Понеделник, 24 Септември 2018, 09:07
Frognews
77| 25800 |03.06.2013

Документите доказват – резултатите от работата на комунистическото разузнаване са били плачевни

.
Съветвам всички многознайковци, който през живота си не са прочели един документна някогашните служби, но иначе дават акъл за трима, да отделят време и да подадат заявление в Комисията по досиетата.

 

 Ако имат търпение и изследователски късмет,  след като преровят достъпните за всеки документи от архивите на Държавна сигурност ще проумеят, че са били лъгани десетилетия наред от кресливите сирени на ДС и РУМНО как по време на комунизма тези две тоталитарни служби са вършили народополезна дейност.  Глупости на търкалета. Само това ще си помислите, когато прочетете собствените им документи, които описват детайлно дейността им, съдържат и оценки, които началниците на отдели, на управления  и т.н. другари от КГБ и ГРУ дават за работата им. Пълна нула. Сякаш тях е гледал сръбският хуморист Молован Илич, за да пише, че „когато една нула се разболее от комплекс за превъзходство, се превръща в ореол“. Единственото, в което са преуспявали е било да тормозят и репресират българите – същите българи, които днес са родители на същите елементарни човечета, които се превъзнасят по „професионалистите от службите“. Това самоунижение го няма никъде по света, да го знаете от мен. Това самоунижение е главната причина днес големи маси хора да не живеят добре, вкл. и заради това, че някогашните ибрикчии на комунистическия режим днес са сред получаващите най-големите пенсии в страната. Пенсии, които ние, част от живота на които тези национални предатели съсипаха, плащаме. Плащаме , защото парите от онези времена ги няма, изпариха се, откраднаха ги престъпните типове от БКП, ДС и РУМНО. Днешните осигуряващи се едва успяваме да попълним 40% от нужната сума  /около 8 млрд лева годишно/ за пенсии, масовата част от които са на мизерно ниво. 60 % от тази нужна сума доплаща държавния бюджет, пак от нас, през фиска, през данъците ни. Няма друга страна в света, където несправедливостта да е издигната в култ, в държавна политика, подгрявана от безхаберието и глупостта на масата, която блее и буквално се радва, че е лъгана от тези, на които трябваше да нацепи кофите, заради това, че обрекоха поколения българи на мизерия, беззаконие и разруха.

 

В този текст, който четете ще публикувам доклади на ръководството на Първо главно управление на Държавна сигурност, разсекретени за първи път. Може да се смята, че тези документи напълно разрушават най-големият мит на Държавна сигурност – че там са работили професионалисти, които са служили на страната и народа, докато вършат някаква едва ли не супер качествена и важна дейност. Няма нищо такова. Работата им е пълен провал. Провал, който е струвал на държавния бюджет сериозни суми, а срещу тях едни тарикати са си живели живота в странство, докато нашите родители опъваха каиша да строят мегаломанските проекти на комунистическия режим, които допълнително съсипаха страната. Обхванал съм период  от няколко десетилетия, в които ситуацията с качеството на работата на ПГУ-ДС е все една и съща – лоша. Това доказва, че имаме работа със структурен недостатък на системата, а не с временни, извънредни случаи. И така, даваме думата на документите, има ли документи – има история. Това е аксиома, солидните историци я знаят, тя е алфата и омегата на историческото изследване. Другото са плява, брътвежи, дрънканици.

 

Ето какво пише в доклад с гриф „Строго секретно“, от  14.02.1976 г., ОТНОСНО: Работата по линия на САЩ и НАТО на резидентурите /в Анкара и Истанбул/ на ПГУ-ДС в Турция:


„...Поради организационни и кадрови причини резидентурите в ГФР, Англия и Франция не са подхванали сериозно задачите по НАТО, поради което е трудно да се даде оценка на възможностите за работа по тази линия от територията на посочените страни… Създадени бяха и някои контакти с лица от посолствата на ГФР и Англия, но поради недостаточная активност от наша страна и възникнали подозрения, работата по тях не можа да се развие.” В същия доклад на ръководството на ПГУ-ДС е оценена и работата на резидентурите в Гърция и Кипър:
„…качеството на придобитата информация и данни по обектите на проникване е незадоволително и се отнася до изясняване на несъществени въпроси.“ 


Оценката за работата на резидентурата в Алжир по линия на главния противник /САЩ и НАТО/ е същата:


„Резидентурата в Алжир работи основно по проникване в учрежденията на Франция и френската колония, по които до сега съществени резултати не са получени. През 1975 г. бяха получени две интересни наводки за секретарки в американското посолство, но поради несвоевременната реакция на резидентурата възможностите за работа по тях бяха пропуснати.“ Резидентурите в Либия, Мароко, Тунис, Ирак и Иран „работят“ със същото качество:


„За сега резидентурите в посочените страни не работят по американските и тези на страните от НАТО представителства. Това не означава, че липсват възможности. Счита се, че е изключение на Либия и Ирак, където на преден план съществуват добри условия за работа срещу Турция, в останалите страни, съществуват благоприятни възможности за работа срещу САЩ, които досега не са използвани.“ През 1975 г. работата по китайска и албанска линия /отдел 17 на ПГУ-ДС или т.н. Линия „А“/ например също е пълен провал. Доказва го информационна справка с вх. № 7706, от 9.04.1976 г., където шефовете в ПГУ-ДС описват работата по китайска линия като „Една от основните задачи на резидентурата в Италия, Австрия, Франция ,ГФР, Швейцария и САЩ е работата по линия „А”.“ Заключението е, че „работата по линия „А” е все още незадоволителна.“ Ето оценката за работата на резидентурата във Франция по линия „А“: „Възможностите на резидентурата за решаване задачите по линия „А” са ограничани. Установените контакти са начални и не получиха развитие.“ А това е оценката за работата на резидентурата в Швейцария: „Планираните мероприятия на резидентурата по линия „А” през 1975 г. не бяха изпълнени.“ Я да видим как са се справяли комунистическите поплювковци от ПГУ-ДС в другите резидентури. Ето оценката на шефовете им за работата на резидентурите в САЩ и ГФР по линия „А“:
„Посочените резидентури не успяха да организират изпълнението на поставените им задачи по линия „А” и нямат придобити резултати по тази линия.“


Отиваме пет-шест години напред. Времето е 1980-81 г. В САЩ президент е великият антикомунст и десничар Роналд Рейгън, във Великобритания – неотстъпващата му в тези качества Маргарет Тачър. Предполага се, че комунистическите хрантутници от ДС бе трябвало да са си размърдали онова, на което седят и да заработват тлъстите заплати, които са получавали. Я да видим дали това очакване се потвърждава от документите на самата ДС. Четем „Отчет за дейността на ПГУ-ДС през 1981г.“ с рег. № 3764, от 8.03.1982 г.:


„Информационната ефективност от агентурата по линия на ВПР в някои основни резидентура може да се види в приложената таблица №1. Общият извод, който следва да се направи е, че информационната ефективност от агентурата като цяло е незадоволителна.“
И продължава:


„…данните отказват, че около 3/5 от общия брой ОВ /оперативна връзка, бел.моя/ нямат никакъв принос в изясняването на информационните задачи по линия на ВПР /военно-политическото разузнаване, бел.моя/. Само 9 от общо получените 176 информации от ОВ са оценени като ценни.  На 73 източника на ДОР /дело за оперативна разработка, бел.моя/ и ДОП /дело за оперативна проверка, бел.моя/ от общо 141 лица не е използвана нито една информация. Основният дял от получената и използуваната информация са пада на 6 източника. От лицата на ДОР и ДОП са получени 35 ценни материала, което е едва 3,7 % от общия брой ценни информации от резидентурите.“ Отчетът продължава със следния крайно разобличителен извод:


„Аналитичната и прогностичната дейност на направлението продължава да е изоставаща от изискванията на обстановката и задачите...Приносът на придобиващия апарат на ПГУ е незадоволителен. От агентури и други източници с възможности по ВПР се получава недостатъчна по количество и незадоволителна по качество информация по основните задачи и особено, отнасящи се до стратегическите и военно-политическите планове на главния противник.

 

Често може да чуете съвсем преувеличени оценки и за резултатите от работата на т.н. научно-техническо разузнаване. Там пък лакърдиите направо надминават всичко мислимо и немислимо. Лъже се в масов порядък. Да видим какви са оценките на самите структури на Държавна сигурност за работата на УНТР към ПГУ-ДС., изразени в Справка от 1984 г.:
„Ръководството на Управлението се тревожи от факта, че тези успехи са дело на съвсем малък кръг от хора, на 15-20 души. А УНТР в Центъра и зад граница има щат от над 150 души. Ако този мощен апарат се впрегне целенасочено, резултатно в работа, коренно може да се измени облика на УНТР. Много ОР се задоволяват с дребни резултати, стоят встрани от решаване на основни проблеми на НТР, нямат свой личен принос в общите успехи на колектива. Прекалено голям е броят на ОР от така наречената „златна среда”.  Да вземем такъв показател като вербовъчната работа. През годината на 12 ДЗ от УНТР се пада една вербовка. В областта на информационната работа някои ОР /оперативни работници, бел.

 

моя/работят с много занижени критерии. Задоволяват се с полуофициална информация, която спокойно може да се придобива от наши официални представителства зад граница, посолства и търговски представителства...“ Оценката на КГБ за работата на УНТР при ПГУ-ДС също не е ласкава:
УНТР няма особени резултати и в изпълнение на съвместната ни програма със съветските другари, където критериите към добиваната информация са изключително високи.

 

Ръководството на Управлението счита недостатъчен приноса на колектива на УНТР в придобиването на политическа информация. Това не е нов проблем. ОР от НТР и друг път сме ги критикували, че подценяват въпросите по придобиване на информация по линия на ВПР...Какви са фактите? ОР на УНТР на задгранична работа през 1983 г. – 57. Придобити информации по ВПР – 242 /използувани – 62, ценни – 19/. Среден брой информации на ОР – 4,2, ОР без нито една информация – 24, ОР с по 1 или 2 информации – 18. За управлението общо положението е следното: От 150 оперативни работници за слаба работа са предупредени 25 (т.е. всеки шести оперативен работник, или 16 % от състава). “ 


А в отдел 01 на ПГУ-ДС /турския отдел/ ситуацията е направо трагична:
Отдел I. – има 2 резидентури с общо 11 ОР, от които: 4 са предупредени за слаба работа, 7 са били в отпуск и 4 са се завърнали окончателно от резидентурите. Отчет са подготвили 5 души, оценка на 8, а работата разгледана на 7 ОР. На 3 ОР е сложена оценка „незадоволителен“, а на 5 – „задоволителен“. На 4 ОР не е разгледана работата.


Заслужава специално внимание факта, че всеки трети-четвърти ОР е предупреден за слаба работа и ниските оценки за работата на болшинството разузнавачи.” Днес тези готованковци от турския отдел на ПГУ-ДС най-много врещят по медиите какви „велики“ специалисти са.
А това е оценката за отдел 03 на ПГУ-ДС /западни страни и НАТО, бел.моя/:
„Отдел III. Има общо 12 резидентури с 24 ОР, от които 6 са предупредени за слаба работа (т.е. всеки четвърти ОР)”


Не искам да утежнявам тескта и да изреждам отдел по отдел – всичките са хвани единия, удари другия. Пълна скръб. И тези нахалници ни проглушиха ушите 24 години какви невероятни професионалисти били и как сме длъжни едва ли не да им се кланяме за извършеното през годините на комунизма. Да вземе човек една гьостерица, ама неокастрена и да бие, да бие, където свари. 


Ето малко инфо за разведряване на положението – същите наглеци от ДС преуспяха в лъжите, че са служили на България и са защитавали нейните национални интереси. Другари, в документите на ДС терминът „национални интереси“ не се споменава дори. Камо ли да е нещо, което е ръководило предателската ви дейност. Затова пък ето от какво сте се ръководили – четем Инструкция „За положението на резидентите и заместник-резидентите на ПГУ-ДС“с гриф „Строго секретно от особена важност“ /много рядък гриф, бел моя/ с рег. № 2785, от 16.02.1983 г.

 

Там пише, че резидентът на ПГУ-ДС „Извършва цялостното планиране на разузнавателната работа на резидентурата, изхождайки от задачите, които произтичат от решенията на ЦК на БКП, правителството на НРБ, решенията и указанията на ръководството на Министерството на вътрешните работи и ПГУ и от сътрудничеството с КГБ.“

 

Няма да коментирам това, всеки може сам да прецени за кого са работили другарите от ДС. Същото е и при РУМНО, да не си мислите, че е са работили за българия. Сръжки. РУМНО е най-мракобесната, най-затворената, най-непрозрачната и днес структура на комунистическа България, която запази пипалата си по най-високите етажи на властта и след 10 ноември, поради което днес берем „скръбната жътва“ на неспособността си да се справим веднъж завинаги с тези небългарски московски импланти в националната ни снага. А сега нека  продължим с фактите – те разбиват на пух и прах брътвежите на комунистическите изедници от ДС. Четем „Справка за състоянието на ПГУ-ДС“ от 1986 г., написана за Колегиума на МВР – висшия началнически орган:


„На настоящия етап, в светлината на новите изисквания на XIII конгрес, можем да споделим, че работата по вербоването на нова агентура не може да ни задоволява. Малко е качествената агентура, малък е приносът на задграничните ОР. Немалък е броят на оперативните работници, пребивавали по 4-5 години зад граница, без да се вербовали агент. Много от тях се връщат от задгранична командировка в Центъра с 1-2 насила открити ДОП и ние се задоволяваме с това. Има цели резидентури, които за 2-3  и повече години нямат никаква вербовка.“
Година-две /1986-1987 гг./ по-късно резултатите са катастрофални – годишният отчет на ПГУ-ДС сочи следното:
„Общият преглед на извършената вербовъчна работа показва, че приноса на редица резиздентури с най-голям числен състав е незначителен, а 7 агента са вербовани от малочислени резидентури…По линия на ВПР зад граница е 54 % от задграничния състав, разстанен в 37 резидентури.


Реализираните вербовки са само от 12 резидентури. В останалите 22 резидентури няма вербовки. В много от тях няма и планирани… По линия на КРО /контраразузнаването, бел.моя/ зад граница е 16 % от задграничния състав, разстанен в 23 резидентури. Вербовки има само в резидентурите в Париж и Виена. По линия на НТР /научно-техническото разузнаване, бел. моя/зад граница е 30 % от задграничния състав, разстанен в 17 резидентури. От него има вербовки само в резидентурата в Бон.“ А е казано в по-горната „Справка“ за Колегиума на МВР следното:

Единствения, най-верен и точен критерий за работата на всеки ОР следва и трябва да бъде неговата вербовъчна работа.“


И накрая, ето какво пише в Стенограмата от съвещанието със служебния и партиен актив на ПГУ-ДС и резидентите от 1989 г.:


Основният извод е, че информацията по ВПР /външнополитическото разузнаване, бел.моя/ и КРО /контраразузнаването, бел.моя/ е малко по количество и не особено качествена. Буди тревога и обстоятелството, че тя не бележи ръст, а се задържа на миналогодишното ниво, а в някои резидентури има спад. Продължават да се изпращат данни, които не са секретни, не изпреварват събитията, не са по основните номенклатурни въпроси, официални, коментариини и др. Праща се немалко информация, която не е за разузнаването, а за прикритието.“


Това е мръсната истина за небългарското разузнаване. Чудя се кой би си отворил устава да каже добра дума за тези нехранимайковци и тунеядци, след тези факти и документи. Може би някой, който неизлечимо страда от „стокхолмски синдром“ към мъчителите си.

 

Антон Тодоров

 

 

 

 

 

 

 

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. България между Кафка и Буров 47| 20827 |29.05.2013 . Плевнелиев остана верен на задкулисието по традиция 103| 24788 |26.05.2013 . Цацаров и ренесансът на червените тоги 119| 24994 |23.05.2013 . Българският народ днес 31| 20532 |21.05.2013

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах