Четири дни плюскане, драйф и лош курортен дъх
Министри и специалисти в туризма използваха случая с масовото придвижване в четирите географски посоки, за да отчетат небивал ръст на почиващи и печалби. Няма лошо. Но и експертите отлично знаят, че заслугата за добрия сезон не е наша, а на преврата и атентатите в Турция, терористичните атаки във Франция, кланетата в Сирия и сложната обстановка в Тунис и Египет. За едни сватба, за други – брадва, - казва народът. Цинично, но вярно.
Действителното дередже на нещата наистина е далеч от розовите облаци, с които се опитват да ни омайват управляващите. По българското Черноморие има невероятни, уникално красиви места. Това обаче не е заслуга на нито един политик. Тяхна дело е трудният достъп до курортите заради отвратителни пътища, присъщи за времената отпреди 100-120 години. Магистралата до Бургас и част от магистралата до Варна са факт. Както е факт, че всички останали пътища са отврат. Да стигнеш до Калиакра или Яйлата например, е истинско предизвикателство. Пътуването от Созопол на юг - също. Кърпежи през пръсти, ремонти на парче, дупки, напукан асфалт и пр. Така и не се научиха българските фирми да затворят участък, който ще се ремонтира и да хвърлят там всичката жива сила и техника. Завършват ударно този ремонт и премиават на следващия участък. Министър Павлова и следващият я като паж управител на Агенция „Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров вместо да разтагят дъвки, да отскочат до Сърбия, Албания, Румъния, Хърватска, Гърция и Турция и да видят как се прави това. Няма кърпежи, нито пълнене на дупки. Настилката се сменя на отсечки и се продължава нататък. Тук сякаш властниците умират да ги псуват стотици хиляди изтормозени българи и чужденци от батаците по магистрала „Хемус”, например. Апотеоз на бездарието и некадърността!
За указателните табели да не говорим. Българин трудно се оправя в собствената си страна, какво остава за чужденците. Дори на магистралата разклоните, входните и изходните трасета, както и кръговите движения са в безобразно състояние по отношение на маркировката и табелите. В градовете, селата и курортите - покрай морето и в планината - е невъзможно да се ориентираш накъде да поемеш. Пълна бъркотия. Същият хаос е и по околовръстния път на София. Кого заблуждават министър Ангелкова, КАТ и туристическите организации не е ясно. Не са ли минавали по пътищата край морето да видят за какъв ужас става дума? Наличието на малки нормални отсечки само подсилва усещането, че си в страна, в която се води война. Покрай пътищата и морето е пълно с изоставени лагери, изтърбушени бараки и почивни станции, сгради на ТКЗС-та, фабрики, цели заводи, в които властват плъхове, змии, подивели котки и чакали. Стотици са тези мъртви сгради от едно мъртво минало, а до тях се кипрят табели, рекламиращи тузарски селища за голф. Гротескна картина, отразяваща нивото на българския туризъм. За обслужването да не говорим. Груби просташки изрази, чалга на мах, зеленчуци от консерви вместо пресни, произволни цени, съмнителен алкохол, нулев контрол. Туристите често са обиждани, унижавани и мамени. Мръсотия до шия. Т.н. „българско гостоприемство” дори да е съществувало някога, се е изпарило отдавна. По селата и малките курорти все още се срещат приветливи стопани, които предоставят стаи и къщи за гости с усмивка и желание. Много от тях обаче са рекетирани от мутри, а МВР нехае.
Всяко сравнение с Гърция, Турция, Хърватска, Черна Гора и дори Албания не е в наша полза.
Хубава е България, но... заселена. Така реагирал швейцарецът, когато чул, че сме Швейцария на Балканите. През Балканската и Първата световна война било популярно сравнението „прусаците на Балканите” – заради добрата ни армия. Още по-преди пък е създадена песен, в която се пее: „пустите клисурци станали московци, а панагюрци – донски казаци”. Дошло е време да си вадим хляба от същите прусаци, московци, казаци и чат-пат някой заблуден швейцарец. Не го правим обаче както трябва, което е национална черта. Властта не помага, но и толкова може. Властта свикна да се хвали с неща, които са нейно задължение. Като магистрали и пречиствателни станции, например. За отвратителните пътища и смотаната маркировка мълчи. Четири почивни дни са достатъчни, за да го осъзнаеш.
А ако трябва да бъдем докрай искрени, трябва да кажем, че и от управляващите голяма част не знаят нищо за Съединението. Освен, че го има като надпис на къщата в центъра на столицата, в която получават заплатите си и въртят далавери.
Анелия Минева
Моля, подкрепете ни.
