Неделя, 23 Септември 2018, 02:04
Frognews
22| 13224 |03.11.2009

Как Красьо от Плевен унизи Айнщайн от Улм

.
След Красьо Черничкия България вече не е същата. И ние вече сме други. Случи се непоправимото: уж правителство управлява, парламентът законотвори, а президент прави още по-висши неща, но се оказа че не е така.

Главният в държавата днес, с главно Г, е скромният Краси Георгиев от Плевен. Краси, известен повече като Черничкия и Красьо с ланците може да вдигне телефона и да уреди висок пост за магистрат. Това, казвам ви, и Бойко Борисов не го може. И това не е всичко. Красимир решава и мащабни строителни проекти. Урежда прокурорска съпруга да пише текстове за песни на приятелката му, фолкдивата Магда. Освен това Красьо е аспирант в Стопанската академия „Д.А. Ценов” в Свищов, а рецензент му е самият ректор. Такава концентрация на качества в една личност се случва веднъж на няколко века. Чутовният подвиг на Красьо може да се сравни само с побиването на копието от Аспарух отсам Дунав, създаването на славянската писменост и покръстването, с известни уговорки. Дори уж неоспоримият гений Айнщайн е бил гений само в една област и доста се е измъчил докато го признаят. Докато при Красьо нещата се случват като при Хари Потър - в най-върховата му форма...

Сравнете сами.

- На 15 години Алберт Айнщайн напуска училището в Улм, Германия, защото не харесва системата. На същата възраст Красьо е прилежен ученик в Стротелния техникум в Плевен, България.

- На 20 години Айнщайн учи в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария. След завършването обаче не получава място в университета, защото бил безпереспективен. На тази възраст Черничкия е в Стопанската академия в Свищов, Bulgaria, която завършва блестящо.

- Чак на 34 години Анщайн става член на Кралската пруска академия на науките, докато само на 27 Георгиев е аспирант в Свищовската Стопанска академия, а рецензент му е самият ректор.

- Дълги години Айнщайн си е изкарвал прехраната като мижав чиновник в Швейцарското патентно бюро, а Краси върти бизнес за милиони в една малка, отрудена, но демократична по своему страна.

Както виждате, сравненията са изцяло в полза на нашето момче, а Айнщайн трябва да се засрами и изчерви, образно казано. Физикът обаче е изрекъл някои мисли, които днес намират реализация точно в България. Например: „Нищо истински ценно не може да бъде постигнато в резултат на амбиция или обикновено чувство за дълг. То може да бъде постигнато само чрез любов и преданост към хората и към действителните неща”. Не обяснява ли тази дефиниция по един блестящ начин досегашният кратък, но толкова съдържателен живот на Кр. Георгиев?

И още: „Науката е великолепно нещо, ако човек не е принуден да изкарва хляба си чрез нея”. Е, момчето от Плевен няма такъв проблем. От една страна овладява науките, както „Кировец” неразорана целина, а от друга, си изкарва хляба на строежите на петилетката.

Спирам със сравненията, защото Айнщайн очевидно е в доста унизителна позиция. Както се казва за една Теория на относителността са му стигнали силите на човека. На 27 години геният от Плевен вече е прозрял къде-кде по-фундаментални неща. „Често успелите хора в България биват атакувани”, споделя той в интервю пред „24 часа”. И допълва скромно: „За човек може да се съди не по клеветите на опонентите му, а по делата му”. Мълчите, нали? Знам, знам, трудно е да се владее човек при сблъсъка с такава проницателност... Като челен удар е.

За наша огромна радост Краси Георгиев се е родил в България. Това вероятно му е попречило вече да е лауреат на Нобелова награда, но пък притежава нашата автентична обич и възхита. Но не на всички. Защото доста българи са злобни и завистливи. И днес те не спират да подхвърлят ехидно: как така 27-годишен младеж учи, пише дисертация, строи, комуникира с висши магистрати и депутати, обсъжда проекти, реализира обекти, че му остава време и за ласки с красивата жена до него. Това, вият някви истерясали типове, не го можел дори Гамизов. Питам аз тези малки душици, тези мишки на прехода, не си ли задават въпроса: защо авторитетни съдии и прокурори, бизнесмени и политици ще играят по свирката на един младеж, ако не са го проучили задълбочено? Да не са малоумни? За да си говорят с него и да се срещат по важни въпроси, значи е от ясно по-ясно, че зад Краси не стои никой и сам, с пот на челото, си е изкарал парите за всички жилища и имоти. Що не говорят с мен или с вас, бедни ми читатели, тези височайши особи? Защото сме нереализирани типове, аутсайдери. Нека си го кажем в очите, колкото й да боли. Когато Бербатов вкара гол, скачаме от радост като севернокорейски деца на площад „Ким Ир Сен” за рождения ден на революцията. Журналистите тичат с камери и микрофони при някакви математичета, дето са решили две-три задачки на олимпиади тук-там. Но като чуят за Краси, веднага ни заливат с водопад от змии и гущери. Затова сме България, а не Швейцария на Балканите!

Добре, че прокуратурата си знае работата. Няма какво да се рови около Краси и да му губи времето с покани и разговори. Нека момчето да работи спокойно. Може един ден да се окаже, че е част от проект, чрез който се е очистила правораздавателната ни система. Само за няколко седмици се подадоха толкова оставки, колкото не са се подавали през целия преход. Освен това Краси подпомагаше НДСВ и сега НДСВ вече го няма. Какъв КПД само, а? А като излязат и имената на депутатите, с които си е хортувал... Може след години, когато изтече законовия срок на класифицираната информация, да се окаже, че този прекрасен и високоотговорен млад мъж от Северна България, е бил топ агент на прикритие в Стопанската академия в Свищов. Но това е друга тема, да не говоря сега, че що ценни кадри бяха осветени напоследък...

Въпросът е как по-ефективно да използваме потенциала на гениалния Краси. Мисля си, че ще е много ефектно и полезно, ако момъкът се качи на папамобил и тръгне из страната по график. Както кита Голиат и космонавтите едно време. Нека го пипнат хората, да му се порадват и да се уверят, че не сънуват. Българска майка го е раждала този необикновен човек, и това може да се случи пак – дай Боже всекиму. Макар че чак в такива чудеса не вярвам...

Севт ІІІ
Тракийски цар

P.S.
Затруднен съм. Като цар поддържах пряка връзка с министрите си и няколко от жреците. При нужда свиквах царския съвет и решавахме каквото трябва. Нямах физическа възможност да познавам всички. А сега това момче... Невероятна работа! От друга страна си мисля, добре че не е имало такъв гений по мое време. Траките, като ги познавам, щяха да го издигнат в култ, да искат той да ги управлява и току виж го турили на трона. А аз? Имал съм късмет, майка му стара. В тази връзка смятам, че на колегата Борисов не му е никак леко. Само за 100 дни що гении го накацаха, направо не е истина. То не бяха топ агенти, лоялни граждани, консултанти, аспиранти, котараци... Майко мила. Аз знам един начин да се оправи, но не съм сигурен дали е съобразен с Хартата за правата на човека. Все пак, ако иска – знае на кой етаж в НИМ съм... Да заповяда.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Четвърти километър 16| 14028 |02.11.2009 . Инквизицията ТЕЛК 34| 12221 |30.10.2009 . Дали глупостта и патриотизмът винаги вървят заедно… 8| 8929 |29.10.2009 . Идеите на финансовия министър – ексцентрични, но вехти 24| 15270 |27.10.2009

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах