Сряда, 19 Септември 2018, 16:15
Frognews
25| 10758 |12.04.2010

Четвърти километър

.
Из делниците на един луд - 05 април - 09 април

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 5 април

Мина и тая година Великден. Христос Воскресе.
В Пазарджик двайсетина попаднали в болницата от преяждане и препиване, в Плевен 10 в спешното с жлъчни кризи, във Видин н’ам колко си… Гаче не е видял тоя народ! Даже и премиерът бил преял, та се турил на диета…
Пък в Пловдив моите приятели пенсиите се млатили за безплатен козунак. Разграбили 18 метра (550 кг.) за 5 мин. като вкарали в употреба лакти, юмруци, бастунки... От една страна си мисля, че е права Махатма Ганди като казва, че "някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид освен като хляб." (А по Великден по изключение и като козунак…) Но пък от друга страна допускам да е задействал и муфтаджийският рефлекс, дълбоко вкоренен в българина - шамар да е, аванта да е. И верно некои минали само с шамар, други завлачили по половин метър козунак… Голям бой било. На един инвалид едва не му откъснали и последния крак…

Замислил се бях по Великден, макар че по принцип мразя да мисля в извънработно време, че когато работиш, винаги е в полза на някой друг. Но почиваш само за себе си. Единствено политиците правят изключение – работят само за себе си, а когато почиват, почиват за другите. В смисъл, че хората печелят, щото поне не правят глупости. За това не съм против, че орките ще почиват 12 дена.
На тези мисли ме наведе една достолепна госпожа, която точно пред мен половин час избира яйце по яйце, та ми образува една камара нерви. За малко да й кажа, госпожа колкото и да ровите, „всите са яйца, курци нема”, но възрастта й не предполагаше… Половината от туй внимание да прилагаше пред урната…
Както и да е.

Вторник, 6 април

„24 часа” съобщава: „Крадат и кошчета за боклук в парка”. Всичко крадат, не само кошчета. Дет’ викаше Бат’ Ванчо, таковата да си забравиш и него ще ти откраднат. На мен пак ми правили инвентаризация на мазето точно на Възкресение. Хем съм турил опис на вещите на вратата: 1. Две лопати (да ме питаш що ми са две!); 2. Гребло за сняг; 3. Метла (с дървена дръжка) 4. Кофа (цинкова) 5. Капак за тоалетна чиния (стар) и т.н. Но дето се вика, проверката висша форма на доверие, те са длъжни да проверят. В месеца поне веднъж. По-лани некой пусна слух в квартала, че Иванови докарали четири бута от Еленско и ги доизсушават в мазето и оттогава нема мира…

Пък в Бяла Слатина една фирма решила да изнесе машиностроителния си завод от циганската махала по причина на непрекъснатите кражби. Обаче като влезли в завода да товарят машините, там ги чакали хиляда цигани, въоръжени с камъни и дървеи, които ги прогонили с думите: "Ние 20 г. крадем джилязо оттук, няма да позволим да ни посегнете на хляба". И изпратената полиция била безпомощна пред това мощно паравоенно формирование.
Дето се вика, навикът е втора природа. А когато и първата е същата… Поне 20 г. ще ни трябват да ги отучваме. За приобщаване и включване изобщо не поставям въпрос. Щото както се размножават като зайците на Фибоначи…
Между другото аз много не съм склонен да му вярвам на тоя Фибуничи. В загубения трактат "Kнига за абака" се твърди, че от една двойка зайци за 12 месеца могат да се получат, ако не се лъжа, 144 двойки. Но всички опити, направени в Пазарджик, Сливен и други места с компактни индобългарски маси опровергават това твърдение…

Както и да е, големият проблем засега не са ни индобългарите. Има едни хора на най-високо място, които също като тях крадат вече 20 г. и за нищо на света няма да позволят да им посегнем на хляба. И понеже сме в дните на възкресението Христово, та се сещам, че брат Мормарев писа преди време, че не е случайно, че и от ляво, и от дясно на разпънатия Христос е имало по един разбойник. Това показвало, че разбойниците биват и леви, и десни. Пък епископ Йоан вика в „24 часа” за тия двама разбойници: „Единият го хулеше. Другият рече "Ние висим на кръста, защото сме виновни. А оногова человека - той никому зло не е направил, той е невинен." И първият човек, влезнал в рая, е този разбойник, който каза: "Помени ме, Господи, когато дойдеш в царството Си."

Не мога да ви кажа обаче левият разбойник ли се е покаял и е допуснат в рая, или десният. Като имам предвид, че „десните пътища ги Господ наглежда”, съм склонен да мисля, че е тоя отдясно, но като гледам Иван Костов, вече не съм така склонен…

БГНЕС съобщава, че мъжете лъжели средно по 6 пъти на ден. А жените само по 3. Мъжките лъжи били все около къркането - “Това е последната ми бира“, “Не пих много“… За тези неща не мога да отрека, полъгваме. Аз мойта вече 20 г. я лъжа, че чашката ми за ракия е 100 гр., а тя е 130. Такива лъжи обаче Господ прощава. Щото като го сметнах, за тия години да съм я излъгал най-много с половин тон. Но се съмнявам жените да лъжат по-малко. Те произнасят ежедневно 20 000 думи, а мъжете – само 7000. И съвсем естествено, колкото повече се говори, толкова повече се лъже, едното е свързано с другото. 60% от жените лъжат, като пъшкат в леглото три пъти повече от необходимото, 50% лъжат в службата с цел издигане, а 32% лъжат просто, за да са интересни. (Процентите са повече от 100, защото 42% лъжели дори, че лъжат.)
Между другото, това с пъшкането е голяма измама, да знаете. Според френския сексолог д-р Лъв няма никакви причини да се пъшка. Освен гравитационни, в смисъл, че понякога тоя отгоре лежи с цел само да тежи. Извън това пъшкането е чисто психологичен акт, с който жената се опитва да покаже на партньора си, че й е доставил удоволствие!

Освен това искам да отбележа, че пъшкането, т.е. фалшивите оргазми, са инкриминирани от новия Закон за етажната собственост. В Гл. IV, чл. 34, ал. 3 се предвижда дори отнемане на апартамента, ако собственикът „използува или допуска да се използуват помещенията му по начин, който причинява на другите обитатели по-големи от обикновените безпокойства.”
А какви безпокойства може да ви създаде това, че на горния етаж изреждат вокалната част от азбуката в безсмислена последователност, не ми се ще дори да ви обяснявам. Помислете само за репликата: „Петрови го правят за втори път тоя месец!”…

Сряда, 7 април

Премиерът Борисов рекъл: „Надявам се това да е дъното на кризата.”
Господин премиер, това е наша реплика. Ние се надяваме. А от вас като премиер се очакваме да знаете! Да се чудиш на какво отгоре се надяваме, ама…
Пък големият аналлизатор Бареков написал в сайта си: „Всякакви нагли всезнайковци обясняват по цял ден колко бил лош Борисов и как не можел да управлява. Важното е, че може да арестува като хората.”
Не отричам, че е важно да се арестува. И по тая причина се зарадвах, като прочетох в „Стандарт”, че ще арестуват още трима от министрите на Станишев - Орешарски, Гагаузов и Джевдет Чакъров. Бих препоръчал само малко по-културно да ги арестуват, не като оня рогач Роман Василев…
Мисля си обаче, че ако арестуването е единствената дейност на едно правителство, ще дойде време когато пред затворите ще чакат дълги опашки доброволци, защото ще се окаже, че в затвора ще се живее по-добре отколкото навън. Щото в затвора на човек му отпадат екзистенциалните нужди - храна, облекло, отопление, обезпечаването на които навън ще става все по-трудно.

Но понеже Бареков от иронии не разбира, затова за него ще го кажа и в прав текст: Бареков, направи си тази услуга да спреш да пишеш, бе! Съвсем добронамерено ти го казвам, разсъдъкът ти плаче за обстоен клиничен преглед… Направи си го, ако не заради себе си, то поне заради българската психиатрия. Който и лекар да опише твоя случай в списанията по психология, веднага ще го поканят да чете лекции във Виена…

Обаче не всички са съгласни, че да се арестува качествено е достатъчно. В интервю за „Труд” питат проф. Огнян Сапарев дали няма желание да се върне в НС. Вика: „Бих се върнал в парламента, но само с калашник.” И доуточнява: „С много пълнители. В НС сега е пълно с излишни хора, с мъртви души.”
Много банално, бе! Тия комунисти немат никаква фантазия, да ви кажа. Едно си знаят, едно си баят. Когато на мен за пръв път ми хрумна идеята за калашник, аз веднага я отхвърлих. Честно.
Ние, братя, като вземе властта ППЧК, първо ще отменим регламента на Европейския съюз за търговията със стоки, които могат да се използват за екзекуции и изтезания. Щото то всяка стока може да се използва за изтезание. Ако е китайска или турска може и направо за екзекуция да се използва. По силата на този регламент всеки вносител на гилотини се глобява 1 000 лв. По-лани парламентът прие мерки за прилагането на този регламент. Вероятно щото по селата масово си купуват гилотини да си колят кокошките…
Аз разсъждавам така, пък вие преценете дали е правилно: Французите с помощта на гилотината си изградиха демократичната култура. И освен това, както казва колегата Райчо Пожарлиев в монографията си „Гилотината и Новото време”, тоя уред се явява един от главните символи на модерността, така, както и часовника… А ние какво? Чушкопек и то едва в ХХ в… да си таковаме на модерността…

Гилотината има и една друга, много важна социална функция. Далеч по-ефектно е да видиш как ще му се търколи тиквата и ще гледа учудено… Щото след Бойко не само хляб няма да има, но и пастите ще изчезнат. И ще трябват много зрелища… Представяте ли си Цонев как го изкарват пред Ал. Невски, после Орешарски, Гагаузов, а защо не и Станишев… Ш-а-а-а-т, ш-а-а-а-т, ш-а-а-а-т… Доде се напълни коша…

Пуснали предсрочно химика Валери Величков, който прослави химическия факултет на СУ в аферата „Опицвет”. Това дело е емблематично за българското правосъдие, затова ще го припомня. Десет години инстанциите си го прехвърляха като Серена Уйлямс на Жюстин Енен… Но най-много се отличи Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд в състав: Маргарита Тихчева (председател), Огнян Ризов и Христо Странджански, които решиха, че няма доказателства, че произведените в химическата лаборатория 666 кг бензил-метил-кетон са предназначени за търговия. И наистина си беше така. При ареста не беше намерена нито една проформа фактура. Според тях подсъдимият, в качеството си на химик, правел разни опити. Това, че получил амфетамин, било само щастливо случайност. Защото можел да получи и някоя гръмлива смес, която да му отнесе човката. Освен това магистратите взеха предвид спецификата на химичните процеси - при някои опити има критична маса, която ако не се достигне, просто опитът не се получава…
Когато тези неподкупни магистрати на базата на тези научни аргументи освободиха поръчителя от отговорност, а на химика Величко присъдиха година условно, се заговори, че критичната маса била в милиони, които тримата съдии си поделили по равно, а може и да не е по равно… В смисъл председателят да е взел малко повече…
И дано не ви скандализирам, като ви кажа, че според мен в този случай най-невинен е химикът Величко. Щото животът у нас не предлага много възможности на един химик. Ако не забъркваш синтетична дрога, ще бъркаш урина и ще пишеш табелки с призиви до пенсиите: „Моля не пълнете бурканчето догоре!” Щото се разплисква… Другите възможности са да се бъркат взривове с подръчни материали, питиета от спирт и есенция, химични техники за обагрянето на бял хляб като черен и т.н.

Четвъртък, 8 април

Нищо. Съществувах.
(Тук се правя малко на Камю, но така си беше в действителност. И сам не мога да обясня как продължих да съществувам. Даже и дентиста, един як и рунтав мъжага, остана учуден, че след два часа интервенции, аз можех дори и да проговоря.)

Петък, 9 април
Премиерът Борисов обмислял да развали приватизационните договори с електроразпределителните дружества. Този ход, за съжаление, „без да е немислим, не ми се струва възможен”. Не че ви се правя на особен, но ще кажа, че на мен ми се струва малко „удар под интелекта”. Но пък е точно в сърцето на народа. Защото народът мрази ЕРП-тата. И с основание. Например на E.ON във Варненско викат E.OFF, понеже токът им спирал по стотина пъти в месеца. Иначе давали сериозен дискаунт – от 220 на 163 V. Понякога, но по-рядко, пускали и 380 V, което не понасяло много на електроуредите и те правели „пук”... А пък една година ги изловиха, че така са осветили улиците на Варна (на фактура де), че вече от Космоса нощя освен Лас Вегас се виждала и морската ни столица... С една дума веднага прихванаха българщината!
Премиерът вика: “Няма завършил в Банкя ученик, който да купува нещо за 90 лева и да го продава за 88 лева и да си мисли, че е на печалба.”
В Банкя не знам, но съм чел за един евреин, който правел фалшиви 10-доларови банкноти, но ги продавал по 11 долара, щото толкова му излизали…
Ако премиерът беше чел малко повече и малко по-различни неща, щеше да знае, че в литературата има описани подобни случаи. “Йосариан все още не разбираше как Майлоу може да купува яйца в Малта по 7 цента едното и да ги продава с печалба в Пианоза по 5 цента”.

За да разберете как става този номер, а и всички други номера, които ни въртят вече 20 г., трябва да прочетете отново “Параграф 22” и по-специално онези места, на които се говори за синдиката, който Майлоу създава, в който всички имат дял и всички печелят. Тук е заровено кучето – всички, които участват в този синдикат, печелят. И понеже, за да излезе житейската калкулация, все някой трябва и да губи, от страната на булката сме ние, коректните платци на „Топлофикация”, Енергото, „Софийска…” и други студени води.
И знаете ли в този кръговрат коя е „непричинената първопричина”, както би казал моят приятел Умберто Еко? Това не е алчността на едни хора. Всички хора са алчни, това им е природата. Първопричината е овчедушието на другите хора, на тези, дето се въртим като муха в лимонджийско шише, доде намерим пари да се издължим на кърлежите.
Да не си помислите, че ви призовавам към бунт и въстание. Не, не съм такъв човек. Па и вие не сте такива, не ли?! Друго имам на ум. Някога Диоген, известен клошар от Синоп, беше рекъл: „Живейте така, че да не зивисите от живота”. И заебал всичко и заживял в една каца.

Еваларка на древният пич! Като се абстрахираш от живота, всъщност ти добиваш свобода и от всички негови зависимости. И това топлофикации, ВиК, тоци-моци си ги туряш на… Точно това имах предвид по-горе със затвора.
Ами здравеопазването?! Отчисляваш бели пари за черни дни, а като додат черните дни и се отзовеш в болницата разбираш, че има само „няма” и почваш да инвестираш на частно. А докторът те връща и вика, че „Дива коза” не пиел и цветя не ял...
Да го духат всичките!
Да, ама за съжаление, животът не е така устроен. Както казват казаците, точно когато ти е най-кеф, когато духаш свещичките на рожденната си торта, точно тогава се сещаш за хемороидите... В смисъл животът напомня за себе си...
Така логично стигнахме и до новата министърка на здравето. Не я познавам, нищо не мога да кажа. Но самият премиер каза, че била голям копук. На мен ми направи лошо впечатление, че още не е станала министър и вече почва с цитатите… „Аз моята къщичка съм си я подредила и двора съм си помела…”
Когато Бойко, Цецко и други милиционери говорят за къщичката, все някак си го понасям. Но когато човек с претенции, като г-жа Борисова го каже, направо ми се къса сърцето…

Ало, пенсиите, да ви обърна внимание, че госпожата е продуцирала една интересна песничка - „Млечна песничка”. Макар, че както са поставени там нещата, ако не се разорите, ще се продрискате, с извинение. Долуизложеното е по силите единствено на г-жа Фидосова:
„Който пие всяка сутрин
8 литра мляко
с 15 портокала,
20 кисели млека.
А на обед и вечеря -
100 банана, 200 круши,
300 чушки и домати -
ще порасне ей така!
Аууу!”
Чудя му се на Недялко Йорданов с акъла си ли е писал тоя текст. Според мен е объркал поръчките. В смисъл това е било за Пайнера. Па и на д-р Борисова се чудя, да даде 20 хил. евро за такава глупост…
Като бъдещ партиен лидер усещам известна завист, че тази госпожа е избрала гражданите. Първата ми преценка е, че тя е за Четвърти километър. Партия Четвърти километър, да не ме разберете криво. Макар че може и да сте по-прави, ако ме разберете криво.

Забележка към колегите от „Стандарт”: Ей, що лъжете като дърти индобългари, бе! „Летим за 1 евро от Европа до Пловдив”. За едно евро не можете да се качите на баба си на хурката, камо ли да летите на аероплан!
Това май беше много дребнаво от моя страна на фона на ставащото в държавата. Всъщност, аз не знам точно какво става. Чух премиерът да казва: "През по-голямата част от работното ми време работя като полицай". Което логично повдига въпрос кой управлява докато той работи полицай? Но пък от друга страна докато работи като полицай, няма опасност да направи някоя беля. Той тая работа я разбира. Не мога да преценя колко я разбира, но съм сигурен, че от всички работи, от нея разбира най-много. Докато, ако се опитва да работи като икономист, юрист, социолог дори, не бих бил спокоен.
Което ме връща към „Параграф 22”. Защото, не знам дали си спомняте, но параграф 22 гласеше така: „Онзи, който при действителна и непосредствена опасност е загрижен за собствената си сигурност, има напълно здрав разум.” Този параграф поставя под сериозно съмнение здравия разум на много медии и журналистически колективи. И на част от българските граждани. Не малка част.

Да, излизането от кризата малко ще се забави, докато се свърши полицейската работа. Но може и да не е малко, щото туй излизане много прилича на една приказка, която дядо ми ми разказваше, когато бях малък. Как Насрадин Ходжа турил един казан на върха на една топола, а от долу запалил една свещ. И чакал да се сготви… И хората, дето щял да ги гощава, също чакали.
Може и още да чакат…
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Четвърти километър 14| 11165 |04.04.2010 . Четвърти километър 16| 10484 |29.03.2010 . Четвърти километър 12| 9387 |22.03.2010 . Четвърти километър 13| 9670 |15.03.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах