Димитър Цонев като „Емил Боев“ и милионите на Тодор Живков

Димитър Цонев първоначално не отрече, каза няколко пъти „Да, да“, но отрече да е бил агент на ПГУ-ДС /ще видим тази работа, както обичал да казва стария Гранде/. Седмица по-късно даде интервю за  в. „Уикенд“, където вече започна да твърди други неща:
„- Наскоро имахте сблъсък с политолога Антон Тодоров…

- Той каза в ефир, че съм търсил в Швейцария милионите на Тодор Живков. Това е нелепо и смешно твърдение.“

В Швейцария бях временно, работех като кореспондент на „София прес” една година. Бил съм прототип на Емил Боев?! Докато бях в гимназията и прогимназията, баща ми изигра няколко пъти героя на Богомил Райнов -  Емил Боев в „Господин Никой” и „Няма нищо по хубаво от лошото време”. Тогава мечтата ми беше някога и аз да стана разведка като Боев, но тя не се осъществи. Милионите на Тодор Живков нито съм ги търсил, нито съм ги намерил.“

Нима досега не е разбрал, че всяко нещо, което казвам след това доказвам като показвам автентични документи от архивите. Струва ми много усилия и средства да следвам точно този слабо разпространен по нашите географски ширини метод на изследване и анализ. Тук хората обикновено се ръководят от принципа ЕЖК /една жена ми каза/. Смятам този принцип за едно от българските проклятия и затова контрапунктирането му с другия, документалния метод мисля да следвам и занапред. Какво показват документите за Димитър Цонев, който е искал да става „Емил Боев“? В служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност са се запазили определен брой документи, които позволяват да реконструираме случилото се. В края на 1989 г., когато диктаторът Тодор Живков току-що е свален по поръчение на Москва, Димитър Цонев е кореспондент на „София прес“ в Швейцария. В строго секретна шифрограма № 24342 от 29.12.1989 г. на резидентурата на ПГУ-ДС в Женева е написано, че:

 "….другарят Димитър Цонев от „София прес“ се срещна с местния журналист Гаспар Арманд, бивш кореспондент на „Журнал дьо Женев“ в Атина, който е посещавал нашата страна и се интересува от нея. Във връзка с наште подозрения за закупен имот от семейство Живкови той е препоръчал да се обърнем към двама журналисти от авторитетното списание „Ебдо“ /L‘Hebdo,бел.моя/ в Лозана, което се е специализирало по тези въпроси...По отношение на Пиер Сиклунов е казал, че подобни сделки са неговото амплоа. Моля за Вашите указания дали да продължим в тази насока.“

 Забележете кои са получателите на секретната шифрограма - новоизбраният генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов, Андрей Луканов, който след  два месеца ще стане министър-председател и Любен Гоцев, първи заместник-министър на външните работи, който след няколко месеца ще оглави предизборния щаб на БСП за изборите за Велико народно събрание. Тези тримата биват информирани за всичко, което Димитър Цонев прави в Швейцария, за всички негови срещи, разговори и дейности. Не става дума за някакво фрагаментарно промъкване на името му в някакъв доклад на неизвестен разузнавач, както се опитва да смотолеви дейностите си там Димитър Цонев в същото интервю за в. „Уикенд“. Нека продължим с документите: в строго секретна шифрограма № 1093 от 19.01.1990 г. на резидентурата ни в Женева, адресирана до Андрей Луканов, Любен Гоцев и лично до Хр. Тепавичаров, началник на отдел „Договорен и правен” в Министерство на външните работи пише, че:

 "……снощи на кореспондента на „София прес“ Димитър Цонев се е обадил кореспондента на БИ БИ СИ Кристофър Пауъл и е попитал нали нашето правителство е направило вече постъпки пред швейцарските власти относно влоговете на Живков в швейцарски банки…“

Забележете как завършва шифрограмата: „След получаването на вашата грама с др. Спас Георгиев се разбрахме той да действува по точка едно. Ние тук в Женева ще работим по въпроса със списание „Ебдо“ в Лозана.“ Под „Ние“ очевидно се има предвид и ангажираният за операцията по търсенето на изнесените пари на Живкови Димитър Цонев, защото той е натоварен с цялата дейност по комуникирането с чуждестранните журналисти, вкл. от сп. „Ебдо“. В друга секретна шифрограма от резидентурата ни в Женева с № 10631, пак от 19.01.1990 г., отново адресирана лично до Андрей Луканов, Любен Гоцев и Христо Тепавичаров се казва, че "срещата на др. Цонев с журналистите от сп. „Х`ебдо“ /така е написано в шифрограмата, бел.моя/  ще се проведе в неделя (21 т.м.), след което ще информираме.“

Последната от запазените шифрограми, която открих в служебния архив на ПГУ-ДС е с № 1672, от 07.02.1990 г. В нея се казва, че "наш агент /на ПГУ-ДС, бел. моя/ на 2 т.м. съобщи, че по въпроса за богатствата на Живков и фамилия е бил посетен от журналиста Цонев от "София прес" и от посланика Д. Костов с настоятелни искания да им разкрие "всичко, каквото знзае по въпроса." Шифрограмата е отправена до получатели с псевдоними „Дринов” и „Соколов”. Според списъка с псевдонимите на Центъра под тях се крият 03 и 04 отдел на ПГУ-ДС.

Драги г-н Цонев, дали ще потвърдите отново думите си, че моето твърдение, че сте търсил в Швейцария милионите на Тодор Живков е „нелепо и смешно твърдение“. Нелепо и смешно са опитите да се репчиш и да се правиш на щраус, след като са те закопчали с документи. Друг е въпросът, че както почти винаги в България, така и търсенето на парите, откраднати от фамилията Живкови е направено „джаста –праста“, тоест мърляво и неефективно. Поради това и не е постигнало целите си.

В случая имаме основание да мислим, че целите на тези фортификации с търсенето на парите на Живков са били само за „хвърляне на прах в очите на опозицията“, както директо се изразява в една от грамите офицер от резидентурата в Женева. Изпратените двама „другари“ от ПГУ-ДС (Божилов и Стоименов), който също трябва уж да търсят парите на фамилията Живкови постигат подобни „смешни и нелепи“ резултати  - така поне пишат колегите им в последната шифрограма. Зле подготвени юридически документи, зле преведени, никакъв резултат в „мисията“. Толкова за спора ми с Димитър Цонев. Много на нула за мен. Сори.

А сега да видим каква друга интересна информация ни носят тези разсекретени документи. В последната шифрограма се появява името на женевския адвокат с български произход Пиер Сиклунов /ще го срещнете и като Циклунов, Сцинклунов и т.н./ С решение "А" № 204 на Секретариата на ЦК на БКП от 5 март 1982 г. Петер /Пиер/ Франц Сциклунов е награден с орден "Кирил и Методий" I степен. Предложението за това награждаване е на зетя на диктатора Тодор Живков – Иван Славков. Виждате факсимиле от него, където е описана биографията на Сциклунов.

Роден през 1926 г. от баща Франц Сциклунов /починал през 1978 г./, лекар в международни организации и майка Бистра Сциклунова. Напускат България през 1926/27 г., тоест когато Петер /Пиер/ е едва на една година. Когато се запознава с фамилията на диктатора Живков, Сиклунов вече е сред най-известните адвокати в Швейцария, адвокат на Ротшилдови, на фамилията Кенеди, Онасис и т.н. Сиклунов остава ерген, живее с майка си Бистра в пететажен замък над старата опера в Женева, нает навремето от баща му. Пак според оценката на изключително близкия с него зет на Тодор Живков – Иван Славков, Сиклунов е „може би най-богатият българин”. В едно интервю от 2000 г. Славков свидетелства, че „като беше кандидатурата на София за олимпийските игри, една нощ ми се обажда (Сиклунов): „Иван, пращам за кандидатурата 25-30 хил. долара. Ама да не мислиш, че са мои. Те са от един хонорар, който получих от Ротшилд!”.

Макар и милионер, Пиер Сиклунов има силна склонност към комунистическите идеи и практики. Често се среща с Иван Славков в кафене в Женева, където преди много години Ленин е пиел кафето си. Тук се сетих за едно интересно свидетелство за „криптоленинизма” в тези кръгове, описано във фундаменталната официална  „История советских и российских банков за границей. Том 1”, изд. със спонсорството на Външнотърговската банка на Русия. Леополд Ротшилд от лондонската група „Н.М.Ротшилд и синове”, която работи изключително активно и дълги години със Съветите по време на т.н. Студена война, когато отсяда в московския хотел „Национал”, изразявал особено задоволство, че стаята му е до тази, в която някога е живял Владимир Ленин /Н. Кротов, История советских и российских банков за границей. Том 1, М.1 2007, стр. 299-300/.

Сътрудничеството на различните разклонения на Ротшилдови с комунистически и диктаторски режими през годините е сред най-отвратителните характеристики на тази фамилия. Един от най-близките до Живков съветници в края на режима – Костадин Чакъров в книгата си „Вторият етаж“ твърди: „Валутният резерв надхвърли 2 млрд. долара, концентирани в швейцарски банки. Този резерв в швейцарски банки бе наистина неприкосновен. Никой не смееше и да помисли дори, че може да получи пари от този резерв за каквито и да било нужди.

Живков се смееше и шегуваше: „Това са парите на дядо Тодор и никой да не смее да пипа”. Имам основателни съмнения, че диктаторът не само не се е шегувал, но и съвсем сериозно е разглеждал част от валутните авоари на страната като принадлежащи на фамилията му. Друг е въпросът каква е била съдбата на тези пари. Много вероятно е те да са имали същия статут като прословутото богатство на „милиардера” Ходороковски, което в един момент след сложна схема попадна в ръцете на лондонския Якоб Ротшилд. Апропо, Пиер Сциклунов е бил не само адвокат а и дълги години съдружник и директор в множество фирми и дружества на Едмонд Ротшилд, вкл. на частната му банка „Banque Privée Edmond de Rothschild S.A.“ в Женева. Но това вече е друга история. Някой ден надявам се да ми остане време да я опиша подробно.

Антон Тодоров

Факсимилета № 1 – 6 : Строго секретни шифрограми от резидентурата на ПГУ-ДС в Женева, описващи ангажиментите на Димитър Цонев в търсенето на милионите на диктатора Тодор Живков

№ 7 – Пиер Сциклунов като директор в BANQUE EDMOND DE ROTHSCHILD в Женева

№ 8 – Зетят на Диктатора Тодор Живков Иван Славков и Пиер Сциклунов

№ 9 - Предложение на Иван Славков за награждаването на Пиер Сциклунов с орден "Кирил и Методий"

№ 10 - Решение "А" № 204 на Секретариата на ЦК на БКП от 5.III.1982 г. за награждаването на Пиер Сциклунов с орден "Кирил и Методий" I степен