Петък, 21 Септември 2018, 17:16
Frognews
6| 7879 |28.07.2015

Борисов между П. Каравелов, Иван Срацимир и потта на жабата*

.
Жабата, която се поти...
Има ли шансове Бойко Борисов да се нареди до най-дълго управлявалите български владетели? Този въпрос, освен самия него, интересува още свитата му, както и немалко българи. Най-малкото, за да знаят какви планове да кроят и към какво да се приспособяват.
Повод за този ескурс и главната тема - "историческия компромис", постигнат от политическите партии за ремонт на Конституцията в частта за съдебната власт.

Дебатът бе шумен и противоречив. Реформаторите започнаха твърдо, преминаха през "копелета, да си ходим, ако не стане наш‘та", накрая склониха на реми. ДПС изкара на бойното поле всичко, с което разполага: главен прокурор, пеевските медии, задкулисието, рекета и лицемерието. Защо ни е да национализираме банки и заводи? Достатъчно ни е, че манипулираме хората. Това не е мисъл на някой идеолог от движението, а на Хитлер. Но как приляга...

Лидерите на патриотите, АБВ, БСП и Атака приличаха повече на браунови частици, отколкото на играчи със здрави топки. За тях статуквото е оцеляване с чер хайвер. Не е чудно, че се появиха слухове за пазаруване на вождове и индианци от тези партии на килограм. Последните изказвания на Румен Петков от АБВ, например, подсказват откъде са дошли плащанията. Бившите на Бареков са там, където хонорарът ги насочи.

 

В крайна сметка Борисов излезе победител. Лавров венец, изказвания-сентенции, тичащи след него патици - пардон репортерки. Не е лошо обаче, да изчакаме резултатите от допингпробитепита, както ни учи опита от Обиколката на Франция. Да не забравяме също, че дори германският стол, може да те подведе: пример - падналата Меркел в ресторант.

 

Борисов не спечели сам купата на преговорите. Много му помогна правосъдният министър Христо Иванов. Той игра заложникът в тази игра: ако реформата се провали - главата на дръвника. Ако успее - шампанско за Борисов. Както обичал да кава Марк Аврелий: Не ми трябва славата посмъртно, искам я сега.  Няма български политик, който би оспорил императорът философ. Най-малко Борисов.

 

Но да се върнем към правосъдния министър Иванов и лидерът на ДСБ Радан Кънев. Имената им скърцаха като пясък между зъбите на антиреформаторите. Инкасираха убийствени атаки и удари под пояса. Устояха обаче и дори извадиха от равновесие политбюро на ДПС, кликата на движението във ВСС и главния прокурор Сотир Цацаров. Принудиха ги да се обясняват и да отричат очевидно полезни за обществото неща. Така лъсна тяхната принадлежност към ордена на статуквото Кой. Протестите в последната фаза принудиха дори медийните кротали на Кръстева/Пеевски да бият тревога със "звънчетата" на опашките си. По същият начин в Небраска и Аризона измъкват опасните влечуги от леговището, за да им изцедят отровата. Кънев и Иванов измъкнаха зъбите на кроталите антиреформисти и ги предадоха на Главния лаборант. От тях той създаде серума на шанса, толкова аплодиран в момента.

 

Ще разочаровам празнуващите, но в постигнатия компромис няма нищо историческо, както нямаше и в Априлския пленум от 1956-а, въпреки пропагандния шербет, с който ни заливаха. Екслидерът на Солидарност и президент на Полша Лех Валенса има знаменита мисъл: Парче от тортата е прекрасно, но цяла торта в устата е отврат.

За мярката става дума.

 

Всички участници в преговорите бяха наясно, че ако реформаторите напуснат, а реформата зацикли, от Брюксел ще ни дърпат яко ушите. Но и това щеше да е нищо пред обществения гняв. Предсрочните избори пък за повечето депутати е като да издърпаш сочния кокал на кучето. Затова и се събраха 180 подписа. Не толкова като здрав разум, отколкото като инстинкт за самосъхранение.

 

Няма съмнение, че Борисов иска да управлява дълго. Иска също да е харесван, ако не от всички, поне от достатъчен брой избиратели, за да си осигури властта. В историята ни има немалко дълголетници във властта. Хан Баян, например, е управлявал 40 години. Кардам - 24. Борис I е царувал 25 и ни е покръстил. Цар Петър I е бил на трона 32 години. Шишман I - 33 г. Иван-Александър е бил на трона цели 40 години. Рекордът обаче принадлежи на Иван Срацимир, който царувал еднолично 40 години, но заедно с Иван Шишман има още 15 години царски стаж. Това прави над 55 години! Срацимир обаче е пример за противоречието между качество и количество. Главно заради решенията си в ущърб на българите. Участвал е на страната на османските орди в обсадата на Коня в Мала Азия, в "Похода на вярата" - забележете: срещу Велико Търново и в похода срещу сърби и босненци при Косово поле... (Срацимир е идентифициран от историците с "владетеля Сарадж", споменат на 3 места в османската хроника "Огледало на света" от Мехмед Нешри.) Така че Борисов да не гледа много-много към него, освен ако не е дал някакъв таен обет на ДПС, за какъвто се говори. Той отрича и по-добре да е честен, защото да се разсеят съмненията, са нужни доказателства. Мълчанието по темата Пеевски не е такова.

 

В по-новата ни история се откроява името на Петко Каравелов. Братът на Любен Каравелов е бил четири пъти премиер, председател на Народното събрание, министър на финансите, кмет на Пловдив и пр. Той е един от бащите на Съединението. Оплюван и наричан предател, възхваляван и съден. Дори лежи в затвора. За него Буров казва: "Единственият български политик, който не е откраднал и петаче". Невероятно, но имали сме и такъв държавник.

 

Каравелов е истински реформатор. Изгражда модерен държавен апарат, променя революционно образованието, спира привилегиите на хората във властта и те пътуват с влак, модернизира земеделието и пр. Реформира и полицията, вярвайки, че спокойствието на хората, ще даде тласък на икономиката и културата. Псувал, крещял и обиждал всеки, който си позволявал да краде или да злоупотребява с властта. Изглеждал недодялан, но знаел цели поеми наизуст. Негови са сентенциите: „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“ и "Жертвайте се за общото дело - ето великата тайна на щастието!" Не са изписани в нито в една институция днес. Що да ги изписват...

 

Към Иван Срацимир или към Петко Каравелов клонят методите и стилът на Борисов? Важно е да знаем, защото едното означава съзидание и надежда, а другото - терминал 2 и нищета. Освен това да не забравяме, че дълголетието във властта невинаги е резултата от лични качества, а стечение на обстоятелства и липса на алтернатива. Диктатурата също дава такива възможности.

 

Японският режисьор Акира Куросава пише в своята "Нещо като автобиография, или потта на жабата": "...В годините преди войната, когато по улиците още обикаляха продавачи на домашни церове, често се разнасяше напевната скоропоговорка на търговеца, предлагащ най-добрия лек за рана и за изгорено. Чувал съм че този чудотворен мехлем се приготвял по следния начин. Улавяли лековита жаба и я слагали в кутия с огледални вътрешни стени. Уплашена от отражението си, което я заобикаляло от всички страни, жабата започвала да отделя мазна секреция, подобна на пот. Обирали от кожата й тази пот и я варели на тих огън много дни, като я разбърквали с върбова пръчица. Така от незапомнени времена се добивал чудодейният лек".

 

Българите сме като онази жаба - живеем между четири стени с огледала и примираме от страх. По време на предизборните кампании тарикати-политици остъргват отделената секреция и я продават като лек за всичко. На нас я продават и богатеят от това!

 

Ако Борисов се ограничи само с обещанията за ремонт на Конституцията, рискува да се превърне в най-голямата потяща се жаба, от която вълците в овчи кожи, ще спечелят много. Истинската битка все още предстои. Дори не битка, а война е на прага ни - с модела и кръга #Кой. Страната ни е в положение, което още преди години шефъ на ФБР Джон Едгар Хувър описва по следния начин: "Мафията не просто е тук, ние сме в окупация. Или се изправяме срещу нея, или държавата загива". Борисов със сигурност е наясно с това. Има ли обаче воля да поведе гражданското общество на бран? А може би си мисли, че ще надхитри въпросния кръг и ще излезе сух от водата?

 

Няма такъв филм. С компромиси можеш да избегнеш битка, да отклониш вниманието, да си осигуриш време, но не и да спечелиш война.

 

Без персонални сблъсъци няма да мине. Пеевски трябва да напусне терена на политиката, независимо дали по схемата "Христо Бисеров" или да се скрие някъде в Дубай. Заедно с него трябва да напуснат главният прокурор Сотир Цацаров, заместникът му Борислав Сарафов, както и депутатите Йордан Цонев и Петър Чобанов. Поне. Иначе трябва да забравим за каквито й да било реформи. И това не е лично отношение, а обективна необходимост. Ако Борисов успее да убеди ДПС в това, крачката наистина ще е историческа. Но понеже това изглежда невъзможно, трябва да се готви за война. Ако му стиска. Би била свещена война, защото ценностната ни система е в критична точка. Престъпниците доминират, а сектор Сигурност и правораздаването са в разпад. Там кадрува кръгът Кой и ако това не спре, фаталният край е близък.

 

Петко Каравелов или Иван Срацимир? А може би Тодор Живков...

  
Димитър Попкутуев


* - "Нещо като автобиография, или потта на жабата" - автобиография на японския режисьор Акира Куросава

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Царя, Местан, Пеевски и Бареков свалят Борисов с план "Център" 0| 23183 |06.07.2015 . Общество между бунта срещу и триумфа на Пеевски 31| 12314 |14.06.2015 . Сянката на ген. Ратко Младич над Борисов и България 37| 12700 |08.06.2015 . К. Парамов: Има ли нужда БНБ от международен одит? 22| 7839 |07.04.2015

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах