Вторник, 20 Ноември 2018, 15:58
Frognews
0| 36451 |13.12.2012

Имаме нужда от ново Освобождение!

.
Това иго ни съсипва...
Софийският градски съд е най-хуманният съд в света. Това вече е факт. Той измени мярката за неотклонение на Алексей Петров в „домашен арест”. Здравословното състояние на Ал.Петр. се е подобрило след реахабилитацията и физиотерапията, провеждана в болницата в Банкя, но по-добре било арестантът, главен обвиняем по делото „Октопод”, да е в домашна обстановка.
За празниците и въобще.

Мнение за здравословното състояние на Петров са дали три вещи лица, които няма да коментирам.

Лекарите били категорични, че ако доцент Петров случайно намали движенията, това може да доведе до ново влошаване на здравето му. Така било станало след предишния му престой в специализираната болница в Овча купел. Питам се, за кой жив организъм спирането на движенията не води до влошаване на здравето? Не очаквам отговор. Освен това в случая не става дума за зелена еуглена все пак.
Д-р Евгени Драганов обясни на съда също, че когато Петров е постъпил в болницата „той се е оплакал от безсъние, често главоболие, бил дори в депресия”. След проведените процедури сънят се е възстановил и той се чувства емоционално стабилен. Стабилен, но все пак по-добре да си е в къщи.

Заболяванията на Ал.Петр. са лечими, доколкото се води приличен начин на живот.

Няма да коментирам здравословното състояние на Ал.Петр.. Някои твърдения по темата обаче подсказват, че щом него заради единия дискомфорт и неразположение го пускат да си ходи, то значи, че всички останали арестанти и затворници в България са във физическа кондиция поне на ниво космонавти. 

За 999-и път обаче ще припомня, на неговите защитници, вещите лица и съдиите, че преди година и половина той пак беше пуснат да се лекува. Нещо повече, петорна медицинска експертиза твърдеше, че ако не му се направят три спешни операции, Петр. ще закъса и може да се стигне до фатален край. Звучеше наистина драматично.

Ал.Петр., който се обижда от прякора Трактора, обаче не легна в операционната. Не. След като даде няколко фундаментални интервюта и прие скъпи гости от всякакъв калибър и в различна степен на умствено разстройство, той мобилизира цялата си воля и се кандидатира за президент на страната. Вярвам, че магистратите, въпреки заетостта си около бизнеса на своите баби, лели и майки, прехвърлянето на имоти и въртенето на заеми около семейната орбита, са имали възможност да узнаят този исторически факт. Дали е така обаче можем само да гадаем, защото не се чу нито един коментар, макар и плах, как тъй болният на смъртно легло Ал. Петр., се е оказал в предизборна кампания вместо под действието на спинална упойка, да речем. Тежко мълчание бе налегнало магистратските редици. Тътенът от него обаче отекна чак в Брюксел, откъдето по спешност изпратиха доклад, който трябваше да събуди поне част от тогите в подножието на Темида. Разбира се, ако в Брюксел някой се е надявал това да стане, тук никой не си е правил подобни илюзии.

Междувременно стана ясно, че болнавият Ал.Петр. се е грижил не само за своето избиране, а и за някои други участници, кандидати за нещо си. Запис на разговор, публикуван в сливенски сайт, а след това и във в. „Преса” доста живописно обрисува каква роля играе Т. в избора на кмет на Сливен. С какви силови прийоми щял да гарантира победата на определен човек и пр. Толкова е противно, че човек с нормални хигиенни навици изпитва сериозна трудност да повтаря изреченото в онзи разговор между активист на БСП и местен бизнесмен.

Отскоро знаем, че Ал.Петр. се е опитвал да внуши и на СДС кой е техният човек за кандидат-президент. Пушил пура в някакъв ресторант, бълвал дим в очите на шефа на предизборния щаб на „сините” и кимал тежкарски с глава. Що да не кима, като има пред кого. Естествено негов фаворит била политическата мажоретка Надежда Нейнски. Но и тази случка няма да коментирам, защото предизвиква същите симптоми на морска болест, както и онзи разговор в Сливен...

Минаха изборите за президент и местна власт. Величественият кандидат Ал.Петр. успя да получи нула цяло и нещо гласове, което от гледна точка на Зигмунд Фройд си е колосален успех. Би трябвало уважаемите магистрати поне този историески финал да са запомнили. И да си зададат въпроса: как е възможно тежко болен човек да издържи на подобно напрежение. И ако наистина го е направил, не е ли достоен за нещо повече от „домашен арест”. За паметник, например. Защо не? На Левски има, на Ботев също, а дето се вика една доцентура не са защитили, само се шляели из румънско...    

Нещеш ли, между 27 април и 2 май Ал.Петр. привикал един от ключовите свидетели – Пламен Устинов в някаква мандра, и там, като в тъмен шумкарски епос, му обяснил, че е добре да промени показанията си. Присъствала и мастита адвокатка. Повечето от разговорите били записани със СРС-та.

Друга свидетелка също се оплака, че Ал.Петр. се опитва да й влияе.

Съдът нямаше какво друго да направи и постанови „задържане под стража” за главния обвиняем по „Октопода”. Което хвърли в огорчение и кахърност – знаете кои...

И така до 13 декември. Оказа се, че човеколюбивите престои на Т. в санаториуми и болници за възстановяване, не са му дали това, което заслужава . цветущо здраве. Ама как е възможно, възмутиха се вкупом, при това съвсем справедливо, магистратите. Какъв е този арест, който не осигурява уют и постоянна медицинска грижа за важен човек като Ал.Петр. И т.н. и т.н. Знаете колко е доброжелателен и червенокръстки настроен нашият съд, да не се повтарям.

Всъщност нещата са много, много по-прости. Колко е болен Т. – не знам. Знам обаче, и то се вижда от медийните му изяви, че когато е на свобода демонстрира перфектна кондиция и напереност, присъщи на хората с богатирско здраве.

Става дума за нещо друго: Ал.Петр. заби звучен шамар на държавата.

Обадиха ми се някои от свидетелите по делото „Октопод”, които не на шега заявиха, че за тях 13 декември е равен на 21-и при състоял се световен апокалипсис. Не знам дали на магистратите понякога им минава през ума какво правят жертвите, свидетелите, техните близки и приятели, когато научат за поредното им човеколюбиво решение. Знам че това е риторичен въпрос. И евтин. В буквалния смисъл на думата.

Жертвите и свидетелите у нас – кучета ги яли. Повярвайте, така е.

Ще ви кажа какво ще стане оттук нататък с този толкова дрънчащ из медиите процес. НИЩО НЯМА ДА СТАНЕ! НИЩО! Скъпоценното здраве на някои обвиняеми ще се окаже наистина скъпоценно. Едни банкови сметки ще набъбнат до степен, притежателите им да отказват да стават конституционни съдии, например. 

Ал.Петр. ще си почине от престоя в ареста, ще привика на килимчето когото трябва, а може да даде и нова насока на започналата вече предизборна кампания. Ще мине като на шега и през триинстационното българско правосъдие. Тази досадна подробност вероятно ще го направи по-беден, но пък ще е победител. А и не се съмнявам, че след време в много кратки срокове, ще съумее да си върне производствените разходи и инвестициите в правораздавателната система. Начините са ясни, нищо че някои от тях са описани в Наказателния кодекс. Със сигурност адвокатите на Т. са му казали, че фразата на Екатерина Велика „Победителите не ги съдят” важи и у нас. Как важи само. 

Онези наивници в Брюксел сигурно ще напишат пореден назидателен доклад, но на кой му пука. Не и на тези, на които наистина трябва да им пука.

Ако бяхме истинско гражданско общество, нямаше да има нужда от този текст. Ако бяхме истинско гражданско общество, нямаше да се нахвърляме като вълци върху една учителка, изпила две-три чаши и държала се глупаво в училище. Нея я разкъсахме, без дори да се запитаме какво накара тази жена да постъпи така, но мълчим, когато се срива държавата под подлите удари на новите центуриони. Общество без сетива, чувство за самосъхранение и чест. Обречени хора.

Не искам да живея повече в такава държава, но няма да се махна. Първо, нямам пари да го направя и второ: ще се боря доколкото мога да се махнат тези, които я изнасилват и безчинстват с нея, които съсъпаха живота на милиони българи без да им мигне окото. Те да се махат. Да си взимат милионите и чуковете и да заминават в скъпарските си имоти някъде по света.

Може и да не разбирате в момента, но вече имаме нужда от ново Освобождение. Освобождение от мафията. 23 години стигат! Знам, че не си давате сметка за това, знам, че смятате редовете ми за изблик на емоция, но казвам ви, когато злото почука и на вашата врата, ще осъзнаете какво съм искал да ви кажа.

Драмата не е в това, че някакъв обвиняем, пък бил той и едрокалибрен „октопод”, е пуснат да си ходи на топло у дома. Това се случва всеки ден. С това сме свикнали. Ужасът идва от това, че няма изгледи някой ден положението да се промени.

Това вече е безнадеждност.

След нея е краят.

 

Огнян Стефанов,

Свидетел по делото „Октопод”

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Партията на Кунева – свърталище на политически номади 150| 310761 |10.12.2012 . Хамлет: Подкуп или бонус - туй е въпросът 24| 35375 |07.12.2012 . Бандата на Кунева – БКП-милиционер, БКП... 142| 55799 |03.12.2012 . Как Мотлу омая Ройтерс за сметка на християните 42| 33368 |28.11.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах