137|
39357
|25.01.2012
ГЛАСЪТ
Не-българският манталитет на първата дама
Има нещо крайно провинциално в непрекъснато обсъжданото отсъствие на Юлияна Плевнелиева от сцената на политическия театър. Била обиждала народа. Но с какво точно? С това, че не разхожда новите си рокли пред тв-камерите? Най-сетне един модерно мислещ човек в България недвусмислено и безапелационно показа характер и робският кошер не просто се разжужа и разбръмча, а направо побесня.
Представете си, госпожа Плевнелиева не желае да играе роля в церемониалния политически театър! Как е възможно: та всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи, за да стане последна пешка във властта, а тя отказва да е първа дама. Обижда народа – и с какво точно?
С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя – колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?
За сведение на обидените
България, за сведение на обидените, е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността – няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат и сабите проблясват като в танц на Хачатурян. Като всяка церемония и тази съдържа своите патоси и сантименти, озвучена е от маршове и слова – така се осветява високото и достолепно, символно значение на властта.
Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна, колкото село и дори махала – та общественият живот често заприличва на седянка, да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка. Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в “Крим” с партийно-приятелския кръг и прочие.
В политиката никой не е у дома си
Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите, т. нар. първи дами, пък и всякакви политдамички, по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им. Нагледали сме се на псевдосветскост и какъв е приносът й, освен видовете омерзение според интелектуалното равнище на все по-омерзяващите се в драматичното си битие българи.
Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.
Ако новоизбраният президент има визията и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.
Коментар на Мирела Иванова
dw-world.de
С това, че е родила и отглежда три деца, обича работата си и се реализира професионално, кара колело, вместо да се вози в лимузина, отказва се от несвойствения фасаден живот, за да е пълноценна и полезна в същностния? Обижда жълтите и прочие журналя – колко страници биха могли да се напълнят с броенето на нейните шапки, рокли, маркови обувки и чанти, бижута и бельо?
За сведение на обидените
България, за сведение на обидените, е парламентарна република. Добър знак е, че пряко избираните президенти на парламентарната ни република си предават властта с тържествен ритуал, това спокойно можем да го прочетем като проява на цивилизованост, на уважение към държавността – няма военни преврати, не се лее кръв, майките на гвардейците гордо се усмихват, вместо горко да плачат и сабите проблясват като в танц на Хачатурян. Като всяка церемония и тази съдържа своите патоси и сантименти, озвучена е от маршове и слова – така се осветява високото и достолепно, символно значение на властта.
Властта е обречение и кауза, своеобразна аскеза и личните измерения са не просто излишни, а дори пречат. И без това сме малка страна, колкото село и дори махала – та общественият живот често заприличва на седянка, да благодарим на министър Орешарски, че рециклира тази хубава и позабравена дума по време на учителската стачка. Или пък направо си се превръща в такава: шляпане по чехли и ходене по анцуг из коридорите на властта, кухненска битност с родата или наборите, софра в “Крим” с партийно-приятелския кръг и прочие.
В политиката никой не е у дома си
Медиите положиха достатъчно усилия да одомашнят политиката: достатъчно е да си представим нашите, т. нар. първи дами, пък и всякакви политдамички, по първите редове на модните ревюта, сватбите на олигарсите и кръщенетата на отрочетата им. Нагледали сме се на псевдосветскост и какъв е приносът й, освен видовете омерзение според интелектуалното равнище на все по-омерзяващите се в драматичното си битие българи.
Затова нека поздравим с необходимото уважение госпожа Плевнелиева за различното й решение. Отсъствието й е последният проблем в държавата и извън нея: като тревожен пулс ни блъскат новините за всекидневно изчезващи деца, за полицейски произвол, за социални катаклизми, за икономически и духовни сривове.
Ако новоизбраният президент има визията и характера да проветри институцията и да я превърне в отворено средище на градивни идеи, ако предлага общополезни политики и разширява хоризонтите ни за развитие, ако ни представя достойно на международната политическа сцена, то значи съпругата му го подкрепя и е до него, нищо че не разхожда новите си рокли под светлините на прожекторите.
Коментар на Мирела Иванова
dw-world.de
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
