменение на закона. Какво говори това? Безкрайно неустойчива бизнес среда. Не се знае цената на електроенергията и на горивата. Електроенергията за бизнеса е по-висока в сравнение с другите страни. Фондовият пазар ще се срути заради универсиалните пенсионни фондове, които имат сериозни инвестиции в икономиката и заради законът за земеделските земи, който забрани на чуждестранни граждани да имат земя и на офшорни компании.Чуждестранен гражданин, които има единица квадратен метър и има една акция в дружество, може да бъде фалиран, защото глобите са толкова високи и на всеки 3 месеца се обновяват тези глоби, които могат да фалират дружеството. Съдебната система е другият фактор, който гони външните инвеститори.

Правят се законови капани. Универсалните пенсионни фондове всяка година се разпределят служебно, т.е. повече клиенти отиват там, където има повече доходност. Но тя крие финансов риск – колкото е по-висок лихвеният процентът, толкова повече рискува банката. Законът те кара да предприемеш рискови стъпки, защото нашите депутати са финансово некомпетентни, коментира Данев.

Посочените данни за инвестиции не отговарят на въпроса колко са избягалите чужденци от нашата страна. Такава статистика може и да не се прави, тъй като учредените дружества често не се закриват, а просто преустановяват дейността си.