Сряда, 21 Ноември 2018, 11:56
Frognews
45| 22976 |09.06.2013

9 юни 1923 г. – една история за несвобода, кукловоди и типично българска корупция

.
Славовица – родното село и лобното място на лидера на БЗНС Александър Стамболийски, събира по традиция на 9 юни земеделци от цялата страна
Деветдесет години след свалянето на земеделската диктатура на Стамболийски една формула оттогава отново бива разпознавана като възможна и нужна. А тя е „възстановяване на демокрацията“ със средствата на силата. Трудно е напълно да се съгласим с нея, както е трудно и напълно да я отхвърлим.

Ето ви казус, за който фразата „истината е някъде по средата“ е напълно валидна. Какви са фактите? Управлението на БЗНС с министър-председател Александър Стамболийски представлява сублимат, много концентиран израз на всичко, което наричаме „впечатляваща“ българска традиция на политическа корупция. Съществувала е преди това правителство, съществувала е и след него, та чак до наши дни. Както се казва, корупцията по тези земи не е от вчера.

Информацията, която днес имаме е, че банка „Париба“ например е участвала много активно в корумпирането на българските политици. За какво става дума. Сключването на външния заем от 1904 г. например замесва в корупционна афера тогавашния министър на търговията и земеделието Никола Генадиев. В условията по отпускането на заема е изрично заявено, че част от сумата трябва да се употреби за постройката на т.нар. Трансбалканска железопътна линия по трасето Търново-Трявна-Борущица. Посоченото трасе е неизгодно, тъй като удвоява разходи за построяването на линията. Но тя има едно, единствено „предимство“  - пряко е свързана с интересите на банка „Париба“, която притежава  мината „Княз Борис“ в Тревненския Балкан. А железопътна линия в близост до мината би спестило много допълнителни разходи на тази банка.

Министър Генадиев играе съществена роля за приоритетното финансиране на посоченото трасе и като „благодарност“ получава собствени акции от същата мина. Воала, така е действала тогава тази банка. Правете си сами изводите дали така действа с един съвременен политик със сгрешено име. Малко  след това, през 1916 г. избухва т.н. Деклозиерова афера, когато партийни функционери и бивши министри като същия Генадиев, пак като доверени лица на Париба и още няколко банки съучастват в постигането на главната цел на враговете на България: да бъде поставено правителството в невъзможност да определя политиката на страната и да упражнява изпълнителната власт в по време на първата световна война. С подкупи от Деклозиер България е трябвало да бъде тласната към съюз със Съглашението.

От тази афера десетки политици от различни партии тогава стават милионери. Както се изразява един от тях, Христо Янков: „Депутатството си е една далавера. Глупак е оня, който не се възползва, когато му се отдаде случай за това“.  От друга страна правителството на Васил Радославов година преди това сключва огромен заем за 500 млн. лева с Ротшилдовата банка Дисконто гезелшафт, с който предопределя участието на страната във войната на страната на Централните сили. Държавите от Съглашението са обмисляли дори гигантски подкуп от 100 млн. лично на Фердинанд, с който да го накарат да смени премиера Радославов с зависим от Антантата министър-председател. Не се случва. Нещо различно от днес? Когато се осмислят тези факти на човек му остава единствено усещането сякаш с машината на времето се е пренесъл през десетилетията и вижда едно и също – корупция, политическа безсърдечност, мотивирана от алчност, а не ценности политика и обикновено, но скъпо заплатено национално предателство. Сменят се както вълна сменя вълната. И после всичко остава същото.

На една друга вълна обаче, тази на недоволството от непрекъснатите фортификации на старата политическа класа, се мята Стамболийски и получава  властта. Само да не си помислите, че си е взел поука? Съвсем не. Започва старата песен на нов глас. За по-малко от четири  години в периода 1919-1923 г. той открадва според оценката на Данаил Крапчев „несметно количество пари“. Не подбира валутите. В личната му каса се трупат левове, франкове – швейцарски и френски, долари, марки, леи, австрийски шилинги, злоти, форинти и каквато валута още се сетите. Според различни оценки става дума за десетки, а в „Бялата книга“, която подготвя първото правителство на проф. Александър Цанков след 1923 г. откраднатата сума е оценена на стотици милиони левове. Над 12 млн. франка прибира Александър Стамболийски само по „Деклозиеровата афера“, в която също участва! Гигантската корупция събаря задръжките /доколкото ги е имало изобщо/ и сред много от неговите съпартиици – от 4 млн. франка, които бюджета отпуска на Стамболийски и компания, за разходване по изпълнението на Ньойския договор, е открадната почти цялата сума. Парите са „изпрани“ през Швейцария и после се завръщат в България и настава голямото купуване на имоти, автомобили, бижута, ценности, предприятия. Така че другарите комунисти нищо ново не са измислили. При тях са различни само мащабите и терора, но в схемите имат солидни и много изобретателни учители сред различни представители на преддеветосептемврийската политическа класа в България.

Управлението на Александър Стамболийски изпреварва небългарските комунисти и в още нещо – БЗНС е първата партия в историята ни, която прави решенията на своите конгреси със статут на закони. Добавете и тоягаджийте от т.н. „оранжева гвардия“ и ето Ви една „мека“ диктатура. Едва ли са случайни думите на Стамболийски, че ако трябва да предаде властта на някой, най-склонен е това да са комунистите. Гарван гарвану око не вади – сигурно от подобни практики и нагласи се е пръкнала тази българска поговорка. Затова пък през 1919 г. се ражда Военният съюз – офицерска организация, която е в основата на свалянето на правителството на Стамболийски четири години по-късно. Често ще срещнете твърдението, че това е организация на заклети десничари, антикомунисти, който след като са видели какво се случва в болшевишка Росия са дали клетва да не допуснат и тук същото. Това не е точно така.

За някои от членовете й това е вярно, но сред създателите на военния съюз има и знакови, завършени национални предатели след години, слуги на Съветите като Дамян Велчев, Владимир Заимов, Никифор Никифоров. „Манифестът към българския народ“, който е публикуван веднага след свалянето на Стамболийски напомня на „програмата“ на днешното „програмно“ правителство – образно казано, бил е като източна миниатюра: два-три неопределени щриха с празно пространство между тях. Общи приказки и уверения за възстановяване на демокрацията и свободите на гражданите. В първите действия обаче на новия кабинет на проф. Александър Цанков  веднага се разпознава друг характерен фрагмент от българската политическа традиция – задкулисието.

Истинският кръг, който взема решенията е малка група от ръководни дейци от Военния съюз, която приела наименованието „Конвент“ – неконституционен орган на властта от самозванци, които реално упражнявали изпълнителната власт в страната. Българският военен „Конвент“ имал на практика неограничена власт, а както свидетелства самият премиер проф. Александър Цанков: „Моите партийни другари от Народния сговор нямаха за тях никакво политическо влияние и значение“. Този всесилен неконституционен орган на изпълнителната власт, който действал  зад кулисите с наименованието „Конвент“ се заел и с назначенията в средния и ниския ешелон на държавната власт. Чрез министъра на вътрешните работи и народното здраве ген. Иван Русев се назначавали областните управители и околийски началници, които в мнозинството си били избрани измежду запасни офицери, членове на Военния съюз. По служебна линия окръжните управители се отчитат само на ген. Русев и оттам – директно и единствено на „Конвента“. Тази загадъчна и свръхвлиятелна структура е малко известна днес, но е много добре описана в изключително редките като издание „Спомени“ на Методи Янчулев от Демократическата партия, един от най-близките на Стойчо Мушанов, съден заедно с него след 9 септември 1944 г.

Парадоксалното е, че докато в съветска Русия вилнеят болшевишките „тричленки“, а нашите „антикомунисти“ уж спасяват страната от тяхното влияние, като организационна форма тук също се появяват български „тричленки“, които заменят изборните съвети в градските и селски общини. За контрол на тези тричленки и оперативно влияние върху техните решения се създават местни „Конвенти“, основно от членове на военния съюз. ВМРО е включена в дейността на големия Конвент, след като воеводата Панчо Михайлов влиза в него. Задкулисието намира своя израз и в много влиятелното присъствие на масони в правителството на проф. Александър Цанков –  шест от деветте члена на правителството били масони. Някои да се сеща за разлики с днешните правителства?

Междувременно агенти на Коминтерна сред небългарските комунисти се опитват да извършат поръчан от Москва Енергичните действия на правителството принуждават терористите да напуснат страната, а останалите тук да се крият като част от тях са набързо елиминирани. След проведените парламентарни избори през ноември 1923 г. обаче (новоизбраният парламент отново е под пълната власт на т.н. „Конвент“, чиято политика в народното събрание се провежда от „политически ескадрони“ – членове на Военния съюз, много от които са от средите на кавалерията, откъдето идва и името им. Непосредствен ръководител на паравоенната формация в парламента бил масонът Кимон Георгиев – заклет превратаджия, който след години ще бъде награден от комунистите с министерско кресло в техните правителства. Засега обаче все още се води „антикомунист“. Тук е важно да кажа, че прочутата реплика „тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем“ е негова (Архив на БАН, Стойчо Мошанов „Из спомените ми. Правителството на Александър Цанков“, л. 433). Второто  правителство на проф. Александър Цанков управлява до 1926 г. Въпреки всички недостатъци, то успява да стабилизира страната и да се противопостави на сатанинския опит за дестабилизация от съветските агенти, които на 16 април 1925 г. извършват най-кървавия атентат в историята на Европа допреди 7-8 години, когато бяха извършени атентатите в Лондон и Мадрид.  

Антон Тодоров
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Октай – изрод или герой? Уроци по история 72| 45268 |21.01.2013 . Една циганка в парламента. Мечти и кючеци 69| 40813 |06.04.2012 . Хроника на една седмица 59| 7695 |27.09.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах