Реклама / Ads
Frognews
20| 10331 |15.12.2010

Без пулс

.
Сексът е хубаво нещо, но когато се прави заради пари, влияние, в защита или срещу нечии интереси, се нарича проституция.

Българската памет не е особено услужлива. Нерядко прекарва събитията и героите през ситото на хора в управлението и политиката. Което прави историята зависима от мераците на дузина муцуни да се настанят в нея. Помни ли някой днес Радецки? Онзи, чието име носи корабът, пренесъл четата на Ботев до Козлодуйския бряг. Депутатите пак биха отишли да чакат „Верту”, знаейки, че ще ги покажат и накажат, отколкото на честване на някакъв Радецки. Помним ли, че точно този – терористичен според някои днешни виждания акт, ни извади от смъртоносното робско униние? А другият Радецки, който спаси опълченците ни на 11 август, върха и изхода на онази война, която наричаме Освободителна и след която получихме шанс да сме пак държава? Какво ни става бе, хора? Лигавим се на Хелоуин и Свети Валентин, а не споменаваме Радецки.

Има обаче още по-страшно нещо от подмяната на исторически личности и случки – подмяната на днешната действителност. Неотдавна журналистката Люба Кулезич обяви, че Явор Дачков е подменен. Той не бил същият човек, който познавала преди време. Възприех първоначално това като метафора, но скоро сам се убедих в пълната подмяна, която някои хора извършват със себе си. Дачков работи във вестник на мафията, както някои закачливо наричат „Галерия”. Вероятно това обстоятелство го подтиква да нарича себе си опозиционер. В куражлия очевидно го превръща и фактът, че зад гърба му е Алексей Петров. Дачков, разбира се, е безпаметен за периода, когато лижеше местата, по които е стъпвал Иван Костов, а след това се превърна в негов официален обругател. Днес целува подметките на Ал. Петров и гаулайтера Патрашкова, а утре... Но те да му мислят. Елин Рахнев каза тия дни по повод убиеца на Джон Ленън, че тези, които не могат да нарисуват картина, я разрязват с нож.

Има и революционери банкетен тип. Ходят с маски на наивници и фланелки с Че Гевара. Такива са някои преподаватели и студенти от СУ „Св. Климент Охридски”. От време на време можете да ги видите по улиците около парламента с остроумни и иронични плакати срещу правителството, ГЕРБ и Бойко Борисов. Когато обаче премиерът ги покани на разговор, те моментално се превръщат в пратеници за мир на ООН. Пред журналистите обаче важничат, как са дали на премиера срок да оправи работата. Вие луди ли сте, бе, хора?! Толкова услужливо не са протестирали и мафиотските синдикати през 20-те години в САЩ. Стига с тези декабристки пози. Запалете някое чучело, барикадирайте булеварда с кестените или поне позирайте малко пред обективите с паве в ръка - оръжието на пролетариата. Подмяната вършее отдавна и в средите на българските кинаджии. Мине се не мине седмица и те искат главата на Вежди Рашидов, набита на кол. Уж нямало пари за български филми, но за оная фльорца - Мишел Бонев в Италия, намерил, скърцат зъби те. ОКей. Нека обаче кинаджиите да кажат защо на 8 прожекции в София на шумно рекламирания „Стъклената река” не е имало нито един зрител. Защото българите мразят родното кино или защото филмът е скапан? Това кажете ясно и тогава бутайте Вежди. Лично аз мисля, че той ще падне сам някой ден, катурнат от поредната глупост, сътворена от самия него и екипа му, но това е друг въпрос. Не знам защо си траят поетите, писателите, художниците, журналистите, издателите... Защо държавата да не дава пари и на тях, както дава на киното? Подмяна е да хленчиш непрекъснато за средства, като не му влезе и един зрител на филма, тръгва по телевизи¬ите да обяснява, че отрочето му излъчвало специални послания, трудно уловими от сетивата на нецивилизованите българи. Този номер се изтърка.

Най-грозна обаче е подмяната на свободното слово.
Никакви „черноризци”, кръгли маси, световни медийни срещи и съчинен в скъп ресторант етичен кодекс не могат да скрият фарисейски лице на днешните медии. Те се превърнаха в утроба, готова да зачене от всеки тласък на олигарси, политици и мафиоти. Сексът е хубаво нещо, но когато се прави заради пари, влияние, в защита или срещу нечии интереси, се нарича проституция. Да твърдиш, че едно от най-големите завоевания на демокрацията у нас е свободното слово, е все едно Маркиз дьо Сад да твърди, че признава единствено позата тя отдолу, той върху нея. Знам, знам, ще кажете, че не остана ценност, която да не е подменена. Така излиза. Подсетете ме за някоя, ако бъркам.

Крадецът приватизатор у нас е със статут на крадец на праскови. Лъжецът най-често е „политик с визия“ за бъдещето. Продажникът е patriot (така се казват яхтите на братя Диневи, ах колко секси, ах колко шик). Курваринът е морален семеен човек. Извратенякът – лице с хобита. Подлецът – човек на промените. Диктаторът – вездесъщий демократ. Тиранинът – защитник на закона и реда. Убиецът – реформатор и филантроп. Вероломна е тази подмяна и вещае лош край на обществото ни, ако то, както и свестната част от медиите, не се разграничат от нея. Може би трябва да се почне от някои промени в учебниците. Децата да научават какво е направил хан Крум за държавата, а не че е пил вино в прясно одрания череп на император Никифор. Да се обясни, че християнството е наложено в България след избиване на елита до девето коляно. Че Европа ни е длъжница за това, че не ни забеляза 500 години. И да спрем да се пъчим как сме клали и затривали цели народи. Не го ли сторим, съвсем скоро, докато подменяме поредната част от себе си, ще установим, че нямаме пулс. Умрели сме, живеейки фалшиво.

Огнян Стефанов
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Гръмна ми трътката в тая Ньойска страна 61| 15585 |13.12.2010 . Четвърти километър 9| 14693 |12.12.2010 . Нос Страх 46| 14535 |07.12.2010 . Четвърти километър 24| 14882 |05.12.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ