Сряда, 21 Ноември 2018, 18:26
Frognews
28| 7382 |12.06.2008

Информбюро сообщает: Сегодня утром президентът нападна премиера

.
Война. Тази страшна дума покри като облак слънчевото утро на 12 юни. Президентът изказал свои съображения за премиера. Информбюро, разбирай „Труд", събужда Родината с фундаменталните мисли.
Превъзбуденият Бареков преповтори новината за започналите бойни действия в ефира на бТВ. Мигове след това по телефона случайно се обади лично маршал Жуков. Извинете - ген. Бойко Борисов. Той призна, че не е чел интервюто, но верен на традицията, направи коментар. От него стана ясно, че всички се раждат комунисти, като едни слепи котета. Като прогледнат обаче, веднага се ориентирват към други партии. „Към ГЕРБ" - възкликна превъзбуденият Бареков. „Да" - отвърна скромно неформалният лидер, който можеше вече да е маршал, ако беше останал в МВР.

Но да се върнем към войната, президента и Инфорбюро, т.е. „Труд". За обикновените българи, които не знаят как стават тези работи, ще си позволя малък задкулисен медиен курс. Такова интервю, драги читатели, се подготвя дълго време. Първо въпросът се обсъжда лично между Първанов и главния на „Труд" - Тошо Тошев (забележете, че не казвам „съответния главен редактор", тъй като президентът Първанов разговаря само с определени главни редактори и дава интервюта само на определени медии). Преди това Първанов се е посъветвал с Бойка Башлиева, негов прес-секретар. Вероятно и с други хора от неговия кръг - Божидар Димитров, Иван Гранитски или Антон Дончев. Има още един човек, но няма да го споменавам, защото се сърди.

Особена тежест обаче е имало все пак мнението на Тошо Тошев, в това бъдете сигурни. Така неусетно стигаме до втория етап: подготовка на въпросите. В тази част Валерия Велева и Бойка Башлиева се заемат с трудната задача да разбият темата на въпроси и отговори. Велева е опитна, за Башлиева незнам. Може дори да се е осъществила среща „на живо", а може всичко да е станало с размяна на мейли. На финала президентът е огледал още веднъж цялото интервю, направил е някои стратегически поправки и тактически вметки. Нещо като Ленин в Разлив. За по-младите и за наборите с къса памет ще поясня: в Разлив Владимир Илич нахвърля тезиси по някои писания на Маркс и Енгелс, като същевременно следи работата на конгреса на болшевишката партия в Русия. Написаното тогава е събрано в т.нар. „Синя тетрадка". В курса по политология днес нейното място е заето от Фукояма и Бжежински, което е добре. Извинете за отклонението, но то е важно, предвид връзката Първанов - Путин.

makelovenotwar.jpgИ така, интервюто е готово. Текстът поемат секретари от вестника и го оформят графично. След това го "качват" на страници. Процедурата се извършва в условията на секретост, тъй като не е изключено изтичане на информация - „къртици" има във всяка редакция. Междувременно президентът и Тошев са обсъдили възможните реакции от страна на премиера и останалите засегнати в интервюто. Предвидено е какво ще каже Тошев на Станишев, Тошев на други политици и влиятелни фигури. Случвало се е след такива акции главният редактор да изчезне за няколко дни и да си изключи телефоните, като остави заместника си Кольо Кицевски на „горещия телефон". Но случаят е много специален, така че ще се завърти вариант „В" - Тошев колекционира всички обаждания, дори да е в Гърция например. Събира и реакции, съобщени му от пчеличките-репортери и с тях, като се върне от юг, ще седнат с президента да осмислят стореното и ефекта от него. Събраният материал ще се обсъди, анализира и ще се набележат кратко-, средно-, и дългосрочни програми за действие. Това може да е курс „на въоръжена борба", а може и да е „изчакване". Предстои да узнаем.

Ето така се забърква президентско интервю в медийната кухня на свободното слово. Традиционна българска рецепта. За чужденците това може да е интервю-имамбаялдъ, интервю-шопска салата, интервю-гювеч по касапски или интервю-таратор - няма никакво значение. За нас то е фундаментално. На Тошо Тошев трябва да се признае талантът да контактува и води политици от родния пейзаж, както е изгодно на вестника и вероятно на него самия. Под знамето на общонационалното дело, разбира се. Не ме разбирайте криво, това е трудна работа и не е достатъчно само да хвалиш въпросната еволюирала политическа пеперуда. От друга страна, за да те избере президентът, също трябва да има защо. Едва ли е заради черните очи, пурите или тиража, защото има и по-тиражни издания. Но това е друга тема.

С това програмно, както вероятно ще бъде наречено от някои това интервю, Първанов задава ново домашно на политическия елит. Мнозина ще трябва по спешност да се определят на чия страна са. Ще им помогнат Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Юрий Асланов. Задават се „Избори 2009", непредвидими поне колкото „Евро 2008" в Швейцария и Австрия. А залозите са големи. Налага се извода, че ако си с президента, ще трябва да се обърнеш с лице и към ГЕРБ. Не знам доколко е истина, но ми казаха, че и двамата синове на Първанов се били записали в младежката организация на ГЕРБ. Там вече били децата на други първенци: медийни шефове, вицепремиер, министри, политици и бизнесмени. Колко трогателно: млада смяна, която ще удържа след време финансово-политическите рубежи, превзети от техните смели родители. Какво значение има как е станало това.

И още нещо - президентът казва, че за добро или зло, вече няма нищо общо с БСП. Това вече е сериозно. Особено, ако кореспондира с казаното от Борисов по телефона на Бареков, че точно негови съпартийци, са му спретнали номера с агентурната папка на Гоце. За какъв "номер" обче става дума, та нали президентът си призна за Гоце? Трябва някаква друга причина да има за тази мъчителна раздяла. В политиката се предполага, че ако кажеш довиждане на една идеология, сигурно си казал "здравей" на друга. Дали е така...  

Редно е да споменем и на критиката към Сергей Станишев. За едни тя ще е война, а за други другарска. Въпрос на тълкуване. За мен е добре, когато хора на такива постове започнат да казват това, което мислят. Заслугата в голяма степен е на мистериозния за някои Стефан Гамизов. Чак след като той раздели политическите лица на „лоши" и „добри", нервите на някои не издържаха и жанра "интервю" стана актуален. Колко лесно било. Само че, защо така гръмовно се громят грешките на другите, а срамежливо се премълчават собствените? За съветниците на Станишев нещата са ясни - нелепа, гротескна групичка, докопала се до кокала в редица фирми и бизнеси. Но по-различно ли е положението със съветниците на президента? Да не би да направиш свой съветник главен прокурор, без да е бил обвинител и един ден, да е по-смислено? А висш съдия? А дипломати? А да си заобиколен от олигарси и да тропваш хорце на рождените им дни? А ловната дружинка, известна не само с ловните си подвизи? Отдавна чакаме отговори на тези питания, но ги няма. Предлагат ни се захаросани срещи с народа в НДК с продължителността на индийски филм. Или патриотични срещи с медийни шефове в Мадрид. Иначе забележките към Станишев наистина са справедливи. Дано обаче той не се подведе по стила на своя бивш партиен началник и да ни бомбардира с интервю-отговор в правилно подбрана медия. Много скучно ще бъде. Нагласените въпроси с нагласени отговори могат да ядосат дори заспало общество като българското. Време е политиците да разчупят соцкалъпа и да спретнат един политически айдъл, например. Или да влязат в къщата на Биг брадър и да се хванат за гушите. Искаме екшън, за да лъснсе най-сетне истината, която те така грижливо замитат под покривката на отрупаната им с лаковства трапеза. Ако ще е война - да е война. Make love not war на бийтпоколението в този случай не ни върши работа (вариантът на показания плакат е с Тони Блеър и Джордж Буш). Не и по нашите земи, не точно преди "Избори 2009". Няма начин

Започнах с Инфорбюро и ще завърша с него.  

Из заявление советского правительства

...Сегодня, в 4 часа утра, без предъ­явления каких-либо претензий к Советскому Союзу, без объявления войны, германские войска напали на нашу страну, атаковали наши границы во многих местах и подвергли бомбежке со своих самолетов наши го­рода... Не первый раз нашему народу прихо­дится иметь дело с нападающим зазнав­шимся врагом. В свое время на поход Напо­леона в Россию наш народ ответил отече­ственной войной и Наполеон потерпел по­ражение, пришел к своему краху. То же будет и с зазнавшимся Гитлером, объ­явившим новый поход против нашей страны. Красная Армия и весь наш народ вновь по­ведут победоносную отечественную войну за Родину, за честь, за свободу.

...Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами.

22 ИЮНЯ 1941 ГОДА

Всички прилики с истински лица и събития са случайни...

Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Забраниха чалгата! Ура! 84| 9413 |11.06.2008 . Кризисният ПР на Б.Б. 33| 6125 |10.06.2008 . От любов към Русия някои объркаха Google с „Тройной" 36| 5579 |05.06.2008 . Лупи и компания заслужават здрав ритник по задника 18| 5838 |03.06.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах