Понеделник, 24 Септември 2018, 14:55
Frognews
41| 13384 |03.04.2014

Изворът на омразата. Журналисти и гробари...

.
Бъдещето на българската журналистика...
Колата на Генка Шекерова изгоря. Това е втората кола на журналистката, която някой пали. Защо - той си знае. Или този, който е поръчал "събитието". Журналисти се включиха в обсъждането на инцидента: изразяват съчувствие, анализират ситуацията, критикуват когото трябва - въобще, държат се правилно.

Кое обаче е правилно? Има народна мъдрост: "За един бит двама небити дават". Пострадалият знае малко повече от другите за преживяното премеждие, но днес това не е важно. Важно е да говорят избраните, правилните, посочените. Защото именно те са менторите на общественото мнение.

Не са малко българските журналисти, които са заплашвани, бити, палени са им колите, взривявани са им вратите и пр. Всички те освен на физическо насилие, са подлагани и на нещо по-мръсно - оплюване и публично омаскаряване. Няма значение дали го признаваме. Това е нашата малка гадна обществена тайна. Тези, които поръчват физически журналистите, те поръчват и тяхното обществено "разобличаване". И забележете, това става пак чрез медии и техни колеги.

И като ще говорим открито, нека е така.

 

Мен ме пребиха. Оживях по някакво чудо, но не това е важното. Атаките не спряха и след излизането ми от болницата. Медии и журналисти, близки до един лоялен гражданин, ме "разкриха" като близък на Евелин Банев - Брендо. Абе пребили го, ама той си е свързан с мафията и си е получил заслуженото, внушават те. Няма никакво значение, че лъжат. Тази кал я изливат тези, които знаят кой е поръчителят на убийството ми. Знаят също, че срещата ми с Брендо е била нагласена именно от поръчителят/те и заради последващото "разобличаване", което, ако бях починал, щеше да омаловажи екзекуцията. Знаят го и прокурори, полицаи, политици. Знаят, но приемат омаскаряването като някакво перверзно правило от играта. Тяхната подла игра.

 

Когато заплашваха Васил Иванов от Нова телевизия, колеги разправяха, че взимал пари за разследванията си, че дължал пари, че бил пияница и прочие гнусотии. Нашепваха тези "истини", уж разбулвайки задкулисната истина за заплахите. Целта бе да се неглижира случващото се, да му се намери "аргумент". Итова го разправяха хора, които през живота си не са написали една критична дума, защото умират от страх, освен че са некадърници.

 

Взривената кола на Сашо Диков бе повод да се разпространява слухът, че Алексей Петров, когото той в този период защитаваше, е поръчал инцидента, за да натопи управляващите от ГЕРБ и по-конкретно Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Говореше се също, че Петров плаща на Диков, за да го защитава, но понеже е майстор на шантажа, измисля подобни дивотии за нагнетяване на напрежение.

 

Асен Йорданов от Бургас, който също пострада заради свои материали, бе описван от "загрижени" колеги като човек на едната мафия, който понася ударите на другата мафия. Сякаш има добра и лоша мафия...

 

Истината в такива случаи е последното нещо, което се търси. Важното е жертвата да бъде прекарана в режим на обяснения и защита. Защото за мнозина пострадалият журналист си го заслужава.

Люба Кулезич бе "обвинявана" от колеги, че сама си е изпросила побоя, защото била много настъпателна, остра и полемична.

Не са спестени подобни шушукания и по адрес на Генка Шикерова. Нито преди това за Ани Заркова.

Иначе всички изразяват своето съчувствие и съпричастност. Е, и? Парад на лицемерието.

Има журналисти, които са заплашвани, но не са посмяли да се оплачат и този, който ги е заплашвал продължава да върши гнусотии. И това си го знаем.

 

Има и колеги колеги, които изпитват удоволствие от историите за пострадали журналисти - завистта не спи. А има и такива, забележете, които завиждат на пострадалите, защото името им нашумява, говори се за тях, фокусират общественото внимание. Те, милите, искат да притежават известността на жертвите, дори това да е с цената на болка и унижение. Само че за тях имам лоша новина: те никога няма да бъдат мишена, защото няма за какво.

 

В такива моменти на хоризонта, на мястото на слънцето, се възправят винаги журналистите правозащитници и демократи. Те апелират, призовават, "бият камбаната", оголват съвести, повдигат завеси, разкриват скритото, атакуват мафията, бранят истината, словото, честта и прочие рицарски действия. Тези са най-големите лицемери! Под техните лозунги бият заешки сърчица, а ръчички се протягат за заслужен хонорар. Не ми пука дали някой ще ми се разсърди или ще ме нарече с обидна дума. Ще го преживея. От тия, правилните, ми се повръща... 

 

Бедите на журналистите, както и на всички останали българи, идват преди всичко от неработещата правораздавателна система. Един извършител или поръчител да бе ракрит досега и положението щеше да е различно. Но системата отказва да работи. А е неработеща, защото е пробита отвсякъде като цедка за чай. А е такава, защото е тежко корумпирана. Корумпирана от мафията и селектирана от същата мафия. Това пък е възможно, защото мафията се е гушнала с политически кръгове. Тези кръгове от своя страна имат влияние (не е задължително да са собственици) върху медии и отделни журналисти. Да купиш журналист (въобще българин) е фасулска работа. Ако един журналист напише нещо разобличаващо за някой мафиот, същият мафиот или политик ще поръчат на друг журналист да наплюе своя колега. И последният ще го направи без да му мигне окото, че и с удоволствие. За което ще бъде възнаграден. Звучи цинично, но е вярно.

 

Проядени структури, гнил елит, журналистика на ръба на слугинажа. Да, не всички са такива, но изключенията са толкова малко, че потвърждават парвилото.

 

Това е положението. Както е съсипано МВР, олайнянена магистратурата, оядена политиката, а ценностната система натикана в кучи гъз, такава е и българската журналистика. И да биете журналистите и да не ги биете, да им палите колите или да им купувате коли - те ще са такива, каквито ги отгледа обществото. А то, хилавото ни общество, е инвалид с тежки психични увреждания.

 

Може ли това да се промени? Не и чрез лицемерие. Не и чрез лъжи. Много вода трябва да мине през нас, за да отмие наносите от лошотия и агресия. Няма да е скоро. Защото няма скоро да пресъхне изворът на омразата - най-работещото нещо в тази смахната държава.

 

Затова понякога е по-добре да си пострадал. Все пак си платил някаква цена за говоренето и писането.

 

Защото биячите и подпалвачите са отсреща, а гробарите са сред нас.

 

Огнян Стефанов

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. „Дом Периньон” за „сготвената” журналистика 29| 8716 |06.11.2010 . Първанов към журналистите: питайте това, което искам аз 102| 37465 |13.03.2010 . Журналистите ги делят на галерия и велможи от ложата 16| 7208 |06.10.2008 . Революция или полюция в българската журналистика - избираме сами 34| 5822 |31.01.2008

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах