Едноактна пиеса в тъмния кабинет, след земетръса „Иванчева - Петрова“

Така се породи съмнението, че процесът е скалъпен, което всъщност бе известно на нормалните хора от самото начало. Знаел го е и Гешев, докато ядеше вафла и наблюдаваше как няколко часа служители с маски се гаврят с Десислава Иванчева и Биляна Петрова в центъра на София. Знаел, но вярвал, че номерът ще мине. Така му били казали.

Но не мина.

На тревожната летучка Главният попитал с пресипнал глас, но не заради проблеми с ларинкса:

-         Какво ще правим сега?

Тишина се възцарила в кабинета. Никой не смеел да продума. Нямало и муха да бръмне, защото е началото на април.

-         Какво ще правим, питам – разсякъл наелектризирания въздух гласът Цацаров.

-         Ами каквото правим всеки път… - престрашил се Гешев, а по обветреното му лице се стекли две подли капки пот.

-         Което ще рече? – натъртил на препинателния знак Цацаров.

-         Ами звъним на Д.П. да оправи нещата с някоя заплаха за стабилността по турска линия. После залавяме двама-трима мигранти на гръцката граница, свързани с Ислямска държава. Може да извадим и още някой министър с апартамент, след което се снишаваме и чакаме. Д.П. ще натисне Петко Дюлгеров, дето ни издъни и той ще се откаже от отказа. Медиите ни ще обявят, че е платена маша на Корнелия Нинова, Цветан Василев, Иво Прокопиев и Лозан Панов. После намираме наркотици в колата му или у тях, арестуваме го и докладваме в Брюксел и американската амбасада, че сме разбили още една крепост на корупцията. Номерът досега минава…

-         Ха! – извиси твърд, но справедлив глас Главният. – Молодец! Няма значение дали номерът ще мине, ние да си кажем урока. Аз ще звънна на товарищ Чайка по Петолъчката, а ти се обади на Д.П. и побеседвайте с онзи… Бисер Лазов, да не му хрумне да прави нещо като тоя Петко по делото срещу КТБ, че ще трябва да се връщат бая пари, както добре знаете. Хайде на работа, а Румито да издиктува на нашите медии каквото трябва.

Завеса. Публиката става на крака. Чуват се изстрели – на единична, после на автоматична. В залата влизат въоръжени с шмайзери освободители, скандирайки: Венсеремос, венсеремос!

В този момент бай Методи дръпва шалтера и всичко потъва в мрак. Постсоциалистически реализъм.

New Satyricon