Четвъртък, 15 Ноември 2018, 06:58
Frognews
66| 26338 |10.11.2013

Атанас Тилев – нелегал от РУМНО, слушалка на КГБ или …

.
Преди месец Комисията по досиетата обяви нещо, което изненада дори и най-запознатите с делата на Атанас Тилев. Тази тъмна персона се оказа нелегал на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. В такива моменти реагирам светкавично – поръчах веднага това вече разсекретено дело и резултатите от неговото изследване може да прочетете в този текст.

 

 Имам пиетет към документите – има ли документи, има история. Дайте ми фактите и ще Ви дам правото, казваха римските юристи. Първото впечатление от запознаването с делото на нелегала от РУМНО Атанас Тилев е, че този човек умее да лъже. Докато пиша този коментар до мен е и книгата му „Опит за завръщане“, която издаде с Владо Даверов през 1998 г. Сравнявам написаното в нея с това, което пише в документите на РУ-ГЩ и се чудя на талантите на този човек в лъжата. Съдете сами:


„Като начало си навлякох гнева на комсомолското и партийното ръководство на нашия факултет /във ВИИ „Карл Маркс“, бел.моя/(Ат. Тилев, Опит за завръщане, ). 


А сега да видим какво пише в собственоръчно написаната му автобиография, която се пази в личното му дело в архива на военното разузнаване:


„В гимназията работех активно в комсомолската организация и бях ръководител на политически кръжок. През есента на 1963 г. постъпих в редовете на Народната армия. През цялото време на службата си работех активно в ДКМС – бях секретар на организацията в поделението и член на дивизионния комитет…В университета продължих да работа активно в комсомолската организация. В момента съм секретар на дружественото бюро на ДКМС при II-и  курс „Външна търговия“. 


Ще кажа пак – търсете, проучвайте и изследвайте документи. Да, трудно е, тежко е, изисква концентрация и уединение, но пък документите дават  истинско познание за случилото се през годините. Бащата на Тилев е ляв земеделец, активен борец против фашизма и капитализма, прокурор в Окръжния съд в Стара Загора, народен обвинител в престъпните процеси от т.н. Народен съд. Плаща си за това съвсем скоро – в жестока катастрофа Жеко Тилев загубва двама близки роднини, а той също е обявен за мъртъв. Случайно в моргата разбират, че е жив и въпреки страшните поражения на мозъка, след няколко дълги десетчасови операции се връща към живота. Какво е живял след това – той си знае, но нека припомня пак – този човек е бил виновен за убити от антинародния съд много хора след злокобната дата 9 септември 1944 г.

 

Първият контакт на Разузнавателното управление на ГЩ с Атанас Тилев е на 4 май 1969 г. Тогава старши ОР при Отделение II-ро подполковник Сталев го посещава в дома му:
„ С лицето се запознах на 4 май 1969 год. в домът му. Повод за запознанството ми беше преднамереното отиване с цел да разбера кога завършва висшето си образование и какво е сегашното му пополжение, а така също и да добия лични впечатления. В домът му се представих като човек от Министерството на Външната търговия, който желае да разбере намеренията му за постъпване на работа, след това като останахме насаме се наложи да му кажа, че съм от органите на сигурността.  След като разбрах, че той заминава в командировка на 5 май с делегация от ГДР по страната за около седмица предложих му среща, на която да побеседваме по-общирно преди заминаването му. На 5 май в 9.00 часа в „Попското“ бе проведена среща с лицето. На нея присъствува и началника на отделение II-ро полковник Събев. От проведения разговор стана ясно, че Атанас завършва ВИИ „К. Маркс“ тази година. Бил е един от най-добрите студенти на випуска-отличник. Владее писмено и говоримо немски и английски езици…Едновременно със следавнето си е и нещатен сътрдуник на международния отдел на ЦК ан БКП. Използуван е за преводач на различни партийни делегации-гости на Централния комитет от Австрия, ГДР и ГФР, а така също и на  групата от ГДР при прове ждане на съвещанието на страните участнички във Варшавския договор в София.“


(Архив на Комисията по досиетата, ЛКД - Атанас Тилев, а.е. 2110, л.8.). Подполковник Сталев описва, че „лицето е открито в процеса на издирването на подходящи обекти из средата на завършващите тази година различните Висши Учебни Заведения и владеещи чужди езици“ (навсякъде съм запазил оригиналната орфография на оперативните работници от РУ-ГЩ, бел.моя). След десет дни оперативните работници се срещат отново с Тилев и започват обработката му за нелегален разузнавач на военното разузнаване. От документите разбираме много и напълно неизвестни неща. Първо, още в казармата Атанас Тилев е изпълнявал задачи на ВКР – военното контраразузнаване. Това е нещо много интересно, защото наподобява биографията на шефа на комунистическото военно разузнаване Васил Зикулов по това време, който също е вербуван за агент на ВКР, преди да стане военен разузнавач и после началник на РУ-ГЩ. Зикулов никога не е признавал този факт, както и Тилев никога дори не е правел намек за това си сътрудничество още в казармата с ВКР. Втори напълно неизвестен факт, който откриваме в отчета на двамата оперативни работници, които го проучват – Атанас Тилев е правил постъпки за започване на работа в I управление на КДС – така се е наричало в края на 60-те години бъдещето ПГУ-ДС или външното разузнаване под шапката на Държавна сигурност:


„Лицето сподели, че още преди да отидем ние при него той е имал желание да работи такава работа и затова е направил постъпки за работа в I Управление на КДС.“ (Пак там, л. 9). А сега вижте как описват бъдещата му дейност румнаджиите, които провеждат беседата с Атанас Тилев:


„После, имайте предвид, че цялата работа, изпълнението на задачите ще се извършва не на наша територия, а зад граница, в капиталистическа страна. Вие ще бъдете там не като наш официален представител, а нещо повече, може да се наложи и вероятно така ще бъде Вие да се представите под чуждо име, например като англичанин или като някой друг. Всичко това ще Ви постави при твърде трудни условия. Ще трябва да се представяте за такъв, какъвто не сте, в някои моменти ще се наложи да споделяте възгледи, които чувствате, че са чужди на Вас, но в интерес на работата ще бъде необходимо да вършите това…“


Няколко месеца след тези първи две срещи Атанас Тилев започва да получава припадъци и затова е насочен от проучващите го военни разузнавачи към пълен преглед в правителствена болница, където след щателни прегледи лекарите не установяват причината за това – няма никакви изменения в мозъка.  Въпреки това този казус продължава и ОР предлагат следните мерки:
„Изхождайки от случилото се с Тилев и неговото настоящо психическо състояние предлагам:

1.      Да се изчака известен период от време, през който да му се даде възможност да обмисли, прецени и реши кой е за него най-възприемливия избор.

2.      Да се проведе щателен медицински преглед във ВВМИ с цел да се уверим напълно в здравословното му състояние и да преценим дали изобщо ще бъде целесъобразно да го използуваме като НР

3.      Да се проведе среща на която да се вземе окончателното решение на кандидата за НР

4.      С оглед подсигуряване на друго лице за подготвяната легенда за НР, ако действително Тилев не се окаже подходящ за използуване да се отпочне издирването на подходящ обект за НР.“

 

Изучаването на бъдещия нелегал на военното разузнаване продължава и на 7 юли 1969 г. е подготвена „Обобщена справка за резултатите от изучаването на кандидата за нелегален разузнавач Атанас Жеков Тилев“. Там присъства ключовата формулиравка:
„Тилев не е женен и няма приятелка, с която да ходи сериозно и да е поел някакви ангажименти за женитба. Има създадени близки взаимоотношения с дъщерята на Ахти Карялайнен – министър на външните работи на Финландия, които могат да стигнат до женитба, но кандидата е готов да изпълнява указания, като ще използува тези отношения главно за изясняване на някои въпроси, които представляват интерес за нас.“


Първоначално РУ-ГЩ готви легендирането на Тилев като кипърски /гръцки/ гражданин:
Цел за използуването му:
Лицето се разработва с оглед привличането му за нелегален разузнавач, който ще изпълнява задачи под легенда на кипърски /гръцки/ гражданин и ще работи в разкрита търговска фирма в Бейрут като съдружник. Фирмата ще поддържа редовни търговски връзки с Гърция. От тези позиции НР периодически ще посещава Гърция за изпълнение на разузнавателни задачи или при възможност да се легализира в Гърция за определен период…Паралелно се проучва и връзката му с дъщерята на министъра на външните работи на Финландия тогава Ахти Карялайнен – Мария:


„Докладвано на н-ка на РУ на 23.6.69 г. Дадоха се указания да се продължи работата с Тилев с цел изграждането му като нелегален разузнавач-свързочник. Настоящето предложение се приема само с оглед поставената в него основна цел – изясняване на възможностите и пътища за получаване на финландско гражданство (точка 4, алинея втора). Подпис: Христанков, 23.6.69 год /всичко това е написано ръкописно, наклонено горя вляво, със синьо мастило, бел.моя/“


Информацията за връзката с дъщерята на финландския външнен министър става център на всичко, което оттук-нататък Разузнавателното управление на ГЩ на БНА подготвя и реализира:


„През 1968 г. е бил преводач на Ахти Карялайнен – Министър на Външните работи на Финландия. Заедно с него е била и дъщеря му Мария.  1343 (Атанас Тилев, с оперативен номер 1343) се запознал с нея и между двамата се създали близки взаимоотношения. Тя се влюбила в него и след заминаването си продължава да му пише писма, в които е изявявала желание да дойде отново в нашага страна и да бъдат заедно. Същата в момента е последния клас в гимназията, няма навършени 18 години. Идването и във Варна е уредено от преди 2 месеца и на 29 юли пристига като туристка на почивка. Според  1343 съществува възможност и дори е убеден, че ако той пожелае и ние счетем за необходимо би могъл да се ожени за нея. Тя не знае подробности за него, тъй като при първото си идване е престояла 10 дена и времето през което са били заедно са прекарали в младежки увлечения. Знае обаче  имената му, че следва външна търговия, че има баща, майка и брат, но не ги познава, не знае от къде е роден и други неща от биографията му. Изхождайки от стеклите се обстоятелства и от очертаващата се перспектива за сключване на граждански брак между двамата смятаме, че ще се създаде благоприятна възможност за внедряването на 1343 като разузнавач, който би могъл да изпълнява следните задачи:

1.      В случай, че замине и се устрои на постоянно местожителство във Финландия, успее да си създаде добро обществено и служебно положение най-правдоподобният и възможен вариант за използуването му ще бъде като конспиративен адрес и изучаване на възможностите за евентуално използуване на Финландия за доставяне на легализационни документи и издирване на подходящи обекти за легенда от намиращия се там чужд контингент.

2.      По-малко вероятно е, но не е изключено, създавайки широк кръг от запознанства сред дипломатическите и делови кръгове както на Финландия, така и от други страни /в това число и Гърция/ да изучава и да дава наводки на представляващи интерес за нас лица, или ако в някои случаи се наложи по указание на Центъра да провежда и вербовка на лица в качеството си на финландец и са събира военнополитическа информация.

3.      Да стане съдружник в някоя фирма с капитали на Карялайнен..“


И още:
„Основната и главна цел , която преследваме е да се изяснят възможностите и пътищата за получаване на финландско гражданство, промяната във фамилното име и вземане на това на „бъдещата“ му съпруга, формалностите, които съществуват при подобни случаи и придобивките, които се получават, реалните възможности за евентуално изпълнение на разузнавателни задачи.“ (ЛКД, а.е. 2110, л.20-21)

 

Всичко се движи с главоломна бързина – възможността да внедриш нелегален разузнавач в най-близкото обкръжение на втория човек на Финландия настървява румнаджиите, а те без съмнение са известили за това съветските служби. Защо мисля така? В годините на студената война Финландия беше много зависима от желанията и решенията на Москва. В теорията на международните отношения остана подигравателния термин „финландизация“. С него се описваше състояние, при което  дадена държава има относително самостоятелна вътрешна политика, но външната и политика се контролира и влияе от Съветите. От тази гледна точка, съветските служби не пропускаха нито една възможност да се вклинят с агентура в съответните политически и административни нива, особено на гранични несоциалистически държави като Финландия. Атанас Тилев е привлечен от РУМНО с такава цел:


„Предлагам, кандидата за НР Атанас Жеков Тилев да бъде привлечен по метода на поставяне на пряко вербовъчно предложение за включването му в органите на българското военно разузнаване. Същият ще бъде използуван като НР с легенда на немец с австралийско поданство, съгласно отделното предложение.  След привличането да му бъде присвоено войнско звание Старши-лейтенант, на длъжност младши оперативен работник. Псевдонима му ще бъде „Зингер““. Военното разузнаване дава указания на „Зингер“, преди заминаването му за Варна, където ще превежда на Карялайнен и ще може да започне вклиняването си чрез евентуална женитба за неговата дъщеря:

Утвърждавам:                                                                                                                          Секретно!

Началник на отдел VI при РУ – ГЩ

Полковник: ______/Христанков/

01.07.1969 г.
София

УКАЗАНИЯ

дадени на „Зингер“ при заминаването му

в гр. Варна

 

Вие заминавате като преводач в правителствения почивен дом  Златни пясъци, където ще престоите от 5 юли до м.септември т.г. През този период пред Вас се поставят за изпълнение две основни задачи.

I.                 Разкриване на реалните възможности и пътищата за получаване на финландско поданство, промяната на фамилното Ви име и къде бихте могли да се устроите на работа при евентулен брак.

за изпълнеието на тази задача Вие ще имате възможност при срещите си с Мария Карялайнен да беседвате по различни въпроси в това число и по въпросите засягащи личните Ви и интимни отношения. Използувайте тези разговори и насочете вниманието си към изясняването на следните въпроси:

 

1.      При сегашното положение , когато тя няма още навършени 18 години , не е завършила образованието  биха ли се съгласили нейните родители и позволява ли закона да се сключи граждански /църковен/ брак и какви са формалностите, като се има предвид, че вие сте чужденец…“

 

Тук следват десетки страници с подробни разяснения какви са задачите на нелегалният разузнавач с псевдоним „Зингер“ /Атанас Тилев/, сведения за хора, с които е контактувал, задачи по откриване, запознаване и изучаване на чужди туристи чужденци по българското Черноморие, с които да покаже способностите си на нелегал и т. н. 


Атанас Тилев информира военното разузнаване за всичко, което се случва в отношенията му с дъщерята на финландския външен министър – Мария Карялайнен, която пристига в България, настанена е в хотел „Перла“ – Златни пясъци от 28.7. 1969 г. и остава до 11.8.1969 год. „Зингер“ /Тилев/ през тези две седмици изяснява чрез Мария Карялайнен  десетки въпроси и най-дребни детайли, които интересуват РУ-ГЩ. Установява чрез приятелката на Мария, че бащата й Ахти Карялайнен е акционер в различни дърводобивни заводи и в стоманодобивния завод, където генерален директор е бащата на приятелката на Мария. След като двете финландски девойки се връщат във финландия Атанас Тилев получава следното писмо от Мария, което превежда и предоставя на РУ-ГЩ:
„Хелзинки, 20.8.69
Моя най-голяма любов,
Аз ти изпращам сега няколко снимки и се надявам, че те винаги ще ти напомнят за нашето пребиваване вав Варна. За нас Нари и мен те са наистина единственият комфорт, който имаме когато ги гледаме и си спомняме за двете прекрасни седмици, които ние прекарахме  в България. Аз съм много, много сърдита за факта, че ти не повярва, че Аз бях щастлива с теб. Аз наистина не мога да разбера как би трябвало да се държа и аз съм дори малко обидена, защото ти не ми вярваш. Единственото нещо, което мога да направя е да те уверя, че ти си най-големият подарък за мен. 


Аз бях много очудена /така е написал самият Атанас Тилев, бел.моя/, когато ти ми каза, че аз мога да намеря още някой тук, във Финландия. Аз мисля, че твоята идея е и невъзможна. Как мога да намеря друг във Финландия, когато имам тебе?...“


Десетки страници са изписани и утвърдени лично то началника на РУ-ГЩ ген.-полковник Васил Зикулов, с изработването на легендировка: първо немска /че се казва Ханс Курт Волфганг, немец, роден в Дрезден и още безброй детайли/. После обмислят и разработват основната,  австралийската легенда, в която немското легендиране е първоначално и чрез него той ще трябва да получи австралийски задграничен паспорт и други спомагателни документи.  За материално обезпечаване РУ-ГЩ предвижда 3500 лв. за подготовката на наша територия и 3000 щ.д. за стажировка и междинната легализация.
Най-неочаквано  няколко месеца по-късно, на 03.02.1970 г. е дадено предложение за прекратяване на разработката по № 1343 /нелегал „Зингер“/, произлизащо от началника на отдел VI при РУ-ГЩ полковник Христанков, който пише следното: „Моля, поради липса на подходяща легенда в момента да бъде прекратена разработката на лицето Атанас Жеков Тилев, като същата се снеме в архив. С материалите в делото имат право да се запознават само оперативин работници от отдел VI.“ Край. Всичко изчезва все едно не го е имало. С изключение на съвсем тесен, буквално от няколко души кръг, никой допреди месец  дори не е предполагал, че Атанас Тилев е този, за който четете, че е подготвян. Дали нелегалният период на „Зингер“ е приключил или просто е поет от други служби, това аз не мога да кажа. Имам версия, хипотеза, но не мога да я защитя по начина, по който правя това – с документи. В делото му има две оперативни справки – от 1986 и 1988 г., в които накратко се описва всичко, което РУ-ГЩ е извършило около неговата вербовка. Последната справка, последният лист в делото на „Зингер“ завършва по следния странен начин:


„По някои данни, женитбата е била осъществена и понастоящем лицето живее във Финландия“?!


Знам само едно – Атанас Тилев една година по-късно се сдобива с регистрационен картон в ПГУ-ДС, но от неговото петтомно дело там няма и следа. Един негов приятел, с който по собственото му твърдение се познават от 13-годишни направи нужното това дело да бъде унищожено. Архивите на ГРУ и КГБ със сигурност пазят пълната информация, която липсва за да наредим  целия пъзел, но едва ли български изследовател  ще получи достъп за изследователска работа там.  Макар че кой знае. Тогава без съмнение ще разберем и всичко около връзката Атанас Тилев – Симеон Сакскобурготски. Днес може да градим единствено хипотези – повече или по-малко вероятни.

 

Антон Тодоров

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Строители на капитализма: Христо Атанасов Ковачки – кюмюреният крал 23| 30473 |26.09.2013 . Марин Райков – „нелегалът“ от РУМНО, когото всички познават 99| 42944 |08.04.2013 . Гоце нелегал в БСП 10 г. преди създаването й 84| 14148 |25.03.2010 . Дончева, Атанасов, Бакалов и Спасов - парните чукове в парламента 22| 5186 |12.05.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах