Понеделник, 24 Септември 2018, 11:06
Frognews
40| 11744 |24.10.2013

Алооо, спецовете по бежанци! По-внимателно с обобщенията!

.
Сирийските бежанци като българските след войните. Бежанците – национален капитал. Българските имигранти в Европа като африканските у нас. Това са само част от внушенията, които ни отправиха вездесъщи коментатори от вестници и тв програми.
 

-  Проблемът с бежанците е в нас самите...; - Справянето с бежанския проблем ще ни помогне за Шенген...; - Не трябва да капсулираме проблема с бежанците в България...; - България може да кандидатства за европари за справяне с бежанския проблем...; - България е в задънена улица по проблема с бежанците...; - Българската трагедия на сирийските бежанци...; - България – спирка „Без надежда” по пътя на бежанците......

 

Списъкът от подобни вестникарски и интернет заглавия може да бъде продължен безкрай. Проблемът се определя като актуален, горещ, ужасяващ, безнадежден, катастрофичен, най-насъщен за разрешаване и пр., и пр. Съдбата на бежанците, и тя, се описва в черни краски, домовете за настаняването им – още пò. Епитетите за тях са от една и съща стилистична група и втрисат с негативизма на внушенията си...

 

Пропуснах да отбележа, че въпросните заглавия, събрани най-произволно, ни най-малко не са плод само на случващото се през последните месеци, а датират и от различни години назад. С други думи, бежански проблем у нас съществува отколе; от време на време някой вестник или телевизия са се присещали да направят репортаж, ей така за цвят, след което отново темата се  е затваряла, докато не се е появявал някой следващ по-драстичен случай, който да си заслужи разкарването на едни журналисти, фотографи и оператори я до границата, я до някой от центровете в София (да пита човек столицата ли е най-подходящият локус за подобни убежища, но това е един друг въпрос).

 

И така от конкретен проблем на конкретни бежанци сме го докарали до настоящата бежанска криза, която ни свари, както често се случва, по бели гащи. Които, както изглежда, скоро съвсем буквално ще изуем, ако бежанският поток ни цèли все така масирано, а ние продължаваме да държим границите си отворени като същински Аврамов дом.

 

Но пък дори и да се оказахме очевидно немощни в справянето с вълната, прииждаща от  Турция, демонстрирахме, че сме несравнимо силни в обговарянето на проблема. Медии и политици го подхванаха, преобърнаха с хастара наопаки, въртяха, сукаха, анализираха, дефинираха, сравняваха, предлагаха, планираха... Като спорадично стигаха, трябва да се признае, и до някои определено полезни изводи. Те обаче се изпозагубиха и размиха в словесното словоблудство. За сметка на това, редом с тях, се направиха и безкрайно безумни и нелепи заключения, които продължават да смайват с тоталното непознаване на историята и народопсихологията български, даже повече отколкото черната Златка и емблематичното й незнание на столиците и регионите из Европа.

Научихме, например, (при това ни беше заявено твърде авторитетно и от неслучайни хора), че настоящият бежански поток от Сирия и Африка към страната ни бил аналогичен и сравним с бежанската вълна, заляла България след Балканските и Първата световна война. Абе, аланкоолу - би възкликнал тук  покойният ми дядо, бежанец от Македония - я со кротце сос заключенията! Факт е, че ако не във всяко второ, то със сигурност във всяко трето българско семейство има бежанци от Македония (Егейска или Вардарска), или пък от Одринска Тракия. Факт е, че бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България в продължение на твърде дълго време и възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от Великите сили и последвалите Букурещки от 1913 г., Цариградски от 1913 г. и Ньойски от 1919 г. Тези бежанци са българи, наши сънародници, наши роднини, те бягат към пределите на собствената си страна от райони, останали извън нея. Е, историята е наука, която трябва да се преподава и изучава напоително от първия до последния клас на средното образование. Пак от нея може да се научи, че част от преселенията стават най-вече след военни конфликти, които България губи заради слаба дипломация, но макар и победена (не в битки), изтощена, бедна, принудена да плаща репарации, мизерстваща и обезкървена, намира сили да поеме потока от хора, да оземли голяма част от тях, да им предостави къщи, че по-късно дори и да опрости и част от дълговете им. Да си спомним също и Спогодбата Моллов-Кафандарис между България и Гърция, подписана през 1927 г. от финансовите министри на двете страни - професор Владимир Моллов и Георгиос Кафандарис. Документът урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България, а Гърция се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. В резултат следва и размяна на население от двете страни. Около триста-четиристотин хиляди българи са преселени от гръцка Македония в България. Те също не са оставени на произвола на съдбата, държавата се е погрижила за своите сънародници подобаващо. Къде е сравнението с настоящата ситуация нещо не схващам...
 

българи, бежанци от Македония, пристигат в България

Един бегъл поглед към Закона за убежището и бежанците на Република България веднага ни осведомява, че “Бежанец  е чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, намира се извън страната, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, се намира извън страната на постоянното си местоживеене и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази страна или да се завърне в нея”. Разлика от небето до земята между българите, бягали от Турско и Гръцко и тези, които прииждат от Сирия, Африка или Афганистан, нали. Не, че това е причина тези хора да бъдат низверганати или гледани изпод вежди като потенциални врагове, но е хубаво да уточним разликите, за да не ставаме за резил с изводите.
 

Други гласовити вопли от ефира пък прочувствено зоват да се поставим на мястото на бежанците, защото те били всъщност като маса наши сънародници, поели към чужди страни да търсят препитание в тях, чувствали се безпомощни по подобен начин. Възможно е да има някои аналогични истории, но обобщението въобще не издържа. Защото има солидна разлика между бежанец и икономически имигрант, а нашенците, поели към Европа или САЩ да си търсят късмета там са тъкмо икономически. Икономическият имигрант доброволно напуска страната си в търсене на по-добри възможности за работа и реализация. Той може да се върне в родината си, защото се ползва от закрилата на правителството си и правата, определени от нейните закони. Забелязахте ли - доброволно са си избрали този кръст, тях никой не ги е гонил. Поне не буквално, защото държавата ни много умее да го играе мащеха за своите. Но понеже държим да сме «екзактни», както зоват някои политици, да продължим с дефинициите – за разлика от икономическите имигранти, бежанците са принудени да напуснат страната си на произход поради основателен страх от преследване и се ползват от закрилата на международното право. Толкова по този паралел.

 

Накрая още нещо: Преди няколко дни пак от тв ефира авторитетно ни се обясни, че тъй като сме застаряваща нация, на която собствените мозъци изтичат навън, нямало да е лошо, ако гледаме на бежанците като на потенциален национален ресурс. Сред тях имало лекари, инженери, юристи, та те можело да запълнят овакантените от нашенци места. Вероятно в това известен резон има, та нали собствените ни лекари и икономисти пълнят германски, френски и прочие евроклиники, в които също страдат от кадрови дефицит. Само че преди да обърнем поглед към лекарите и техничарите от Азия и Африка, не е ли по-разумно и националноотговорно да се сетим, че имаме собствен капитал – наши сънародници извън пределите на родината, българи, живеещи в Западните покрайнини (Сърбия), в Бесарабия (Украйна и Молдова), в Македония, които също имат своята квалификация, а по национално светоусещане са пò-българи от повечето от нас. Тях не само, че ги забравяме или подминаваме като малки гари, но и правим доста, за да вгорчим сериозно живота им, когато дойдат в родината-майка, за да учат или живеят. Без да са бежанци, понякога ги караме да се чувстват «отвсякъде гонени и никъде приети», вместо да се действа бързо и ефективно по въпроса с реинтеграцията на диаспората. Решим ли него, ще започнем да разрешаваме постепенно и проблема със застаряването и обезличаването на България до 2050 година. Иначе ще заприличаме на територия от 6 век след Христа – кръстопът на народите от Изток на Запад, със силно редуциран, остатъчен, някогашен български елемент. Неслучайно из мрежата вече плъзнаха вицове по темата, някои доста безвкусни, но може би правдиви: 

15 септември 2050 година. Първи учебен ден в софийско училище.
- Мустафа Эл Экх Зери...
- Тук!
- Ахмед Эл Кабул...
- Тук!
- Кадир Сел Олми...
- Тук!
- Мехмед Гюлбен...

- Тук!
- Айше Мангова...

- Тук!

- Мих Аилма Нев...
Никой не отговаря.
- За последен път питам. Мих Аилма Нев...
- Сигурно съм аз, но моето име се произнася Михаил Манев...

 

Асп ар ух кан, бежанец от Азия

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Земята – последната българска ценност 46| 17396 |20.10.2013 . Пълна промяна! България става Тракия 86| 20189 |17.10.2013 . Строители на капитализма: Тодор Батков – адвокатът на Миша Чорни 16| 33665 |16.10.2013 . Не бъдете лешояди! 18| 10762 |13.10.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах