Понеделник, 19 Ноември 2018, 22:01
Frognews
0| 4916 |27.03.2007

Формулата на МО и Генщаба: Шум за битите американци, тишина за проблемите на армията

.
Още не отшумели акордите по изкуствено раздухания филологичен скандал с наши рейнджъри в Ирак, ето ти нов тест за фуражките – бият американски бойци в сливенска дискотека. Военните ни пак са в паника. Пиянският таркал станал в неделя към 4 часа сутринта. От МО и Генщаба ни звук, ни стон.
Във „Фрогнюз” научихме за инцидента късно в неделя. Два от шест източника потвърдиха случилото се. В понеделник военните продължават да се правят на „ни лук ял, ни лук мирисал”. От посолството на САЩ в София обаче искат случая да се изясни със скоростта на светлината. Военни контраразузнавачи поемат по дестинацията София – Сливен, местната полиция души по „горещи следи”, разиптани са свидетели на боя. Тук е мястото да изразя колегиалното си удовлетворение от контакта с хора от регионалните структури на полицията, особено тези в Ямбол, които се държаха изключително адекватно, бяха вежливи и дискретни. МВР може да се гордее с тях!
Но да се върнем към случката в дискотеката. За пореден път военните не разбраха, че всеки опит да се скрие нещо, поражда съмнения за нещо по-голямо и мрачно. Та пийнали американски войници са обичайна гледка в точките по света, където има US военни. На българите огнената вода също действа възпламеняващо. В такъв случай няколко разменени шамара не са военен конфликт, нито повод за вербални ноти. Ако от МО бяха пратили до медиите елементарен преслист, инцидентът щеше да мине в колонката с второстепенни събития. Но те мълчаха, за което ние от „Фрогнюз” сме им благодарни, защото са ни цитирали големи издания, което си е чиста реклама, и което в крайна сметка е нашата цел.
Добрите стари фуражки! Напомнят ни за Авакум Захов с неговата наивна вяра в секретността и световната конспирация, пръскат с нафталин публичното пространство, но всъщност може би се правят на умрели лисици. Скандали за дребни неща изтласкват назад неприятните питания от сорта „За какво похарчихте стотици милиони, а войската ни е по-зле отвсякога?!” Или „Кой и колко комисионни взе за купуването на амортизирана техника за флота?”, „какви са загубите от лошите договори за ремонт на бойните ни самолети?”, а за купуването на такова количество вертолети, каквото не ни е нужно? Все кофти въпроси. Както и за виновните за гибелта на нашите бойци в Ирак. За заменките и продажбите за жълти стотинки на имоти на армията, които сделки кой знае защо са с гриф „секретно”. Не е от приятните и питането защо парите все не стигат, като армията ни от 120 000 щика вече е сведена под санитарния праг от 30 000. Въпреки това е зле въоръжена, необучена, лошо нахранена, със съмнителна боеготовност. Очите ни пред НАТО измиват „стари пушки”, калени в службата в легендарни гарнизони от „триъгълника на смъртта” и „черните полкове”. Днес тези славни поделения не стават и за конюшни... Хитрите лисани от МО мълчат и за провала с професионализацията на армията, за липсата на кадри, заради мизерни заплати и условия за служба. Но най-вече се мълчи за това как всички политически сили вкупом участваха в ликвидирането на Българската армия. Оскубаха я като кокошка, взеха й последните златни яйца и я туриха на дръвника. Затова МО и Генщаба потриват доволно ръце, когато се появи новина като тази за шамарената фабрика в Сливен. В конкретния случай битите американци ще послужат като параван да се скрие от обществото къкрещия скандал около делото срещу подп. Наско Люцканов, командир на Втората ни мисия в Ирак, който е обвинен във взимане на подкуп. В армейските среди се говори за някакви указания спуснати „отгоре” по препоръка на ВКР, да се внимава много с подполковника. Човекът знаел нелицеприятни неща от кухнята на мисиите ни, като документи с невярно съдържание, подписвани от началници, например. Разпространява се и версията, че именно той е инициатора да се пускат видеофилмчета по интернет, които показват особеностите на българското участие в една война, която припознахме като своя по политически съображения.
Ето такива съмнения поражда партизанското мълчание на военното ръководство около ръкопашната схватка в Сливен.
Та посланик Байърли, на когото офицерските работи не са чужди, би трябвало да прояви разбиране. Малко вероятно е да бъдат открити биячите в злополучната нощ. Но ще бъдат търсени шумно, ще се дават тържествени обещания и декларации за вярност към US армията. Защото дружбата ни със САЩ е нужна, „както слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество”...
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Висши магистрати повдигат завесата – а там се хили адът на модела ”кочина” 14| 13773 |18.11.2018 . Лозан Панов: Съдебната система е затънала в зависимости, неудобните се преследват 0| 2141 |16.11.2018 . Лoзaн Πaнoв: Увepeнo въpвим ĸъм aвтoĸpaция, съдебната ни система е затънала в зависимости 13| 11604 |16.11.2018 . Новите протести - в черно, кои и накъде 24| 14441 |12.11.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах