Сряда, 26 Септември 2018, 08:10
Frognews
47| 20829 |29.05.2013

България между Кафка и Буров

.
Франц Кафка, плакат
Всяко ново правителство има нужда от доверие. Така е, но ако действието се развива в нормални условия и в нормална държава. У нас нещата, както обикновено, не се вместват в тези две понятия.
По времето на соца ни смятаха за най-приближените до Москва, дори на моменти за по-верни на болшевизма от самите болшевики. Това е доста пресилено, но сигурно така е изглеждало отстрани, щом в доклад на управление „К” на КГБ от края на 70-те години на м.в. са ни описали като „най-верните, на които може да се има пълно доверие”. Чак след нас са Куба и ГДР...

Днес пак сме в някакво странно положение: чиновниците от Брюксел ни тупат по работо и ни хвалят, че сме първенци по финансова дисциплина. Представяте ли си, ние, които сме отявлени индивидуалисти, и които винаги сме били скарани с дисциплината, да се прочуем точно в тази област. Най-големите болшевики и най-дисциплинираните бедни в Европа. Трудно е за проумяване, защото българите искат нещо много просто и ясно: да живеят по-добре. Това Симеон Дянков така и не го проумя. Не искаме да сме най-дисциплинираните, най-непушещите, с най-нисък външен дълг, най-екологичните, най-големите врагове на шистовия газ и пр. Искаме да бъдем бели хора в собствената си държава. Толкова ли е трудна и непостижима тази мечта?

Новият премиер Пламен Орешарски каза след гласуването на кабинета в Народното събрание: В криза всеки трябва да дава от себе си каквото може, пък да става каквото ще.

Няма да коментирам думите му. Най-малко защото все още не знам какво точно може г-н Орешарски. На всички ни се иска да е това, което очакваме: спокойствие и отлепяне от дъното. Дано го може. Това упражнение стартира всеки път, когато с властта се заемат нови хора, а след това се оказваме заседнали в асансьора на надеждите. Орисия ли е това, лоша съдба ли – нямам понятие. Но ни писна да се въртим все в онази мисъл на Кафка: „Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно”.

Някои наблюдатели са впечатлени от първите словесни престрелки в новия парламент. Те очевидно са забравили баталиите през отминалите години, както и епитетите, с които народните избранници се опсипваха. Имаше дори юмруци и плиснати чаши с вода. Така че нищо ново. Наистина, очертават се няколко сюжетни линии на междуличностни и междупартийни конфликти, но засега това са само заявки, затова ще изчакаме продълженията, за да си правим изводите.

И така - кабинетът е готов. Спорен или не – е рано да се каже. Като всяко правителство и това сигурно ще получи своите 100 дни на толерантност. Струва ми се обаче, че този път самите министри трябва да се откажат от тази традиция. Във време като сегашното, това е неоправдан лукс.

„Бащите” на този кабинет го кръстиха програмен. Други подозират, че зад това определение прозират партийни интереси. Трети подозират, че и олигарси са бабували. Четвърти намекват за дългата ръка на Москва. Пети за дългата ръка на Капитолия. Всеки момент ще се пръкне и поредната теория за световната конспирация. Времето ще покаже доколко тези съмнения си имат или си нямат доказателства. През това време правителството трябва да работи и да свиква с критиките. Те винаги са по-полезни от ласкателствата.

Атанас Буров

 

Преди доста годиин политикът и финансистът Атанас Буров изрича знаменателните думи: „Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…”.   

    

Днешното дередже показва, че отново се нуждаем неистово от оптимизъм, вяра и енергия. Те обаче ще се появятят и ще заработят тогава, когато осъзнаем, че всичко е в нашите ръце. И още: да внушим на управляващите, че волята на хората е важна и тя е заветната цел цел.

Измъквали сме се немалко пъти от тресавищата и капаните на историята, дано го направим и сега.

Ако ви е прозвучало по-патетично от нормалното за такива случаи – извинявайте. Но и с мрънкане не става.

Накрая още нещо от Буров: Всяка власт е силна, когато дава сега, а не утре. Управляващите да си го запишат в Galaxi-то това и да го препрочитат всеки ден.

 

Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Китовете на България 67| 20346 |20.05.2013 . България – голямото ограбване 39| 33139 |11.04.2013 . Московската агентура, която предаде България на болшевишките орки 119| 52035 |28.01.2013 . Московската агентура в България – от векове за векове 123| 59589 |06.01.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах