Четвъртък, 20 Септември 2018, 10:11
Frognews
44| 14391 |16.11.2013

Четейки Хитлер и Сталин...

.
Два "колоса" на демокрацията...
Казват, че "националист" вече не звучи гордо. Дори ни плашат с национализма. Някои го сравняват с фашизма и комунизма. Той обаче набира скорост. Влиянието на националистическите формации расте, появяват се нови. Национализмът се основава на съзнателно съпричастно отношение на личността към национални ценности, идеали и исторически стремежи, отстояване на национална идентичност и суверенитет. Национализмът подчертава колективната идентичност — един „народ“ трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна национална култура.

Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност.

Фашизмът е радикална, авторитарна и националистическа идеология, пише в Уикипедия. Пише още, че фашизмът отрича държавния социализъм. Национал-социализмът обаче е съчетание от двете идеологии.

 

В Съветския съюз Йосиф Сталин лансира доктрината за „съветския патриотизъм“, целяща формирането на съветско национално самосъзнание за сметка на традиционната етническа идентификация. Подобна е и политиката на режима в Югославия по времето на Тито. От началото на 60-те години се засилват и националистическите тенденции на комунистическия режим в България, които довеждат до т.нар. "възродителен процес".

 

Левият национализъм води началото си от якобинството по време на Френската революция, а през 19 век е подложен на силното влияние на социализма. През 20 век той се превръща във важен елемент на движението задеколонзация, като много от националноосвободителните движения в развиващите се страни заемат лявонационалистически позиции.

 

Сред известните лявонационалистически движения са Индийският национален конгрес, който, оглавяван от Махатма Ганди, се бори за независимостта на Индия, Шин Фейн в Ирландия, Африканския национален конгрес, който, начело с Нелсън Мандела, успява да премахне системата на апартейд в Южна Африка и Арабската социалистическа партия "Баас", установила жестоки диктатури в Сирия и Ирак.

 

Преди дни 112 граждани поискаха от главния прокурор да не допусне регистрацията на нова националистическа партия. Нарекоха я неонацистка, заради някои крайни изрази в програмата на партията като: "Смазване на циганския терор с железен юмрук" и "Прекратяване на пагубната социална политика, стимулираща малцинствената раждаемост и паразитизъм".

 

Нужен е дебат в обществото, а не забрани. Хората не са наясно с крайностите, както и с аргументите на забранителите. Българите живеят бедно, а мизерията е лош учител.

 

Де Гол казва: "Патриотизмът е да обичаш страната си. Национализмът – да мразиш чуждите…"

 

Прочетете внимателно следващите текстове и имайте едно наум, че популизмът лесно подвежда.

 

"Между многото кризи, от които ние страдаме и които всъщност не са други, освен един колективен феномен, кризата, която най-дълбоко е засегнала германския народ, е икономическата криза.


Политическата и морална криза се чувствуват твърде рядко от отделната личност; човекът от средна ръка не вижда туй, което угнетява общата маса; по-често той вижда или чувствува само това, което засяга него лично.

 

Ето защо съвременниците имат смътно схващане за политическия и нравствен упадък, който става пред очите им, докато това разложение още не е засегнало стопанските интереси на масите.

 

В тоя случай ние изведнъж се изправяме пред една задача, която не е вече отвлечена концепция, която можем да наблюдаваме и у друrи народи! В такъв случай личността е непосредствено вплетена в тия проблеми и тя си дава сметка вече за сериозността на съществуващото положение, щом като стопанската криза почва да дава своите лоши ефекти върху него. Тогава само почват да говорят изведнъж за икономическа криза, за икономическа мизерия и изхождайки от такова едно настроение, хората почват да разбират нравственото и политическо падение, което при други условия е за дълго време една тайна.

 

Твърде естествено е да признаем, че стопанската криза не може да се открие изведнъж и да се разбере до какви размери тя се развива и от какви източници произлиза, за да може да се установят дълбоките причини за нейното появяване.

Също тъй е понятно обстоятелството, че всеки се стреми да хвърли вината върху другите, да хвърли отговорността на обществото или държавата, без обаче да разбере сам, че всъщност и той е виновен до известна степен за създаденото положение. При едно такова положение можем да смятаме, че е щастие, ако успеем да си обясним икономическата криза тъй ясно и откровено, щото истинските й и дълбоки причини да станат известни за по-голяма част от хората; това е необходимо, за да може да се намери истинският път за спасение.

 

Не e достатъчно да кажем, че икономическата криза е един симптом, свързан със световната стопанска криза, с отчаянието, което е обсебило народите; защото очевидно е, че всеки народ може да извика същите извинения и същите причини, за да обясни своята стопанска криза, която го е налегнала. Ясно е, обаче, че даже кризата да бъде обща по целия свят, тя не може да има своите корени в някоя неопределена точка на света; корените на стопанската катастрофа и стопанското отчаяние лежат в самия народ, взет отделно.

 

Трябва да се намерят и обяснят причините на икономическата криза у всеки народ поотделно и да се цери злото там, където може да бъде рационално изкоренено.

У нас съществува криза в отношенията между капитала,  стопанството и народа.
Тази криза се явява в една странна и груба форма в отношенията между господари и работници. В тая посока кризата беше достигнала размери, които не съществуват в никоя друга страна. От тук трябва да почнем. Ако тази криза не бъде разрешена, всичките наши усилия да премахнем икономическата криза ще останат напразни.

Всеки народ е длъжен да бди над своята собствена yчаст. Всяка историческа епоха налага на обществата грижата да премахват сами трудностите и бедите, от които страдат. Не трябва да мислим, че ние именно – нашето поколение - трябва да извършим всичко за сметка на бъдещето. Не, не! Ние не бива да създадем от нашите деца и внуци безделни паразити на живота или облагодетелствувани ленивци, ползуващи се от благата, създадени от други.

 

Не, ако някой иска действително да притежава нещо, то той трябва постоянно да се бори да го завладее чрез нови усилия. Ето целта, към която трябва въобще да се стремят хората и в тази посока трябва да се възпитават младите поколения."

Този текст е откъс от реч на Адолф Хитлер, произнесена пред учредителния конгрес на Германския трудов фронт.
Берлин, 10 май 1933 година

Общо най-малко 9 232 000, т.е. минимум 13,5% от немците, губят живота си като пряк резултат от политиката на А. Хитлер. Безследно изчезналите, тежко ранени и останали инвалиди доживот са няколко пъти повече. Нацията де факто физически е полуизтребена, а икономически и морално унищожена напълно.

 

Друг фашистки лидер от първата половина на XX век – Бенито Мусолини, в своята реч по повод петата годишнина на Фашио ди комбатименто (организацията, предшестваща Националната фашистка партия), Дучето заявява: „Концепцията за свободата не е безусловна, защото нищо в живота не е безусловно. Свободата не е право, тя е задължение. Тя не е дар, а завоевание; не общодостъпна, а привилегия.”

 

Не остава по-назад и "бащата на народите" Йосиф Висарионович Сталин:

 

"По-рано буржоазията си позволяваше да либералничи, отстояваше буржоазнодемократичните свободи и с това си създаваше популярност сред народа.

Сега буржоазията се опитва също да прави опити да играе с така наречените "свобода на личността и демокрация.

 

Сега от либерализма не е останала и следа. Няма вече така наречената "свобода на личността" - права на личността се признават сега само за ония, които имат капитал, а всички други граждани се считат за суров човешки материал, годен само за експлоатация. Потъпкан е принципът на равноправието на хората и нациите, той е заменен с принципа на пълноправието на експлоататорското малцинство и безправието на експлоатираното мнозинство на гражданите. Знамето на буржоазнодемократичните свободи е захвърлено като ненужно. Аз мисля, че това знаме ще трябва да повдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да съберете около себе си мнозинството от народа. Вече няма кой друг да го вдигне.

 

По-рано буржоазията се считаше за ръководител на нацията, тя отстояваше правата и независимостта на нацията, като ги поставяше "над всичко". Сега не е останала и следа от "националния принцип". Сега буржоазията, както сега, продава правата и независимостта на нацията за долари. Знамето на националната независимост и националния суверенитет е захвърлено като ненужно. Няма съмнение, че това знаме ще трябва да го вдигнете вие, представителите на комунистическите и демократичните партии, и да го понесете напред, ако искате да бъдете патриоти на своята страна, ако искате да станете ръководна сила на нацията. Вече няма кой друго да го вдигне. Така стои работата сега."

 

И още: "Не си мислете, че нашата работа е свършена. Много трудности преодоляхме, но и много предстоят. Народът доброволно трябва да поеме по пътя на новия строй, а не насила. Ние ще го водим, а той ще ни следва. Знаем, че бребнобуржоазните елементи ще продължават да пречат, да мътят главите на хората. Затова трябва да имаме ясна позиция по всички въпроси. Аргумените ни трябва да са такива, че врагът да се страхува от тях. Който не е с нас, е против нас. Това трябва да е ясно. Няма да отстъпи нито крачка от демократичните завоевания на партията. Тя ги е извоювала с много кръв и жертви. Това ще се помни. Дори най-големите ни врагове го признават".


Горните цитати са от речта на Сталин "Вдигнете високо знамето на демокрацията и на националния суверенитет". Тя е произнесена пред XIX конгрес на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) 14 октомври 1952 год.


Проповядвщият демокрация комунистически вожд говори едно, но в живота върши точно обратното. В Статистическия сборник на Върховния съд от 1958 г. е записано, че при управлението на Сталин са осъдени и репресирани 17,96 млн души. Според историка Владимир Попов обаче те са повече от 40 млн.

 

Българките политици уверяват, че нямат нищо общо с идеологиите на нацизма, крайния национализъм и комунизма. Чували сме техните емоционални декларации във възхвала на демокрацията. Но в същото време сме се нагледали и на безобразията, които сътвориха за 24 години. Затова трябва да бъдем много внимателни към думите и делата им.


Димитър Монов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Особености на правосъдието в DE и BG 26| 12672 |14.11.2013 . Атанас Тилев – нелегал от РУМНО, слушалка на КГБ или … 66| 26242 |10.11.2013 . ДАНС по Щирлиц и Джони Инглиш... 20| 11068 |08.11.2013 . Свирепо настроение 78| 12311 |07.11.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах