Неделя, 18 Ноември 2018, 10:17
Frognews
33| 11616 |07.09.2009

15 причини президент и премиер да се "захапят"

.
Първанов и Борисов се "захапаха" здраво навръх деня за национален траур в памет на загиналите българи в Охридското езеро. Премиерът Бойко Борисов първо отказа да коментира препоръките на президента Георги Първанов за създаване на звено за координация при бедствия и аварии.

 7 септември е ден, в който трябва да се смирим, заяви Борисов по бТВ. След това не се стърпя и все пак посочи, че самолетът с оцелелите туристи е щял да си дойде час по-рано, но се забавил заради държавния глава, който искал да се види с хората. Можеше да ги види в София 20 минути по-късно, отсече Борисов, на когото дружеските забележки на Първанов очевидно му бяха дошли в повече. Когато се чудим как да вържем бюджета, се предлагат дебилни структури, дословно заяви премиерът по повод предложеното координационно звено.

Закачките между двамата най-рейтингови политици у нас не са от вчера. На 4 септември т.г. президентът обяви на зенитния полигон в Шабла: Трябва да имаме сериозна антикризисна програма, която да не се свежда само до икономиите, до свиването на администрацията и на отделните дейности.

Неотдавна президентът се похвали, че се разбрал с туркменистенския си колега Гурбангули Бердимухамедов България да закупи от средноазиатската държава 2,5 млрд куб метра газ. Борисов веднага реагира, като сравни договорката с напомпените обещания, които се дават по време на сватби в Банкя. И някак между другото уточни, че газът все пак трябвало да мине отнякъде, т.е. през Русия...

На 11 септември 2008 г. Първанов заяви, че има провал със столичния боклук и провалът е на кмета.
Борисов подскочи като ужилен и обяви, че всички трудности идват от Станишев и неговия кабинет, конструиран с бащинската благословия на Първанов.

Зад тези и други публични изяви и реплики, колкото и да приличат на закачки, се крие истинско „мъртво”вълнение: отгоре спокойно, отдолу – много опасно.
Борисов засега е единственият човек, който застрашава истински спокойствието на президента през оставащото време от втория му мандат. Защото:

1. Първанов вече не е „баща” на правителството, което си има законни родители в лицето на ГЕРБ.

2. Държавният глава изгуби влияние в изпълнителната власт, каквото имаше и упражняваше чрез свои хора допреди месец и половина.

3. Борисов категорично отхвърли идеята на президента ГЕРБ да се коалира „в името на България” след изборите с БСП, а защо не и с ДПС. Самият опит на президента да пробута подобна теза го изолира от сегашното управление и той знае това.

4. Първанов няма влияние и подкрепа в ЕС и западните партньори го канят само на протоколни сбирки. Подобно е и отношението на САЩ. При Борисов е точно обратното.

5. Президентът има позиции в Москва и някои бивши съветски републики. Оттам може да се очаква известно напрежение по отношение на новия кабинет. Ако Борисов обаче намери общ език с Путин, Първанов ще се окаже излишен.

6. Първанов губи влияние и в БСП, където различни фракции са в състояние на война. Президентът обаче няма как да се намеси пряко. Това го прави самотен играч, а след година и половина и обречен.

7. Борисов „открадна” от Първанов двама негови отколешни поддръжници – Божидар Димитров и Вежди Рашидов. Лоялността им към него е очевидна, което няма как да не накара държавният глава да ревнува.

8. Борисов тръгна да проверява сделката с Пловдивския панаир, което пряко засяга интересите на бизнесмена Георги Гергов, близък приятел на Първанов.

9. Борисов спа в хотел на Валентин Златев, но увери, че това не означава „политически чадър” за петролния бос. Дни по-късно МВР и митниците започнаха акции срещу контрабандата с петролни продукти, а бензиностанциите ще се отчитат всеки ден. Златев е приятел и с Първанов, и с Борисов, което прави ситуацията в този триъгълник доста заплетена.

10. Главният прокурор Борис Велчев обеща безкомпромисни действия срещу провинили се бивши управници. Особено по отношение на заменките. Велчев бе съветник на президента, но сега му е по-скъпа подкрепата на Борисов и ЕС – ясно защо.

11. Борисов и медиите плуват в „море от любов”, докато Първанов може да разчита единствено на най-верните му медийни шефове. Те обаче от своя страна се нуждаят от топла връзка и с Бойко, което прави положението леко драматично.

12. Информационният поток от тайните служби вече тече и към Борисов. Още едно отнето предимство на президента.

13. ДАНС вече не е това, което беше и не е на тези, които бяха.

14. ДПС в момента също не е това, което беше. От което Първанов губи, а Бойко печели.

15. Първанов няма как да реализира политически или граждански проект в момента. Може да опита чрез подставени лица, но е твърде рисковано.

Петнайсет неща, които говорят за задаваща се епична битка между Георги Първанов и Бойко Борисов. Клетвите за „ненападение” оттук нататък биха имали стойност, колкото договора „Рибентроп – Молотов” на 22 юни 1941 г. В политическото съперничество и двамата ще използват познатите конвенционални оръжия. Борисов обаче има предимството, че е отскоро на сцената и не е свързан с провали в управлението на страната. Освен това държи в ръцете си едно ново за нас оръжие: възможността да прокара лустрационни текстове, които да отрежат възможността сътрудници на ДС да заемат висши държавни постове. С шефовете на парламентарни комисии това вече е факт. Европа би подкрепила Борисов без всякакво колебание.

Възможно е парламентът „неочаквано” да поиска някаква форма на контрол върху бюджета на президента и неговата администрация. В Англия и САЩ харчовете на кралицата и президента са публични. Никола Саркози също обяви колко е струвало посещението чу в Египет миналата година – и частното, и държавното. Не скри и бизнесмена, който бе платил полета му с Карла Бруни.

До какво ще доведе всичко това е трудно да се предвиди. Екипът на президента и кръговете около него, които не са известни с голямо въображение, ще тръгнат към показно примирие в името на някакви висши цели и мисии, като световниият мир например. Не изключвам дори някакви ритуали по заравяне на томахавките и пушене лулата (пурата) на мира. Не нам, не нам... Стремежът към лидерство и у двамата е толкова силен, че оттук нататък всеки комплимент между тях, ще е 100-процентово лицемерие. Трудно ще съжителстват дори на тържествата за Трети март и 19 февруари.

Тази конкуренция, честно казано, не е толкова лоша за обществото. Очаква ни сблъсък на две идеологии. Тази на президента Първанов - късен соц плюс 56-то постановление с елементи на „перестройка”. И на Борисов: да си свалим сами калта от цървулите по пътя към Европа.

Битката няма да е лесна. Президентът е ловък политик и добър ловец. Казват, че обичал да отстрелва лоши вълци. Борисов обаче си пада по каракачанската овчарка, която е пазач на стадото и дома. Очертава се сблъсък на две философии, власт и влияние.

Предвид българските традиции и условия можем да станем свидетели на развръзка много по-скоро отколкото предполагаме.

Иван Костадинов
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Атентат срещу президента Първанов в Шабла. Не, ама да. 33| 22660 |05.09.2009 . Президентът – „черната кутия” на България 38| 18072 |04.07.2009 . Президентът открехна завеса, която криеше провалите на елита 72| 6850 |17.01.2009 . Карнавалът в Рио ви очаква, господин президент 39| 5397 |11.11.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах