Събота, 17 Ноември 2018, 21:35
Frognews
8| 8527 |14.10.2009

ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА ЗА „КИНКАЛЕРИЯ”

.
Така се преследва голата истина...
Сюжет в стил „Световната корпорация”. Автор: Сал Анатомио Първа част

Зима е. 2007 година. Вятърът шиба главите, шапките и колите на участниците в столичния трафик. Студ. Топло е само в баровете и офисите, които все още не подозират за приближаващата финансова криза. Топло и уютно е и в кабинетите на „Дондурков” – 1. Там е арт обзаведената канцелария на Премениерът (мениер: невъзпалително заболяване на вътрешното ухо от което обектът залита; повече се лепи на нежния пол, което е важно, но не това се има предвид). Там, до него, е и тайната стаичката, от която са записвани всички разговори при Премениера, без гостите да знаят естествено. Което не е изненада за тези, които кътат в съзнанието си статистиката, че 107 труженици в тази сграда през последните 20-години са били акценти на различни служби.

Пред бюрото на Премениера Сребролей Сладкишев, в изпъната стойка, жадно поглъщащ затопления въздух, се е изправил Подметко Дертов - авангардист по транснационалната, националната и местната несигурност. Специализирал е това изкуство още в Държавна несигурност и е препоръчан на Премениерът от национално безотговорни дрогари от "Дондурков" 2.

Дертов е поискал среща по смешност. Сега трябва да докладва и адамовата му ябълка циркулира нагоре-надолу, като обърнато махало на стенен часовник, опитващо се да преодолее земното притегляне.

Очичките на Премениера Сладкишев, скрити зад скъпи очилца, го опипват изпитателно, любознателно и очаквателно. Разработката „Кинкалерия” още не се е родила, засега прясната мома ДЕНС е само бременна с нея и понятие си няма, че след време ще се превърне във ВИП ДЕНС...

ПАЛЕОЗОЙ

Палеозой е част от Фанерозоя, който пък е известен с появата на многоклетъчните. В кюпа са още Мезозой и Ценозой, на които също ще им дойде редът да играят роля в това повествование. Та многоклетъчните дават старт на живот, заражда се величие, нали така. Ако сте пропуснали някой - друг час по география, сега е моментът да наваксате. При това безплатно, с приложение за политмотика. Както виждате, читатели скъпи, наистина сте доста скъпи, и в кризата има добри неща. Така де, стига сте мислили само за банкови сметки, имоти, кредити. Може да изкярите малко духовно богатство. Никога не е излишно, макар че не се знае. Доказателствата са толкова малко, че не стигат и за една теорема, камо ли за обвинителен акт.

Подметко Дертов избърсва с кърпичка бледото си високо чело, по което блестяха, прозрачни като стъкло, капчици пот. Премениерът Сладкишев го наблюдава иззад бюрото, което очевидно му е голямо, но и очевидно е скъпо (не четете одита на Сметната палата, а на парламентарната комисия за проверка на харчинията на „Дондурков”1). Отблясъците по очилцата му показват, че търпението бързо се отдалечава от него.

- Хайде да поговорим за целта на посещението ти, другарю Дертов. Да хванем бика за рогата, краката, между краката или както там казват тореодорите. Давай направо, че да не кривнем встрани...

Дертов се почесва, където не го сърби, после посъбрал смелост, зрелост, воля и неволя, отвораря уста:

- Нещата по проекта ДЕНС вървят по план, в срок и с отскок, както златоустно сте заповядали... Спазваме всяко указание и желание: от Вас и от Тях. Всичко се прави безшумно и (без)умно. От Министерството на вътрешните органи вдигат пушилка, а министърът беснее, но не смее, затова се смее... ама нервно.
- Оф, оф, изплюй камъчето...

Дертов вади кърпичката и изплюва.

- Идиот! Това е метафора...
- Знам, знам другарю Сладкишев, мой любими Премениерю, имам час при заболекар...

Премениерът въздъхва тежко зад тежкото бюро, което му е голямо, но пък е скъпо и някак примирено изрича:
- Каква е заплахата и откъде идва?
- Заплатата е добра, нали Вие я давате, Партията на Вас здраве да ви дава...
- Дертов, ти си умен човек, интелигентен, верен, навременен, подходящ, възходящ, нешумящ... Изречи на глас страшното нещо, което те мъчи.

Дертов поглежда угодно през своите очила очилцата на Премениера и изрича подготвения речитатив, мелодичния си монолог, така да се каже, ако вярваме на Уикипедия:

- Пишат, че новата ДЕНС, ще се ръководи от ГРУ! Ах как само са го написали, описали и подписали!
- Кой е проговорил?! – Премениерът Сладкишев става жълт, като захарните патета зад витрината на сладкарница „Лъки”, някогашна „Пролет” - повечето я знаят къде е. Който не знае – да пита, ще му се каже: на 70 м. от Орлов мост, на 48 от Ректората и на 6 от старото турско посолство, в което някога Кемал Ататюрк... Нашите пък удариха при Люлебургас, после при Одрин... Велик е нашият войник! Но спри сърце: армията ни вече е goodbye.

Пожълтяването обаче се сторва недостатъчно на Сладкишев и той се хвърля върху бюрото, което побира цялото му тяло, защото е голямо и скъпо. По тялото на Сладкишев се мярват също скъпи нещица: часовник Mont Blanc, италианска вратовръзка ръчна изработка, патъци New & Lingwood, чорапи „Fazan” и пр.

- Къде?! – имитира той прахусмукачка.
- В „Новинар”, - съкрушено отронва Дертов и бавно се свлече на килима, добивайки формата на петно.
- Ах... – чува се откъм бюрото, след което признаци на живот дава май само другаря Климатиков.

Лирично отклонение: Така се наливаха основите. С трудности, заплахи, компромати, съпротива. Каляваше се стоманата. Ковеше се ДЕНС! Никакви разкрития не можеха да спрат процеса. Трябваше спешно контрапроцес, а защо не и абцес.
Очилцата на Премениера проблясват над бюрото като две звездички в Космоса на българската действителност. Те излъчват светлина и решителност, но най-вече отмъстителност. Чичо Лаврентий, къде си? Дай Му сила, - сякаш нашепваше Климатика с инверторния си глас.

- Действайте, противодействайте, взаимодействайте, свещенодействайте, но спрете плъзналата чума! – Премениерът Сладкишев сякаш е в края на силите си. Май трябва да дойде веднага Авер Мъников и да го, да го, да го, докато се отпусне.
- О, да – долита глас откъм килима, след което голямото петно, разляло се там, започва да се движи и да добива отново контурите на Подметко Сертов, величавият нов директор на ДЕНС, който щеше аха-аха да се стовари като hammer върху враговете на Премениера, наричани за краткост и официалност „заплаха за националната сигурност, терористична заплаха и вражеска структура”.

В този момент, макар и подсъзнателно, в кабинета запърха идеята за разработката „Кинкалерия”. Пардон – „Бродерия”. А може би „Дрогерия”? Спокойно, спокойно, не се натискайте, ще има време и сили за всичките, мили, скъпи, ненагледни паралелни разработчици. Така се раждат гениалните неща: неочаквано, с пот по челата и между очите. Да можеха да видят този миг ребятата от ГРУ, щяха да се просълзят. „Выше нас только звезды”, какъв девиз само. И какви последователи в на „Дондурков”1 – звезди! Човечеството един ден... Ех!

Така ДЕНС срещна своя пръв противник: безмилостен, коварен, необективен, злостен, бизскруполен, озверял и озъбен журналист.
Статията по-долу може и да не я четете, защото не е важно какво пише в нея, а че е неправилна, вредна и опасна, което е ясно от самосебе си.

ЩЕ СТАНЕ ЛИ НОВАТА АГЕНЦИЯ ЗА СИГУРНОСТ ПОДЕЛЕНИЕ НА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ
13-12-2007
Огнян Стефанов

Негови агенти са внедрени и в престъпните групировки

Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС) е вече факт, след като парламентът гласува закон за нея.
Ще се опитам да привлека вниманието върху една от версиите, които напоследък вълнуват професионалните среди, но остава скрита за обществото. Става дума за външни интереси, които се опитват да повлияят на ситуацията около ДАНС. Става дума за Москва. Русия не е единствената с подобни мераци, но е особено активна. Главно разузнавателно управление (както е известно още от соцпериода - Военното разузнаване - ГРУ) е разполагало и все още има влияние в някои среди на българското военно разузнаване. Както обичаше да казва някогашният генсек на КПСС Леонид Брежнев: „Нищо не е забравено и никой не е забравен.” Немалко от работещите в служба „Военна информация” на МО са съветски възпитаници, някои са вербувани, а други просто имат стари приятелства. Те имат възможност, влияние и апетити да участват в ръководството на ДАНС.

Осемнадесет години за българското военно разузнаване се говорят или само хубави неща или – нищо.
Останало в сянка от скандалите около МВР и бившата Държавна сигурност, то без много шум се окопава и няма да е пресилено, ако се каже, че е нещо като „държава в държавата". Под прикритието на секретността там текат процеси, които остават извън контрола на гражданското общество. Говори се, че вместо да изразходва огромния си бюджет за подпомагане на правителството при вземане на решения, служба „Военна информация” действа повече в България, като подслушва, внедрява агенти за влияние в държавните структури, провежда активни мероприятия и развива успешен бизнес.
Числеността на българската армия през последните години прогресивно намалява, но не и щатът на военното разузнаване. Като прибавим към това, че бюджетът на службата е доста разточителен, очакванията към ведомството на ген. Студенков би следвало да бъдат същите като към партньорските ни служби в НАТО. Действителността обаче е твърде различна. Източниците, които захранват нашата разведка с информация, са главно интернет и данните, предоставени по линия на международния обмен, като идващата от Москва е най-обемна. Говори се, че поделението на служба „Военна информация” в Банкя разполага с по-голям капацитет за подслушване на мобилни телефони от всички технически служби на МВР, взети заедно. За разлика от вътрешното ведомство обаче военните разведки не са задължени да искат разрешение от съда и не подлежат на парламентарен контрол. За какво и кой ползва тази перфектна машина – никой не знае. Това би могло да бъдат хора от властта, политически противници, бизнес конкуренти и пр., и пр. Наличната апаратура дава възможност да се подслушват и заснемат разговори и срещи в офиси, кафенета и ресторанти, на море или планина. Всичко зависи от волята, а защо не и от интересите на тези, които отговарят за посочената дейност. Не казвам, че това се прави, но би могло да става. Да се разчита само на едното юнашко доверие е наивно. Спомнете си скандалите, които избухнаха в САЩ по повод укривана информация от някои служби, голяма част от които бяха именно свързани с Пентагона. При това в САЩ от десетилетия има ясни правила за контрол. Пак там, отвъд океана, ФБР разкри през 70-те години на миналия век, че именно служители на военното разузнаване са организирали най-мащабния трафик на дрога от Индокитай към САЩ по време на войната във Виетнам.

Разведките пренасяли тонове наркотици в ковчезите на мъртвите американски войници.
Случаят е описан в историята на Федералното бюро, а неотдавна бе преразказан в суперфилма „Американски гангстер”. Не правя аналогии, но българското общество трябва да има едно наум. Не е учудващо, че слуховете за подслушвания на големи фирми и корпорации, в това число и чужди, на територията на България зачестяват. Известни са дори „гафове” със западни дипломати, които после са успокоявани, че е станала грешка. Говори се също, че за да спечелят благоволението на ЦРУ, нашенските разведки периодично им изпращат данни и пикантерии за родния елит. Странен е и фактът, че близо 80% от персонала на военното ни разузнаване работи тук, а не зад граница.

Същата служба отдавна има свои хора по всички етажи на властта, което остава скрито за обществото. На въпроса дали бившият премиер Иван Костов има нещо общо със служба „Военна информация”, разведките иронично се подсмихват. Някои от тях дори споделят, че възходът в политическата му кариера е предшестван от няколко срещи с високопоставени офицери от службата. Публична тайна са връзките на военното разузнаване и със служебния премиер Ренета Инджова, министър в чието правителство бе Чавдар Червенков, генерал от военното разузнаване. В списъците на военното разузнаване фигурират също имената на бившия главен прокурор Никола Филчев, заместникът му Христо Манчев, не малка част от военните прокурори, ексшефа на НСС Арлин Антонов, доскорошния директор на ВП на ВКР ген. Орлин Иванов, бившите зам.-министри на отбраната Димитър Митков, Орлин Маринчев, Илко Димитров и Иво Иванов. Говори се също, че служба „Военна информация” е в прекрасни отношения и с министъра на финансите Пламен Орешарски, премиерските съветници Валентин Радомилски и Петко Сертов, председателя на ДИКСИ Цвета Маркова и повечето от заместниците й.
Според запознати немалко депутати също са с папки в архива на РУМНО, както се наричаха преди военните разведки.
Вероятно това е и една от основните причини досега да не се извадят на светло работилите за военното разузнаване, както стана със сътрудниците на ДС.

В професионалните среди се говори упорито, че има доста агенти на военното разузнаване, внедрени и в престъпните групировки. Регистрирани са и немалко фирми, които да прикриват разузнавателна дейност, но резултатите са доста невидими.

Всичко това би изглеждало като донос срещу военното разузнаване, ако не се каже как се е стигнало до това положение.
Империята „Военна информация” лежи върху три кита – събития, които трасират нейното развитие.
Още в първите дни след началото на демократичния преход през 1989 г. в службата на известния генерал Васил Зикулов е съставен протокол, в който е написано, че „авария” в сградата е унищожила 80% от архива. Така с един жест се обезмисля въпросът кои са сътрудничали на службата и как.

През 1989 г. с активната намеса на съветския агент на ГРУ Андрей Луканов започва активна кампания срещу МВР. Формалният повод, който Луканов изтъква, е да отклоним удара срещу БКП и да я запазим под новото име БСП. Истинската причина обаче е запазване на всички звена на военното разузнаване и тяхното използване. Съдбата обаче изиграва лоша шега на Луканов, защото именно хора от руското ГРУ се спрягат като идеолози на неговото отстраняване, обвинявайки го в тесни връзки с ЦРУ. За разследването не остана нищо друго, освен да насочи следите в грешна посока. Съдът обаче не се върза на този „маньовър” и оправда всички обвинени в покушението срещу Луканов. Наскоро бившият шеф на военните разведки ген. Васил Зикулов издаде книга, в която описва колко лоши са ония от МВР и ДС, и колко свестни са румнаджиите.

Третото основополагащо събитие е също от зората на демокрацията и е свързано с най-мащабната съвместна операция на Главното разузнавателно управление към МО на Руската федерация с РУМНО. През този период офицери на прикритие на нашето военно разузнаване под ръководството на ГРУ стават двойни агенти на редица западни разузнавания. Както се изразяват специалистите в бранша, направена е „подстава”, което ще рече, че е подготвена кукичка със стръв за натовските вербовчици. По същото време наш ръководен кадър споделя в Москва, че западните разведки са „пионерска организация” в сравнение ГРУ. Вторият етап на операцията стартира в началото на 2000 г. и цели легитимирането на служба „Военна информация” пред западните партньори от НАТО. Чрез внедрените агенти са изградени връзки, които впоследствие са затвърдени. Родното разузнаване трупа имидж, като предоставя информация на новите си партньори, която е получена всъщност от ГРУ. В момента едновременното заиграване с Русия и САЩ е основният извор на мощ на нашенските военни разузнавачи. Според запознати операцията си имала и кодово название - „Атлантически риби”. Третият етап, както можете да се досетите, стартира с влизането ни в Европейския съюз.

В момента водещ мотив в дейността на военното разузнаване е техни кадри да заемат ръководни постове в новосъздаващата се агенция по сигурността. Най-спряганата кандидатура е тази на секретаря на Съвета по сигурността в Министерски съвет Петко Сертов, близък до военните среди. „Прилепите”, както наричат някои разведките заради емблемата им - прилеп върху земното кълбо, вече са определили и сградата на новата агенция. Това е нова постройка в двора на Военната академия „Г.С. Раковски”, където трябвало да се настани военното контраразузнаване.
Стари кадри на „тихия фронт” припомнят, че
някога руското ГРУ е следяло действията и на Тодор Живков
чрез един от близките му съратници от родния Правец, баща на известен бизнесмен. Затова вероятно не е толкова странен и фактът, че посланикът на Русия в София н.пр. Анатолий Потапов преди седмица бе обявен за „почетен гражданин” на Правец във връзка със 130-годишнината от освобождението на градчето, тогава малко село, от руските войски в Руско-турската освободителна война.

Ако всички тези слухове в професионалните среди се окажат в крайна сметка верни, то новата агенция едва ли ще може да изпълнява задачите, заради които се създава. Нито военните разузнавачи, нито военните контраразузнавачи някога са обучавани да се борят с корупцията по високите етажи. Те са работили по опазването на националната сигурност. Въпросът е не е ли време в обществото да се проведе дискусия за всичките ни разузнавателни служби, да се приеме съвременен закон за тях, за да може да се упражнява граждански контрол на дейността им. Иначе, дори и те да работят съвестно и наистина героично за страната, съмненията винаги ще съществуват.

Къде си, Ян Флеминг, да се засрамиш. И ти, Богомиле Райнов, да се изчервиш. Какви сюжети, а?!

КРАЙ
На гениалната първа част
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Самият Путин насаме само със Станишев в самия център на Сочи 31| 6820 |18.09.2008 . Засега само педофилите са загрижени 100% за децата в домовете 13| 7586 |15.03.2008 . The best of Emel Etem: Има не само природни бедствия! Или защо e важен мензисът 25| 5332 |09.01.2008 . Има ли пилот в столичния самолет? Всъщност, какво ни пука! 34| 6579 |13.12.2007

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах